Десетте най-добри филма на 2015-а

От две изключителни документални заглавия до две продължения на прочути поредици, от които въобще не знаехме, че имаме нужда. Кинокритикът на Би Би Си Оуен Глайбърман показва своя личен избор на най-качественото кино от последните 12 месеца. 

10. „Ейми“

Ейми Уайнхаус има само два албума и преди да умре на 27 години нейното падение в света на алкохолизма и всички видове небрежно поведение бяха толкова подробно отразени в медиите, че може да си помислите: какво ново би могъл да открие един документален филм? Но точно това прави творбата на Асиф Кападия такова откровение. Тя е толкова интимен и потресаващ поглед – все едно гледате филм за звезда, която никога не сте виждали. Момичето зад силно гримираните очи има талант, сравним с този на Били Холидей, еротична харизма, която излъчва от нея като свята светлина и саморазрушителен стремеж.

„Ейми“ не е имал кинопремиера у нас, но може да бъде гледан онлайн срещу заплащане.

9. „Облаците на Силс Мария“

Ако Ингмар Бергман беше не чак толкова силен режисьор, може бе щеше да направи нещо като завладяващата драма на Оливие Асаяс за актриса (Жюлиет Бинош), която не осъзнава, че кризата на средната възраст, през която преминава, е станала най-горивната й роля. Бинош демонстрира симфония от емоции, а Кристен Стюарт, като нейната изнервено амбициозна асистентка, предлага изпълнение, което сочи в каква актриса би могла да си превърне: Джейн Фонда на новото хилядолетие. Асаяс пък обръща натежалите облаци от заглавието в метафора за тъмните сили в живота с един поетичен кино-преврат.

8. „Крийд“

Може би смятате, че последното, които ви трябва, е още един филм с героите от „Роки“ – но високоволтовата боксова психодрама на Райън Гуглър е най-вълнуващият забавен филм на годината. Сюжетът е съвсем стандартен, но всеки кадър е свидетелство за високия киноинтелект на Гуглър.

Майкъл Б. Джордан, в образа на Аполо Крийд, изобретява нов вид звездно изпълнение: толкова хладно, че когато плаче, все една гледате как плаче статуя – но дълбоко скритата му уязвимост го свързва с играта на Силвестър Сталоун в оригиналния „Роки“. Самият Сталоун пък е една разбита, но неогънала се версия на бившето си „аз“ – и ако това ви звучи банално, той го прави изумително задушевно.

„Крийд“ тръгва по кината у нас от 1 януари 2016 г.

7. „Краят на турнето“ (The End of the Tour)

Ако искате да видите как филм, който е само разговори и никакъв сюжет, може да ви държи на ръба на седалката, няма нужда да гледате „Омразната осморка“ – опитайте с майсторски направената драма на Джеймс Понсолд за Дейвид Фостър Уолъс, писател, толкова изтормозен от конвулсиите на своята самовлюбеност, че дори не може да си позволи да се наслади на славата си.

В изключителното си изпълнение Джейсън Сигъл играе Уолъс като мъдрец от Х-поколението с бандана, който има прозрението – и перверзността – да вижда успеха ката провал. Джеси Айзънбърг е в ролята на рационалния репортер от „Ролинг Стоун“, който го интервюира. Но в крайна сметка „Краят на турнето“ разнищва загадката около самоубийството на Уолъс. Филмът показва, че той е бил пристрастен към нуждата да бъде по-добър от всеки около него – дори ако това означава да разкрие каква фиктивна роля играе в изчерпването на собствената си знаменитост.

Няма данни кога и дали филмът ще бъде показан у нас.

6. „Отвътре навън“ 

Най-добрият филм на „Пиксар“ за десетилетието показва нещо невиждано досега в киното: гледката на нашите емоции, което се борят и надиграват помежду си, за да ни превърнат в това, което сме. Когато малката Райли се мести с родителите си в Сан Франциско, тя затъва в отчаяние – и красотата на този анимиран вълшебен свят превръща нейната депресия в игра на спомени и идентичност с висок залог.

Бяс Лют, Страх, Отврат, Радост: служителите в съзнанието на Райли сядат на командния пулт с Тъга в ролята на техния морален център, който пази човешкото у нас.

5. „Тотал щета“

Заглавието и рекламната кампания създават впечатлението, че това е историята на едно впиянчено момиче, но работещата в списание героиня на Ейми Шумър е обезоръжаващо функционален провал. Тя обича секса, държи се безотговорно и казва на глас всяко проклето нещо, което й мине през ума. Прави това, което нашата култура я е научила да прави – и филмът на Джъд Апатоу е за трудното пътуване на това очарователно загубено момиче към зрелостта. Той е и безумно смешната романтична комедия, която Джулия, Сандра и Мег никога не успяха да направят, но Шумър – да, при това триумфално и по собствен сценарий.

4. „Начисто: Сциентология и затворът на вярата“

Режисьорът Алекс Гибни снима документални филми с честотата, с която други правят епизоди от ситком. Понякога това се отразява зле на крайния резултат, но той е надминал себе си с този зловещ и майсторски скок в мистерията на сциентологията. С напрежение, присъщо на трилър, филмът прониква в скритите психо дълбини на култа и обяснява – в шокиращо подробни детайли – как са въвлечени в него Том Круз и Джон Траволта и как толкова много обикновени хора се отказват от своя живот и идентичност заради религията, създадена от Рон Хъбард. Филмът за първи път показва Дейвид Мискейвидж, водачът, превърнал сциентологията в глобална златна кокошка, чиято поява съперничи на появата на Дарт Вейдър в „Междузвездни войни“.

У нас филмът е излъчван по HBO.

3. „Любов и милост“

Как се прави биографичен филм за Брайън Уилсън от „Бийч бойс“ – момче с толкова крехка душевност, че се затруднява да каже цяло свързано изречение? Брилянтната, вълнуваща драма на Бил Полад се гмурка дълбоко в нестабилността на Уилсън, изобразявайки го като ангелски довереник, човек, който чува гласове така, както чува мелодии: като послания от отвъдното. Пол Дано, в едно от най-добрите актьорски изпълнения на годината, заковава всеки тик и нюанс в заекващото сияние на младия Брайън – а Джон Кюсак в образа на зрелия Уилсън е емоционално убедителен и прави една от най-силните си роли от доста време насам.

У нас „Любов и милост“ може да бъде гледан онлайн срещу заплащане.

2. „Лудия Макс: Пътят на яростта“

След три десетилетия режисьорът Джордж Милър вдигна мизата на война от пътищата по същия начин, по който първият филм шашна феновете на жанра – и резултатът е зашеметяващ. Никога екшън сцени не са били толкова бързи и яростни; самото им наблюдаване е като участие в кошмарна смъртоносна видеоигра. Мрачната красота на филма е във всеки изрязан като с бръснач кадър, всеки моторен дуел или ръждив сблъсък е с висок залог. Том Харди превръща Макс от развалина в човек, който отчаяно се опитва да преоткрие себе си. А Чарийз Терон е бръмчащият аватар на новия матриархат, изгарящо свирепата душа на „Пътят на яростта“.

1. „Карол“

Поставен в романтизираната атмосфера от началото на 50-те, на пръв поглед новият филм на Тод Хайнс изглежда като твърде близък братовчед на „Далеч от рая“. Но режисьорът никога досега не е изобразявал страстта с такава елегантност. Той превръща романа на Патриша Хайсмит от 1952 г. в в завладяващо и романтично съкрушително приключение.

Като Карол, която изглежда като фатална жена, докато не я опознаем по-добре, Кейт Бланшет предлага много силно изпълнение: надменна, нежна, бясна и пълна с горчивина. А Руни Мара събужда своето безизразно лице, за да открие истинската същност на любовта. „Карол“, без да го заявява директно, е страстен зов за търпимост, филм, който представя смисъла на освобождение чрез духа на стария Холивуд.

Скоро тръгва и по нашите кина.