Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Денонощна книжарница с вековна тайна (откъс)

Книги и технологии в пътешествие във времето

Сантимент към литературата на хартия, примесен с високи технологии – топлата и забавна история „Денонощната книжарница на мистър Пенумбра“, започнала само като разказ в личен уебсайт, е също и пътешествие във времето. - Денонощна книжарница с вековна тайна (откъс)

Сантимент към литературата на хартия, примесен с високи технологии – топлата и забавна история „Денонощната книжарница на мистър Пенумбра“, започнала само като разказ в личен уебсайт, е също и пътешествие във времето.

Нощем в тайнствената малка книжарничка на мистър Пенумбра се събира група съзаклятници, която взима за четене необичайни книги, изписани с непонятен шрифт. Какви ли са тези забранени заглавия? Това се пита и новият служител в магазинчето Клей Джанън, уеб дизайнер, наскоро загубил работата си в Силициевата долина – в романа на Робин Слоун „Денонощната книжарница на мистър Пенумбра“ (изд. „Сиела“).

Denonoshtnata_knijarnica2Воден от любопитство към съдържанието на мистериозните книги, Клей иска помощ от приятели – IT гениите на „Гугъл”. Но уменията и находчивостта им ги отвеждат само до още повече въпроси.

Следва неочакваното изчезване на възрастния Пенумбра и тайнствените посетители на книжарницата. Тогава технократите ще трябва да се обединят, за да намерят отговорите, които всички търсят. А те не само водят векове назад, но и гледат напред в бъдещето…

Сантимент към литературата на хартия, примесен с високи технологии – топлата и забавна история „Денонощната книжарница на мистър Пенумбра“, започнала само като разказ в личен уебсайт, е също и пътешествие във времето.

Любопитен е и самият вид на книгата. Оригиналната американска корица, дело на Родриго Корал, свети на тъмно и като че ли „хвърля светлина” върху това, което е вътре. Художникът на българското издание Стоян Атанасов доразвива идеята и насочва директно към основния въпрос в романа – ще бъде ли книгата заменена от модерните технологии и възможно ли е дигитализацията да работи в полза на книгите?

Предоставяме ви откъс от „Денонощната книжарница на Мистър Пенумбра”.

Търси се помощник

Изгубен в сенките на рафтовете, за малко да се изтърся от стълбата. Точно на половината път догоре съм. Подът на книжарницата е на значително разстояние под мен, повърхност на далечна планета, която някога съм обитавал. Горните рафтове са все още високо над главата ми. Там е тъмно – книгите са плътно натъпкани една до друга и не пропускат никаква светлина. Въздухът е малко разреден. А май видях и прилеп.

Успявам да се вкопча в безценния си живот – с едната ръка се държа за стълбата, с другата – за ръба на рафта. Кокалчетата на пръстите ми са побелели. Очите ми пробягват над тях в посока към книгите, обхождат лавиците… и ето я. Книгата, която съм пратен да намеря.

Но нека се върнем малко назад.

Казвам се Клей Джанън и в онези дни рядко докосвах хартия.

Седях си в кухнята и тъкмо започвах да преглеждам обявите за работа на лаптопа си, когато нещо привличаше вниманието ми и се прехвърлях на статия за генномодифицираните лози. После решавах, че е прекалено дълга, затова я оставях за четене за по-нататък. След това отварях друг линк към ревю на книга. Добавях и него в списъка си за четене, след което свалях първата глава от книгата – третата от поредицата за вампирска полиция, и вече напълно забравил за обявите за търсене на помощници, отивах в дневната, слагах лаптопа на корема си и четях цял ден. Разполагах с много свободно време.

Бях безработен след бума от съкращения в големите хранителни вериги на Америка в началото на ХХI век: по време на техния пик бяха затворени гигантски конгломерати от закусвални за хамбургери и цели суши империи – докарани до фалит.

Работата, която загубих, бе в главния офис на „Нюбейгъл“[1], пекарна, която се помещаваше не в Ню Йорк или в някое друго място с традиции в печенето на гевреци, а тук, в Сан Франциско. Компанията бе много малка и съвсем нова. Беше основана от двама бивши служители на „Гугъл“, които пишеха софтуер, за да направят дизайна и да изпекат геврека на гевреците: гладка хрупкава коричка, мека тестена вътрешност – всичко това в съвършен кръг. Беше първата ми работа след артколежа и започнах като дизайнер, правех рекламни материали, за да обясня и промотирам този хранително-вкусов тороид[2]: менюта, купони за намаления, плакати за витрините на магазините и веднъж дори цял демонстративен щанд за търговско изложение.

Имаше много работа.

Отначало един от гугълците ме накара да се развихря и да направя нов дизайн на логото на компанията. То представляваше големи подскачащи букви в цветовете на дъгата, разположени в бледокафяв кръг, и изглеждаше като правено с жалката програма за рисуване на „Майкрософт“. Направих нов дизайн, като използвах по-модерна форма на шрифта с остри черни серифи[3], които според мен напомняха за кутийките и „кинжалите“ на еврейските букви. Придадох на „Нюбейгъл“ малко тежест и логото ми спечели награда от Американския институт за графични изкуства в Сан Франциско. После, когато споменах на другия бивш гугълец, че мога да програмирам (донякъде), той ме повиши и вече отговарях за сайта на компанията. Така че промених и неговия дизайн, проведох малка маркетингова кампания, благодарение на която при търсене на ключови думи, като „бейгъл“, „закуска“ и „типология“, в интернет най-напред излизаше нашата фирма. Аз бях също и гласът на @NewBagel в туитър и привлякох няколкостотин нови последователи с комбинация от любопитни факти за закуската и дигиталните купони.

Нито едно от тези ми занимания не представляваше следващия славен нов етап в човешката еволюция, но се учех. Развивах се. После обаче икономиката се срина и се оказа, че по време на рецесия хората си искат добрия старомоден шуплест и издължен геврек, а не някакви гладки извънземни форми дори ако те са поръсени с най-съвършено смляната каменна сол.

Бившите гугълци бяха свикнали с успеха и не желаеха да се предадат толкова лесно. Те бързо смениха бранда и станаха компания за гевреци „Старият Йерусалим“, като изоставиха напълно алгоритъма, а гевреците започнаха да излизат почернели и с неправилна форма. Инструктираха ме да придам на сайта по-старовремски вид – задача, която затормози душата ми и не ми спечели никаква награда от никой художествен институт. Ключовите думи вече не даваха същия резултат, а накрая изобщо спряха да водят към нас. Имаше все по-малко и по-малко неща за правене. Не научавах нищо и не се развивах наникъде.

Най-накрая бившите гугълци се признаха за победени и се преместиха в Коста Рика. Пещите бяха студени и уебсайтът замря. Нямаше пари за обезщетения, но задържах служебния „Макбук“ и акаунта в туитър.

И така, след по-малко от година заетост, се озовах без работа. Оказа се, че не само хранителните вериги са засегнати. Хората живееха в мотели и в подвижни къщи по паркинги. Цялата икономика внезапно заприлича на онази детска игра, в която участниците танцуват, а когато музиката спре, трябва да седнат на някой от наредените в кръг столове или изгарят. Бях убеден, че е жизненоважно да си намеря място, каквото и да е място, възможно най-бързо.

Когато огледах конкуренцията, картината пред очите ми се оказа доста потискаща. Имах приятели – дизайнери като мен, които вече работеха по световноизвестни сайтове или създаваха напредничави тъчскрийн интерфейси, а не просто лога за стартиращи компании за гевреци. Имах познати, които работеха в „Епъл“. Най-добрият ми приятел Нийл имаше собствен бизнес. Още една година в „Нюбейгъл“ и щях да бъда на добро ниво, но не се бях задържал на работа достатъчно дълго, за да си изградя хубаво портфолио – или дори да стана достатъчно добър в нещо. Имах дипломна работа за швейцарската типография (1957–1983) от артколежа и бях създал уебсайт от три страници.

Въпреки това не се отказвах и продължавах да преглеждам обявите. Само дето критериите ми постепенно почнаха да се променят. Първо твърдях, че мога да започна само в компания, в чиято мисия вярвам. После си помислих, че ще бъде добре, стига да научавам нещо ново в процеса на работа. След това реших, че съм съгласен на всичко, ако фирмата не е очевидно на страната на злото. Сега внимателно преосмислях собственото си определение за зло.

Хартията ме спаси. Открих, че мога да остана съсредоточен върху едно нещо, ако съм далече от екрани и интернет, затова явно решението бе да принтирам купищата обяви, да метна телефона в чекмеджето и да изляза навън, забил нос в листовете. Отделих обявите, в които се изискваше прекалено много опит, и ги изхвърлих в нащърбените зелени кофи за боклук, покрай които минах. Когато стигнах границата на изтощението и се запътих към автобуса, за да се прибера вкъщи, в предния си джоб имах две-три доста обещаващи предложения, които бях готов да проуча.

Този подход наистина подейства и ми намери работа, макар и не по начина, който очаквах.

Сан Франциско е чудесно място за разходки, ако имаш силни крака. Градът представлява малък квадрат, разнообразяван от многобройните стръмни хълмове и ограден от три страни от вода, така че навсякъде пред очите ти се разкриват изненадващи гледки. Може да се разхождаш, умислен в своите си неща, с купчини листчета в ръцете и по джобовете си и внезапно земята под краката ти се отдръпва и разкрива удивителна гледка – погледът ти стига чак до морето и всички сгради пред теб са обагрени в оранжево и розово.

Архитектурният стил на Сан Франциско не се среща никъде другаде в страната, но дори когато живееш тук и си свикнал с него, градът все пак ти поднася необичайни гледки: всички тези тесни къщи, прозорците като очи и зъби, украсите по фасадите, наподобяващи сватбени торти. И ако си се обърнал в правилната посока, зад всичко това ще видиш ръждивия призрак на моста „Голдън Гейт“.

Последвах една чудата гледка и поех по безименна стръмна уличка, известно време вървях по крайбрежието, след това тръгнах обратно по дългия път към вкъщи. Минах покрай старите вълноломи, като внимателно избягвах шумната тълпа на Кея на рибарите; ресторантите за морска храна отстъпваха на морските машиностроителни фирми, а след тях идваше ред на новите компании за социални медии. Най-накрая, когато стомахът ми закъркори, давайки сигнал, че е готов за обяд, се запътих пак към града.

Винаги когато обикалях из улиците на Сан Франциско, се оглеждах за табели „Търси се помощник“ по витрините – не е нещо, което обикновено човек прави, нали така? Вероятно би трябвало да съм малко по-подозрителен към тях. Уважаваните и некриещи нищо от закона работодатели пускат обяви в „Крейгслист“[4].

Денонощната книжарница, покрай която минах, определено не бе от тях.

ТЪРСИ СЕ ПОМОЩНИК

Нощно работно време

Специални изисквания

Служебни облаги

[1] Бейгъл (bagel) – английското съответствие на обикновения варен геврек, обичайно по-малък, с дупка в средата; може да бъде оплетен в различни форми, разрязан и пълнен с нещо. – Б. пр.

[2] Тороид – пръстеновидна фигура. – Б. пр.

[3] Серифи – декоративни чертички по краищата на буквите в някои шрифтове; печатните материали, като вестници и книги, почти винаги използват такъв вид шрифт, който се нарича съответно „серифен“. – Б. пр.

[4] „Крейгслист“ – централизирана мрежа от онлайн градски общества, включваща безплатни обяви и форуми на различни теми. Основана е през 1995 г. за района на Сан Франциско. – Б. пр.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах