Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Депресията, която убива

Захари Бахаров със забележителна роля в „Синът“, премиерен спектакъл в Народния театър

Безпомощност, страх, гняв, тъга, ужас, чувство за вина – в рамките на по-малко от два часа Захари Бахаров преминава със забележителна физическа и емоционална пластичност през всички тези състояния. Снимка: Божидар Марков - Депресията, която убива

Безпомощност, страх, гняв, тъга, ужас, чувство за вина – в рамките на по-малко от два часа Захари Бахаров преминава със забележителна физическа и емоционална пластичност през всички тези състояния. Снимка: Божидар Марков

В театралната практика има пиеси с два възможни финала. Ако Флориан Зелер беше подходил по този начин, представлението можеше да се казва „Смъртта ще почака“ в единия случай. Или „Чай с куршум“ – в другия. Френският драматург обаче не се интересува толкова какво ще се случи в живота на неговите персонажи, а как те приемат случващото се, какво става в ума им, как чувствата се напластяват и утаяват в душите им. Той дълбае в дебрите на мозъка на човек с психично разстройство и изследва начина, по който близките му не се справят с предизвикателството. Затова е нарекъл пиесата си простичко „Синът“.

С нея разказва история, позната на почти всеки – Пиер (Захари Бахаров) се развежда със съпругата си Ана (Теодора Духовникова), напуска нея и сина им Никола (Александър Тонев), за да заживее с новата си любов София (Анета Иванова), с която наскоро им се е родило бебе. Никола е тийнейджър, кара тежък пубертет, приема трудно раздялата на родителите си и новия живот на баща си, спира да ходи на училище, изпада в депресия, с която майка му няма сили да се справи.

Кой не е чувал подобна история? На излизане от Народния театър една жена на около 50 споделяше на придружителите си, че въртележката на живота я е вкарала в три от ролите на сюжета. По разбираеми причини не е била само в тази на бащата. Бащата, който тук е в окото на бурята. Синът му го обвинява в предателство, моли за помощ и настоява да се премести при новото му семейство. Майката – изоставена, ранена и уморена – признава, че не може да се справи. Младата му съпруга отстоява своето право на щастие и интимност, плачът на бебето нощем раздира и без това измамната тишина. Като в игра на дартс бащата е подложил себе си, стрелите летят към него от всички посоки и се забиват в тялото му.

Безпомощност, страх, гняв, тъга, ужас, чувство за вина – в рамките на по-малко от два часа Захари Бахаров преминава със забележителна физическа и емоционална пластичност през всички тези състояния. С прецизността на снайперист той мери силата на думите си и колкото повече крещи душата на героя му, толкова овладeни и сподавени стават те.

Захари Бахаров и Александър Тонев – баща и син в спектакъла. Снимка: Божидар Марков

Действието тече паралелно в стария и новия дом на Пиер. Сценографията на Мира Каланова ни пренася чрез движеща се сцена от единия апартамент в другия и обратно. Модерни мебели с прост дизайн изпълват пространството в жилищата на тези съвременни семейства от хора с престижни професии и добро социално положение. Общото и в двете стаи е една преграда от матово стъкло, зад която образите на персонажите стават мътни, замъглени, разфокусирани. Като през намокрен от дъжд прозорец, през който френски импресионист рисува света навън.

Трябва да се отбележи отличното участие на младите актьори в спектакъла. Александър Тонев е толкова автентичен в ролята на Никола, особено в болничната пижама и с босите крака, че някой би го взел за натуршчик от клиника за лечение на психично болни. Анета Иванова е едновременно тревожна, подкрепяща, съблазняваща и гневна в ролята на младата съпруга, изправена пред неочаквана драматична ситуация. Двамата партнират равностойно на Захари Бахаров, Теодора Духовникова и Владимир Пенев (в ролята на лекаря).

Захари Бахаров, Александър Тонев, Теодора Духовникова и Владимир Пенев в сцена от „Синът“. Снимка: Божидар Марков

Режисьорката Диана Добрева е разработила две впечатляващи сцени. В едната Пиер и младата му съпруга танцуват като на сватбата, на която са се запознали. Никола се включва с ентусиазъм в този откраднат миг на бленувано щастие, близост и смях, който уви трае твърде кратко. Другата сцена е финалната, в която съзнанието на Пиер „извиква“ въображаем сюжет от живота, в който Никола е успешен студент в Германия, издал е първата си книга и води на гости в Париж годеницата си. В къщата ухае на уют. Мечтаната от всеки родител среща. Но не би…

В тази история няма ангели и демони. Всички до един са обречени да изпият до дъно горчивата чаша на собствените си избори, действия и бездействия. И да продължат напред. Ако могат.

Следващите представления на „Синът“ са на 28 и 31 януари.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС