Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Денят, в който чух за първи път Фреди Меркюри

Сложих в касетофона касетка, на която пишеше A Night In The Opera (защото  много харесвах едноименния филм на братя Маркс), надянах слушалките и натиснах бутона Play. Още на втората песен ми стана ясно и прекрасно, че съм попаднал на нещо изключително, с което ми предстои да прекарам много часове и години… Снимка: Сузи Гибънс - Денят, в който чух за първи път Фреди Меркюри

Сложих в касетофона касетка, на която пишеше A Night In The Opera (защото много харесвах едноименния филм на братя Маркс), надянах слушалките и натиснах бутона Play. Още на втората песен ми стана ясно и прекрасно, че съм попаднал на нещо изключително, с което ми предстои да прекарам много часове и години… Снимка: Сузи Гибънс

Един хубав ден в края на юли 1976 г., докато се опитвах да разбера какво от света на рок музиката съм пропуснал през последните десет месеца, които бях прекарал заключен на 25 километра от София… тук ще прекъсна за малко, защото трябва да уточня за по-младите: по онова време светът на рок и поп музиката нямаше почти нищо общо с днешния.

Този свят беше фантастично място, в което за десет месеца се случваха толкова интересни неща, колкото днес не мога да се случат и за десет години. Той беше населен с невероятно талантливи екземпляри, които все още продължаваха да откриват нови територии, да провеждат безстрашни (музикални и химически) експерименти и най-вече да издават и записват райски звуци, които дефинираха десетилетието като най-вълнуващото след предишното. Инерцията от Големия Бийтълс-взрив през 60-те, с който рокът започва да се превръща в изкуство, все още беше много силна. Представете си какви бяха тези, които успяха да изпъкнат дори и на този фон!

Единственият проблем беше, че този свят беше ужасно далеч от България. От него ни делеше дебела и висока политическа, идеологическа, културна и технологическа крепостна стена, наречена Желязната завеса. Но така както няма стена или други заграждения, които да спрат всички бежанци, така и по Желязната завеса имаше слаби места, дупки, процепи и други начини за преодоляване. Лошото е, че културната ѝ пропускливост беше много ограничена и забавена.

Това, надявам се, обяснява защо през онзи чудесен летен ден преди 40 години реших първо да чуя няколко касетки, оставени от приятели, вместо веднага да изляза от къщи и да се отдам на други, невъзможни в казармата, занимания. Както и защо все още нямах никаква представа за съществуването на „Куийн“, въпреки че по това време те вече са имали издадени 4 албума.

Америка за България

Сложих в касетофона касетка, на която пишеше A Night In The Opera (защото  много харесвах едноименния филм на братя Маркс), надянах слушалките и натиснах бутона Play. Постепенно усилващи се класически арпежи на пианото в Death On Two Legs (първата песен в албума), включването на режещите звуци, които първо прозвучаха като чела, но се оказаха китари, на фона на нещо като писъци на ято разярени харпии, допълнени от усилващо се грозно грачене (отново китарно)… бяха последвани от рязка смяна в динамиката – от заплашителен хаос до пълна тишина.

И после всичко започна отново – но този път заедно с дрезгавия, богат на обертонове глас на певеца в първите строфи, който постепенно стигна неочаквана чистота и висоти. Тази песен, с нейните неочаквани ритмични смени, великолепни многогласни вокални хармонии, сложна необичайна структура, и Гласът на вокалиста с онази необяснима магия, която отличава великите от просто много добрите… ме остави напълно зашеметен.

Фреди Меркюри, 1977

Фреди Меркюри, 1977

А следващото парче Lazing On A Sunday – изненадващо с пълната смяна на стила – елегантна игрива пародия на водевилна песен от 20-те години, изпълнена от Фреди с най-оперетния му глас, но със същите изумителни вокални хармонии, и този път многогласно соло на китара, само бетонира убеждението ми.

Само от две парчета  ми стана прекрасно и напълно ясно, че съм попаднал на нещо изключително, с което ми предстои да прекарам много часове и години… Този ден не излизах от вкъщи, и следващите до края на отпуската също не много – имах да откривам „Куийн“ и Фреди Меркюри.

По-късно разбрах, че и четиримата в групата пишат песните, но около половината от най-добрите – както и първите две, които чух – се оказаха на Фреди. Прочетох, че Death On Two Legs не е обръщение към алчна приятелка на Фреди, както си мислех, а гневна тирада срещу изгонения същата година алчен мениджър на групата, научих и че някои от най-забележителните сола на Брайън Мей са измислени от Фреди, който му ги изсвирвал на пиано, за да му покаже как точно иска да звучат. Историята на „Куийн“ след Фреди най-ясно показва неговото значение за групата.

През следващите години „Куийн“ записваха нови и нови разнообразни албуми, а Желязната завеса започна да изтънява, като на някои места дори се прокъса – групата изнесе концерт в Будапеща, а Балкантон издаде неин албум. Фреди пя с Монсерат Кабайе и записа солоалбуми.

Mr Bad Guy, един от соловите албуми на Фреди Меркюри

Mr Bad Guy, един от соловите албуми на Фреди Меркюри

„Куийн“ се наредиха сред най-любимите британски рок групи на всички времена с най-купувания албум в родината си („Великите хитове“ от 1980 г.). Превзеха и останалия свят, оглавиха неведнъж американските класации, направиха концерта с най-много публика дотогава – в Рио де Жанейро на 1 декември 1985 г. пред 350 000 души.

После Желязната завесата рухна, но „Куийн“ вече не свиреха на живо, още от 1986 г. Фреди беше болен и постепенно гаснеше, макар и да продължи да записва почти до края си. За него последната завеса падна в един ноемврийски ден на 1991 г., но аплодисментите още не спират. А и музиката му продължава да звучи.

Ако Фреди беше оцелял, днес щеше да празнува рожден ден. А аз щях да имам в колекцията си билет от концерта на „Куийн“ в София.


Бел. ред. – текстът е публикуван първоначално на 5 септември 2016 г. в „Площад Славейков“.

ДС