Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Защо Тарантино няма номинация? Големите провали на Оскарите

От загубата на великия Кларк Гейбъл – до победата на не толкова великия „Сблъсъци“, наградите на Академията нямат застраховка срещу грешки

Мнозина специалисти и киномани са скандализирани от липсата на номинации за режисура, сценарий и най-добър филм за шедьовъра на Куентин Тарантино „Омразната осморка“.  - Защо Тарантино няма номинация? Големите провали на Оскарите

Мнозина специалисти и киномани са скандализирани от липсата на номинации за режисура, сценарий и най-добър филм за шедьовъра на Куентин Тарантино „Омразната осморка“.

Американската киноадемия обяви своите номинации и много хора, които иначе не се вълнуват особено от Оскарите, изразиха недоволството си от отсъствието на „Карол“ сред предложенията за най-добър филм, както и на неговия режисьор Тод Хайнс за най-добър режисьор (също на „Омразната осморка“ за най-добър филм и на Куентин Тарантино като най-добър режисьор).

Други пък се учудиха и подразниха, защото не могат да видят причината за десетте номинации на „Лудия Макс: Пътят на яростта“. Но винаги, когато „сигурен филм“ или изпълнение отпадне от състезанието, това може да провокира емоционални реакции – така, както всички вече обсъждат настървено ще вземе ли най-накрая Леонардо ди Каприо Оскара, който отдавна заслужава. 

Вижте още: ОСКАРИ ЗА НАДЦЕНЯВАНЕ

Но има някои разочарования, които остават в историята – десет такива подрежда в своя текст за Би Би Си Крисчън Блоуфелт.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

1. Отпадането на Кларк Гейбъл и Джими Стюарт

Големите „Оскарови разочарования“, влезли директно в историята, започват с получаването на отличието за най-добър актьор от Робърт Донат през 1939-а за ролята му в „Сбогом, мистър Чипс“. Киноспециалистите са единодушни, че това е една от най-добрите години на Холивуд – до голяма степен и заради изпълненията на Кларк Гейбъл като Рет Бътлър в „Отнесени от вихъра“ и Джими Стюарт като политикът идеалист в „Мистър Смит отива във Вашингтон“.

Но вместо това същата година Оскарът отива при Донат, чието изпълнение иначе едва ли би запомнено. Много филмови историци подозират, че наградата, който Джими Стюарт печели следващата година, 1940-а, за далеч по-леката си роля във „Филаделфийска история“ – е бил извинението на Академията, че не го е наградила като мистър Смит.

2. „Гражданинът Кейн“ губи битката за най-добър филм

Историята на Орсън Уелс за възхода и падението на един издател-магнат, по мотиви от живота на Уилям Рандолф Хърст, става сензация с появата си през 1941 г. Макар и днес широко признат за най-добрия американски филм, правен някога – той оглави и класацията на Би Би Си „100-те най-велики американски филми“ – още по времето на излизането му мнозина вече са мислели същото. Критикът на „Ню Йорк Таймс“ Бозли Краутър пише:

„Изглежда това е най-сензационният филм, правен в Холивуд“, а британският „Обзървър“ го нарича „най-вълнуващият филм, излязъл от Холивуд през последните двадесет и пет години.“

Но опитите на Хърст да ограничи разпространението на „Гражданинът Кейн“ – заедно с постоянните атаки срещу филма и Уелс от страна на неговите съюзници в пресата – значително подкопават Оскаровите му перспективи. Дотолкова, че по време на церемонията при всяко споменаване на „Гражданинът Кейн“, залата избухва в освирквания. Единствената награда, която печели, в крайна сметка е за оригиналния сценарий, докато отличието за най-добър филм отива при по-сигурен кандидат: „Колко зелена беше моята долина“ на Джон Форд.

3. Грейс Кели с победа за най-добра актриса

Опитайте се да изброите всички филм с Грейс Кели, за които се сещате. Почти сигурно е, че „Провинциалистката“ няма да е сред тях. Но точно за този филм, а не за „Прозорец към двора“ или „Точно по пладне“, тя отнася наградата на Академията за най-добра актриса. Играе съпруга на бивш актьор (Бинг Кросби), който се бори с алкохолизма. Забележително е, че същата година и фаворитката е с подобна роля: всички очакват победа на Джуди Гарланд за забележителното ѝ изпълнение в „Роди се звезда“, където тя е изгряваща певица и актриса, за разлика от съпруга си (Джеймс Мейсън), в ролята на залязваща кинозвезда.

Още при излизането на филма е било прието, че това е най-зрялата роля на Гарланд. Продуцентите от NBC били толкова сигурни в победата ѝ, че изпратили телевизионен екип в болничната ѝ стая след раждането на сина ѝ Джоуи. Когато обаче вместо нея печели Кели, Граучо Маркс ѝ праща телеграма, в която определя случилото се като „Най-големият грабеж след обира на банка Бринкс“.

4. Копола не печели като най-добър режисьор с „Кръстника“ 

„Кръстникът“ е едно от най-влиятелните кинопроизведения на всички времена. Оценен много високо още с излизането си, той е и един от първите филми, събрал над $100 милиона приходи в САЩ. Неговият млад режисьор Франсис Форд Копола, по онова време само на 33, е бил определян като сигурен победител в категорията за най-добър режисьор през 1973 година.

