Денят на една щастлива мартеница

Вали сняг. По улиците мирише на пролетни цветя от многобройните цветарски магазини. Колите закачливо плискат кална вода от локвите, а пешеходците се забавляват, като подскачат в опит да избегнат подгизналите разнебитени плочки. Блъскат се един друг, опитвайки се също да поемат максимално много вода от минаващите с бясна скорост автомобили.

Водата, изплискана от лъскавите коли, ми е приятна. Чувствам се като диамант, който подлежи на прецизна полировка от разбирачи.

Администрацията също се включва във веселбата като постоянно дава нови и нови мисии за поредния сървайвър. Не тук, а в другия край на София трябва да отидете, госпожо! И не ви трябва този документ, а другия.

Предизвикателството е голямо, но аз не губя надежда, защото съм твърдо решена да спечеля този шампионат. Само да не ме изплиска някое пежо, че хич не ги харесвам пежата. Карат ме да се чувствам като баят кроасан.

Назначиха жена за министър на вътрешните работи. Наистина е март. Усеща се разликата от Коми до Коми.

Бузите са румени, а душата е бяла. Чувствам се една щастлива мартеница. Весело ми е.

Продължавам напред!

Текстът е от фейсбук профила на авторката, публикуваме го с нейно разрешение.