Дете със Синдром на Даун свидетелство за алтруизъм сред неандерталците

Неандерталско дете със Синдром на Даун е живяло поне до 6-годишна възраст, твърди ново изследване. Откритието преобръща досегашните представи, че изчезналият древен човешки род е бил ръководен от жестоки принципи за оцеляването си, и свидетелства за общество, което не е приемало съчувствието за проява на слабост, пише „Гардиън“, позовавайки се на информация от „Ройтерс“.

За целта са направени нови проучвания на неандерталски фосил, открит в археологически обект в испанската провинция Валенсия още през 1989 г. Добре запазена е анатомията на вътрешното ухо и част от дясната темпорална кост, които подсказват за Синдром на Даун. Това е най-ранното известно доказателство за генетичното заболяване, става ясно след новите изследвания на познатия фосил. Заключенията на учените са описани в статия, публикувана в списание „Science Advances“.

Не може да се установи с точност дали останките на неандерталското дете принадлежат на момче или момиче, кръстено от учените Тина.

„Патологията, от която е страдал този индивид, е довела до тежки симптоми, включително пълна глухота, остри периоди на световъртеж и невъзможност да се поддържа баланс – коментира Мерседес Конде-Валверде, палеоантрополог от испанския университет Алкала и водещ учен на изследването. – Предвид симптомите, крайно невероятно е майката сама да е полагала необходимите грижи, докато същевременно се е грижела за собственото си оцеляване. Следователно, за да оцелее Тина до поне шестата си година, групата постоянно е помагала на майката, като я е отменяла в грижите за детето или ú е помагала в ежедневието.“

Фосилът все още не е датиран, но неандерталците са живели в региона преди около 273-146 хил. години, отбелязва Конде-Валверде.

Теории, че неандерталците са се грижели за своите ранени и болни, са предизвикали в миналото разпалени дебати дали става дума за проява на съчувствие, или за обикновено користно очакване, че обществото ще се отнесе по същия начин при нужда.

„От десетилетия се знае, че неандерталците са се грижели за уязвимите членове на обществото си, но всички познати случаи досега са свързани с възрастни индивиди. Това кара учените да вярват, че конкретният случай не е проява на алтруизъм, а практика – казва Конде-Валверде. – Досега нямаше известен случай на индивид, който получава допълнително внимание след раждането си, дори и да не може да отвърне със същото. Откритието на този фосил поддържа тезата за алтруизъм сред неандерталците.“