Но когато презентиращите Джули Андрюс и Джордж Стивънс прочитат името от плика, то е на Боб Фоси, който печели за „Кабаре“. Две години по-късно, когато печели Оскар за „Кръстникът II“, Копола не изглежда много щастлив, когато казва:

„Бях на косъм от тази награда за първата част на същия филм преди две години.“ 

5. „Огнените колесници“ печели за най-добър филм

Ако някоя година може да съперничи на 1939-та за титлата „най-велика в историята на Холивуд“, това трябва да е 1981-а. Категорията за най-добър филм включва „Похитителите на изчезналия кивот“, „Атлантик сити“ и „Червените“, много амбициозният проект на Уорън Бийти за живота на Джон Рийд, единственият американец, погребан в стената на Кремъл, заради важната му роля в първите години на СССР.

„Червените“ изглежда предопределен да спечели заради епичния си размах, изобретателното използване на интервюта с хора, познавали Рийд и мощните актьорски изпълнения. Но в края на церемонията със златото се окичва британската спортна драма „Огнените колесници“. Бийти все пак е спечелил малко по-рано същата вечер Оскара за най-добър режисьор – в единствената Оскарова церемония, на която е звучал Интернационалът.

6. Мариса Томей печели за най-добра актриса   

„Това е един от малкото случаи в историята на наградите на Академията, когато 5 чуждестранни актриси се състезават за една награда – четири англичанки и една от Бруклин”, шегува се Джак Паланс, докато представя номинираните за най-добра актриса през 1993 г.

Въпросната бруклинчанка е Мариса Томей, която е била страхотна в „Братовчед ми Вини“ същата година. Но срещу нея са няколко дами, представителки на тежката категория в актьорското майсторство, като Ванеса Редгрейв за „Имението Хауърд Енд“ и Джуди Дейвис за „Съпрузи и съпруги“ (която е австралийка, а не англичанка). Когато Паланс посочва Томей за победителка, няколко души, сред тях и критикът Рекс Рийд, си помислили, че нарочно е обявил грешно име. Митът, че някой друг е истинският носител на Оскара, продължава да живее и до днес, независимо от многократните уверения на Академията през годините, че разбира се Томей е заслужилият победител, потвърдени и от счетоводната фирма, която брои гласовете – „Прайс Уотърхаус“.

7. „Смело сърце“ печели за най-добър филм

Според сайта за статистическа информация FiveThirtyEight.com, победата на „Смело сърце“ в категорията най-добър филм през 1996-а е най-голямото разочарование през последните 20 години – предвид останалите отличия, награди и отзиви през сезона преди церемонията.

Ясният фаворит беше „Аполо 13“, драмата на Рон Хауърд за провалената лунна мисия на НАСА. Но кървавата история на Мел Гибсън за шотландския патриот се оказа неустоима за Академията, печелейки общо пет Оскара.

8. „Спасяването на редник Райън“ губи за най-добър филм 


На Стивън Спилбърг му бяха необходими две десетилетия, за да спечели първия си режисьорски Оскар – за „Списъка на Шиндлер“ през 1994-а – но той повтаря опита си точно пет години по-късно с още една драма от Втората световна война – „Спасяването на редник Райън“. Тя започва с най-автентичното киноизобразяване на десанта в Нормандия – заснет със страхотен динамизъм от оператора Януш Камински. И всички очакват освен отличието за най-добър режисьор и това за най-добър филм.

Но Оскарът отива при „Влюбеният Шекспир“. Изглежда „Спасяването на редник Райън“ щеше да победи, ако не беше в конкуренция с друг добър военен филм – „Тънка червена линия“ на Терънс Малик, който привлича част от гласовете и така „Влюбеният Шекспир“ остава с най-много точки.

9. Ейдриън Броуди печели за най-добър актьор 

Всички се възхитиха на Ейдриън Броуди за играта му в ролята на Владислав Шпилман в „Пианистът“ на Роман Полански – но почти никой не очакваше, че той ще си тръгне с Оскара. Актьорът спечели, въпреки изключително силната конкуренция на Майкъл Кейн, Джак Никълсън и особено Даниъл Дей-Луис, който бе смятан за най-вероятния победител с ролята си на Бил Касапина в „Бандите на Ню Йорк“ на Мартин Скорсезе. На 29 Броуди беше също и най-младият актьор с Оскар в историята на Академията – рекорд, който все още е негов.

10. „Сблъсъци“ печели за най-добър филм

„Сблъсъци“ бе наричан „най-лошият филм, печелил Оскар за най-добър филм, на всички времена“ от мнозина – заради прекалено развълнуваното обяснение на расовите отношения, пренебрегващо някои по-широки пътища, по които предразсъдъците се промъкват в ежедневието на Америка. Други пък го намразиха, само защото победи „Планината Броукбек“, филм с по-сериозни артистични предизвикателства и емпатия, който с показването на обречената любов на двама каубои улови настроенията на либерална Америка след преизбирането на Джордж Буш – отчасти и заради позицията му против гей-браковете.

Възрастните бели мъже, които бяха най-голямата група сред гласуващите членове на Академията по онова време (и все още са) често клонят към консерватизма – както в политиката, така и във вкусовете си. Доста анализатори смятат, че гласувайки за „Сблъсъци“, вместо за „Планината Броукбек“, членовете на Академията са искали да демострират своята прогресивност…, без да бъдат прекалено прогресивни. Или както написа Кенет Тюран в „Лос Анджелис Таймс“:

„За хората, които бяха притеснени от „Планината Броукбек“, но искаха да могат да се гледат в огледалото и да се чувстват като добри, продуктивни либерали, „Сблъсъци“ беше перфектният безопасен избор.“

Вижте още: ЛЕОНАРДО ДИ КАПРИО С ШЕСТИ ОПИТ ЗА ОСКАР

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах