Денят, в който идва спасителят Банго Васил

Някога, много отдавна, във времената от приказките, ромите намерили къпинов храст и яли, яли, докато се оцапали целите. Лицата им изглеждали окървавени. Видял ги Дяволът и се уплашил, че ще му вземат работата. Затова решил да ги унищожи. Подмамил ги да минат по един мост, който започнал да се руши. Щели да се издавят всичките, но дошъл Банго Васил (Куцият Васил) и ги спасил.

Това е легендата, която стои в основата на днешния голям ромски празник, ромската Нова година, която всички в този етнос наричат Банго Васил. Има и вариации, а понякога се смята, че куцият Васил е бил реален човек, спасил ромски деца от удавяне.

Всъщност, по стар стил точно днес е Васильовден, който православната църква отбелязва на 1 януари. Руснаците празнуват днес „Старата нова година“ по същата причина. Но пъстротата на ромския празник е ненадмината.

Започва се от предния ден, 13 януари – Василица, женското превъплъщение на Банго Васил. Цял ден домакинята готви богата трапеза, за която в някои семейства пестят цяла година. Немислимо е в ромски дом да няма печена птица на трапезата. Казват, че свети Василий пратил ято гъски да спасят давещите се роми, затова и до днес го почитат с гозба от хвъркато.

На Василица цял ден жените шетат в пълно мълчание, а вечерта заключват къщата. Не бива да се излиза навън, дори на двора не бива да се стъпва, докато не дойде Банго Васил. Най-възрастната жена в дома прекадява трапезата с благословии, а после се разчупва пита с паричка, пазена специално за случая. Първата хапка от питата не се изяжда, а се прибира и слага под възглавницата. По съня върху нея се гадае каква ще бъде годината. Младите искат прошка от възрастните на този ден.

В полунощ вратите се отключват и децата, а и възрастните, очакват в дома да влезе спасителят Банго Васил. На много места наистина някой близък влиза в ролята на светията. Преоблечен, застава на прага и остава там, докато не му „направят мост“, за да премине. Редят му банкноти, по които да стъпва. Минава по тях с накуцване и благославя къщата. Едва тогава според обичая се налива алкохол и започва празникът „Банго Васил“.

Той продължава два дни – на 14 и 15 януари, и най-важното в него е непрестанното веселие. Два дни ромите свирят, пеят и танцуват. На третия ден се прави вита баница (крива пита), за да се изпрати Банго Васил и да няма сакати в къщата. За късмета на дома се гадае по първия човек, престъпил прага му на третия ден, както на Игнажден.

Децата обикалят със сурвачки още от първите минути на 14 януари и очакват лакомства и пари.

Ромските обичаи на този ден са здраво преплетени с българските коледни и новогодишни традиции.