Ден на българските журналисти – петлите, не мисирките

Днес е денят на българската журналистика. Избран е съвсем целенасочено – предполага се, че журналистите по презумпция са будители. И отношението към тях е като към истински будители – докато са живи, са презирани, след смъртта си – величани.

Разбира се, става дума за истинските журналисти, за професионалистите, които познават основите на тази нелека, нелесна, непроста професия. Защото петлите, които будят, и мисирките, които реагират на чуждите звуци, са от различни породи. Новите дигитални времена, отворените медии смесиха понятията и в професията неочаквано нахлуха хора, които никога не са били нейни адепти, а само имитатори. Промъква се и изкуственият интелект, който умее само да информира, да отговаря на въпросите, без да прониква във втория им пласт, във взаимовръзките, които се подразбират само с човешки усет.

Преди години, преди времето на интернет, достъпът до информация и за самите журналисти беше много по-труден. Налагаше се да държим всичко в главите си, а не в телефоните. В главите на добрите журналисти фактите имаха свойството да се свързват един с друг и от тях да произтича реалността – не фрагментирана, а логична и последователна. Доброто познаване на бекграунда и предхождащите факти служеше като стабилна основа за обяснение на ставащото в момента. Днес разпиленият на късчета информация интернет дава заблудата, че се знае повече. Да, пъзелът е с много повече парчета, но каква полза, щом не са събрани в обща картина?

Затова истинският журналист е наясно, че не става само с преписване, с подлагане на микрофон или със „зачитане“ на предварително подготвени въпроси. Истинският журналист знае, че трябва да знае повече от събеседника си. Истинският журналист знае, че не трябва да се притеснява, не трябва да изпитва несигурност или малоценност пред този, с когото разговаря. Трябва да знае, че е там като вестител, като търсач на истината, а не като помощник на пиарите.

Журналистът, ако не е имитатор, държи на името си, защото то е най-големият му капитал. На неговата врата трябва да чукат, а не той да се моли за разговор. Той трябва да има авторитет, извисяващ се над авторитета на политика, когото интервюира. Днес това е едновременно много лесно и безкрайно трудно, защото авторитетите не са това, което бяха.

Да бъдеш журналист означава да не се страхуваш да кажеш каквото мислиш, но да си изградил мнението си само и единствено върху добре проучени факти. Журналистът няма право да се поддава на конспирации, неговата задача е да ги разобличава. Дори да вярва в извънземни, трябва да спести на публиката своята вяра, докато не ги открие наистина.

Да бъдеш журналист е трудно, опасно, но и изключително вълнуващо. Тръпката да откриеш нещо важно, да съобщиш новината пръв, да зададеш дневния ред на обществените дебати е несравнима с нищо друго.

Честит празник, колеги! И да си пожелаем да ни чуват по-добре.