Десетте най-велики творби, останали от древна Гърция

Изкуството на Древна Гърция е величествено, витално, пълно с драма. Такова е въздействието на древните бронзови статуи, открити в морето, както и на божествата, изваяни от мрамор, останали до наши дни. Оцелели са творбите, но за жалост не и имената на техните ваятели.  

Вижте класацията на „Гардиън“ с десетте най-изкусни творби на древна Елада:

Падналият воин от Храма на Афая (480-470 г. преди Христа)

Има трагичен патос в тази могъща скулптура на умиращ воин, героично поемащ последния си дъх. Трагедията е неизбежна гръцка концепция. Трагедиите на Есхил и Софокъл все още се изпълняват.

Пергамски олтар (180-160 г. преди Христа)

Това е може би най-значимата творба на елинистичното изкуство. Яростните скулптури върху Пергамския олтар, който си има собствен музей в Берлин, са пълни със страст и психологическа драма.

Воините от Риаче (460-420 г. преди Христа)

Тези невероятни статуи са намерени в морето на южна Италия през 1972 година. Повечето от класическите голи статуи са направени от мрамор по времето на Римската империя. Много малко са запазени обаче голи статуи, направени от бронз.

Богините от източния фронтон на Пантенона (438-432 г. преди Христа)

Седящи и приведени надолу в грациозен синхрон, тези богини, направени от мрамор на източния фронтон на Пантенона, са сред най-красивите и мистериозни образи, които човек някога е създавал. Незнайният древен ваятел е сътворил материите, покриващи телата им, с богати и реално изглеждащи драперии, подобни на одеждите, които Леонардо да Винчи изографисва хилядолетие по-късно.

Мраморният метоп от Пантенона (447-438 г. преди Христа)

Насилието е любимата тема на древните гръцки творци. Издигнал се от мита за Троянската война и преживял войната между Гърция и Персия, скулпторът е успял да изобрази тези конфликти. Човекът, борещ се с кентавър, издълбан във фриза на Пантенона, е невероятно реален в детайлите и с динамичната си енергия.

Морски бог, Зевс или Посейдон (470 г. преди Христа)

Тази омагьосваща бронзова статуя е намерена в гръцките морски води. Богът – най-вероятно Зевс, господарят на Олимп, е изваян в момент, в който хвърля гръмотевица. Осанката му е заредена с божествена енергия и въпреки това е изобразен с човешко тяло – нито колосално, нито ефирно. В крайна сметка гръцките богове са хора, чиито кавги предизвикват войни и мъка по света.

Вазата сирена (480-470 г. преди Христа)

В Омировата Одисея главният герой жадува да чуе съблазнителната, па макар и опасна песен на сирените, които примамват моряците към смъртта. Екипажът си запушва ушите, докато Одисей се оставя на съблазънта на сирените. Тази мощна картина пресъздава напрежението на Одисей – тялото му агонизира, а душата му се пълни от възторг.

Колесничарят Мотия (350 г. преди Христа)

Това е една от най-изумителните гръцки статуи, оцелели до днешно време, показваща еротичния заряд в древногръцкото изкуство. Макар че този мъж технически не е съвсем гол, вместо да скрива контурите на тялото му, тънката туника ги подчертава.

Чашата на Дионис от Екзекиас (540 преди Христа)

Дионис – богът на виното и лудостта, плава на своята лодка, заобиколен от делфини, в тази приказна картина. Част от въздействието на гръцкото изкуство се дължи на това, че художниците използват митологията. Така този образ на Дионис може да бъде сравняван с неговите по-късни изображения от Тициан и Микеланджело.

Маската на Агамемнон (1550-1500 преди Христа)

Когато ентусиазираният и романтично настроен археолог Хейнрих Шлиман открива тази златна маска в Микена през 1876 г., за него няма съмнение, че това е смъртната маска на самия Агамемнон – кралят на гърците, които ги вкарва в Троянската война. Тази маска е едно от най-завладяващите лица в изкуството на древна Гърция.