Деца, не правете като Путин. Нито като „Амазон“

Днес войните текат пред очите ни като сериали. Някога мрачно известният революционер Ленин е казвал, че бъдещето принадлежи на киното. Това бъдеще вече като че поотмина. Киното се замести от сериалите, с които свикнахме. Както преди се е гледала „Изаура“, днес с вълнение следим всякакви „Тронове“, „Викинги“ и други такива дъвки за окото. Много някогашни филми се превърнаха просто в стари епизоди от джънк-франчайзи (тук „Междузвездни войни“ гузно да сведат глава). И същевременно свикнахме медиите да ни сериализират реални и страшни събития – епидемии, войни…

Така че – на кои сериали прилича днешната руско-украинска война? Несериозен въпрос, нали? Не чак толкова, колкото може да ни се стори. Убеден съм, че по днешните трагични събития ще се снимат и филми, и сериали. Тази война ще стане част от културния багаж на човечеството, та даже и от по-лековатата му форма – като миймове и попкултура. Процесът вече е започнал – всеки знае, че да те пратят при руския кораб си е ругатня.

„На всеки километър“

Стар, прашасал и вече почти забравен, но любим на предишните поколения. Точно така изглежда руската инвазия в Украйна. Техниката е почти като от Втората световна, хайде, нека сме милостиви към агресора – от Афганистанската война. Всички очакват от съветските, пардон, руските танкове да се покаже красивият, млад майор Деянов, но него все го го няма.

„Седемнайсет мига от пролетта“

Съветски, черно-бял (ха-ха, звучи почти като „Чернобил“) и в него главният герой уж е нацист, но всъщност – изненада! – е от добрите. Е, в реалната война днес нещата са наопаки: съветският, пардон, руският уонаби-завоевател уж е от добрите и сваля нацизма, но се оказва, че по липса на нацизъм за сваляне в Украйна съвременният Щирлиц си носи от дефицитната стока, опакована още от дома. Единственото, което носи към Украйна. Инак оттам изнася перални.

„Чернобил“

Като казах „Чернобил“, съветските, пардон, руските части, нападащи Киев в началото на сегашните бойни действия, минаха през териториите на сериала със същото име. Да вдигнеш облаци радиоактивен прах, да маневрираш, да настъпваш и да отстъпваш през опасните земи около мъртвия град Припят е безразсъдно, но ни връща освен към сериала, още и към книгите на Алексиевич, по-специално към „Чернобилска молитва“ и „Цинкови момчета“.

„Междузвездни войни“

Да, това вече е сериал. Девет дълги епизода (последните три от тях – предъвкана история, неставаща за гледане), две серийни шоута, още няколко странични филма, анимацийки, компютърни игри, романчета и комикси, противоречиви наративи… наистина, това, което някога започна като епична сага за доброто и злото, вече е досущ като руската пропаганда. Силата си е отишла, останала е само политкоректната пост-истина. Някакви хора нахлуват в една свободна сист… държава, за да наложат там властта на Тъмната страна, извинете, исках да кажа славянството, православието и електрификация плюс съветска власт. Ох, пак се обърках, вече не е съветска власт, а „руски мир“. А и електрификацията не е това, което беше. И не прилича ли сегашният руски диктатор на нещо като Палпатин, но без качулка? „Обичам демокрацията, обичам Републиката, а сега обявявам, че последната ще се реорганизира като Първа галактическа империя!“ Отмъщението на Ситите, които май нещо изгубиха контрол през 1989-1991 и сега са се наточили да си го върнат на цял свят.

„Викинги“

Нищо не е исторически достоверно, но всички следим сапунката. Първият сезон беше впечатляващ, но нещата постепенно затънаха в блатото на продълженията. Трактори теглят дракари, а и дракарите взеха да потъват – даже не по един наведнъж, ами по два. Главният герой все така е синеок и застаряващ, но вместо да е Рагнар Лодброк, се оказа просто Валдемар Путинсон – човек, който отдавна не е любимец нито на Один, нито на собствената си въоръжена дружина. Някъде в края може би чака ямата с усойници?

„Игра на тронове“

Някъде далеч на изток една красива, млада рус(к)а принцеса яхва драконите и идва да освободи народа от оковите му… красива приказка, но вместо това имаме изгорени градове, унищожени семейства и наплашен двор, състоящ се от евнуси и джуджета, повече ориенталски, отколкото рицарски. Междувременно младият Крал в Севера бе предварително обявен за мъртъв или поне за загубил, но слуховете за неговата гибел се оказаха преувеличени. Зеленски е жив, здрав и Киев се държи. Как беше? „Минас Тирит устоява на източния вятър, но не го разпитва за вести“.

„Властелинът на пръстените: Пръстените на Силата“

И като споменах Минас Тирит… Шоуто още не е започнало, но мнозина вече се досещаме, че не е вярно на първоначалния материал и ще се провали. Е, кажете, не става ли същото и с руската инвазия в Украйна? Вместо снажни, светли елфи и нуменорци насреща ни препускат черни джуджета и сценаристи с оркски сърца. Нищо против народите на Рун и Харад, но защо не си стоят там, ами се опитват насила да пресекат Андуин? Деца, не правете като Путин. Нито като „Амазон“. Оставете елфите и нуменорците в земята им. Не се опитвайте да им я отнемете. Шокът може да бъде за ваша сметка, а очакваните финансови загуби ще са пагубни за бюджета ви, въпреки рекламно-тролската кампания. Пръстенът като форма на ядрена заплаха може би е в полуразпад.

„Смъртта на Сталин“

Това не беше сериал. Беше прекрасна черна комедия. Английска, разбира се. И е моето пожелание за края както на тъжния настоящ епизод в историята на попкултурата, така и за свършека на всеки диктатор и нашественик. Защото „Богатите също плачат“.