Десети ноември, като награда за изключителното търпение

…На 10 ноември на нас ни съобщиха по телевизията, че сме свободни. Пасивният залог в изречението е важен. Съобщиха ни. По същия начин, по който „пускаха” портокали, червен пипер и дамски превръзки. Чакаш, чакаш и един ден някой ти съобщава „пуснали са”. 10 ноември се оказа нещо подобно на това да ти излезе номерът за автомобил или да ти дойде редът за апартамент след дълго чакане. Награда за изключителното търпение.

Спомнете си, след съобщаването на новината в онзи късен ноемврийски следобед никой не излезе на улицата да се израдва. Предния ден в Берлин пред Бранденбургската врата гъмжи от тела. Но тези тела са репетирали цяла година всеки понеделник пред църквата „Св. Николай” в Лайпциг. Въпреки служителите на реда. Българското тяло е малко по-бавно и предпазливо. Да, системата навсякъде се разпада, да, Живков е свален, но… Откъде да знаеш дали не е капан. Или грешка, която ще бъде поправена на следващия ден.

Не обвинявам никого, да не би аз да съм празнувал на площада, но все пак ми е странно сега и го изговарям. Наистина не е лесно, за 45 години човек отвиква от много неща. Не можеш да се освободиш за една нощ, ако толкова дълго не си бил свободен. Още повече, ако не си имал кой знае каква воля за свобода. А след толкова години вече не е останала и памет за нея. (…)

Ноември 2009

Заглавието е на „Площад Славейков“.