Делят ни два вагона книги? Не съм на това мнение

Социалните мрежи подхранват интелектуалния болшевизъм - маса хора вярват безусловно, че личното им мнение е равностойно на мнението на експертите

Снимка: Атанас Шиников - Делят ни два вагона книги? Не съм на това мнение

Снимка: Атанас Шиников

Фразата „Няма как да обясниш нещо на човек, с когото ви делят два вагона книги“ се приписва ту на Тодор Колев, ту на Димитри Иванов, ту на Кеворк Кеворкян. Този израз е вече толкова популярен, че се е превърнал в част от градския фолклор и май е все едно кой я е формулирал пръв. Но така или иначе, той е казан за пръв път преди десетилетия и тогава е имал тежест. Затова „двата вагона книги“ са станали траен фразеологизъм. Промяната на времената се вижда най-често, когато новите поколения започнат да оспорват устойчивите представи на предходните. И го виждаме как се случва пред очите ни.

Започва се с пълното неразбиране на скрития смисъл на тази фраза. Четенето на много книги само по себе си не е ценност, въпреки неуморните твърдения на масовите потребители на книги. От съществено значение е какво точно четеш. Ако напълниш собствените си вагони със „Стопанката на господ“, „Живот в скалите“ и „Триумфът на кучките“, като за цвят и престиж прибавиш Елиф Шафак, Хорхе Букай, Нора Робъртс и Фредрик Бакман, това не те прави интелектуално значим, нито ти дава авторитета на голям читател. Просто си преял с думи, съчетани набързо като в хамбургер от улична сергия.

Същото е с всяко изкуство и наука. Голямо количество филми от „Нешънъл джиографик“ не те прави учен. Слушането на чалга и рап нонстоп не те прави музикален гуру.

Преди количеството идва качеството. Именно то се мери с метафоричната мерна единица „два вагона“. Но разликата между количество и качество се разбира едва когато се натрупа достатъчно качествено количество знания.

КОНЦЕРТ НА ОРКЕСТЪРА НА КИТАРИСТИТЕ НА БАРСЕЛОНА

Днес маса хора вярват безусловно, че личното им мнение е равностойно на мнението на експертите. Наричам това „интелектуален болшевизъм“ и, честно казано, смятам явлението за по-опасно дори от политическия му аналог. Всъщност, вече се виждат резултатите от този убийствен стремеж към уравниловка на мненията. Най-яркият пример са антиваксърите. СЗО ги обяви за опасни колкото епидемиите. А те са плод на модерната вяра, че всеки е експерт по всичко.

Ако в средата на XX век беше обявена „смъртта на автора“ като ключов постулат на постмодернизма, в самото начало на XXI век можем да обявим часа на „смъртта на авторитетите“. Нива вече няма, размиха се в аморфната псевдодемократичност на социалните мрежи. Болшевишката „интелектуална“ масовост вече влияе и върху изкуството. Преди дни стана ясно, че заради реакции в социалните мрежи режисьорът на филма „Котките“ е бил принуден да промени творческото си решение. Само за да угоди на тълпата, която го е разкъсала преди дори да види филма му.

Това ще се случва отново и отново, много пъти, преди да осъзнаем, че сами сме разрушили пирамидата, която крепи света стабилен.

Знанията вече не са ценност. Личното мнение, често необосновано, предразсъдъчно и глупаво дори, владее реалността. Количеството лични мнения побеждава качеството на експертните оценки. Във всяка област, във всеки аспект от живота.

Честито, Маркс и Енгелс! Вашият постулат победи. Количествените натрупвания наистина водят до качествени изменения, както твърди диалектическият материализъм. При това не само по отношение на материята. Пролетариатът пренесе този принцип в духовността. Първо там.