Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Деца за продан от България – сюжет за чуждото кино

Гръцки документален филм изследва каналите за продажба на бебета от майки - циганки

Случаят с русокосата Мария, открита в ромски катун край гръцкия град Лариса, вероятно е провокирал режисьора Танасис Тробукис за документалния филм „Деца за продан“. - Деца за продан от България – сюжет за чуждото кино

Случаят с русокосата Мария, открита в ромски катун край гръцкия град Лариса, вероятно е провокирал режисьора Танасис Тробукис за документалния филм „Деца за продан“.

Световният фестивал на документални филми в Солун се появи в края на миналото хилядолетие, през 1999-а, като „рожба” на големия и утвърден игрален фестивал, който съществува още от 1959 година. „Баща” на документалното издание е известният и много авторитетен гръцки кинокритик, фестивален директор и селекционер г-н Димитри Ейпидис, който дълги години работи не само за Солун, но и като програмен директор на фестивалите в Торонто и Рейкявик. Ала за съжаление, от тази година поради напреднала възраст и здравословни проблеми той не участва активно в организацията на фестивала. Но като заслужен знак на уважение и жест на приемственост, новите организатори му дадоха възможност да селекционира своя лична подборка от документални филми под название „Карт бланш” – 10 филма по негов избор от последните години, които смята за важни и значими както за световното документално кино, така и за авторите им.

Подобни решения винаги се приемат вълнуващо и се оценяват много високо в професионалната гилдия.

А иначе ХIX-ият фестивал, както обикновено, събира „каймака” от световното документално кино през миналата година, като формира конкурсна програма от 12 заглавия и още редица паралелни, изключително богати и разнообразни селекции. Сред тях най-мощна е подборката „Калейдоскоп”, която със своите 37 филма очертава пъстрата картина на днешния разлюлян свят. Допълват я селекцията „Човешки права” (17 заглавия), „Историческа памет” (16), „Обиталища” (12), „Музика” (11) и други.

За наше съжаление, в това „море” от документално кино край брега на Бяло море тази година се представяме само с един филм в програмата „Калейдоскоп” – „Пощальонът” (2016) на режисьора Тонислав Христов. Тъй като той е живял дълго във Финландия, някои от филмите му са тематично свързани с този биографичен отрязък и затова са копродукция с финландски партньори („Правилата на ергенския живот”, 2011; „Любов и инженерство”, 2014). Сега „Пощальонът” отново е в такава копродукция, но засяга универсален общоевропейски проблем, макар и върху български сюжет.

Франциско

Филмите за бежанци вече изобилстват във всяка амбициозна фестивална селекция. „Пощальонът” (международно заглавие „The Good Postman“) е ситуиран в малко, забравено от Бога селце край турската граница в района на Елхово. Шепата местни баби и старци всекидневно обсъждат потока мигранти, а темата се актуализира особено остро заради провежданите местни избори (есента на 2014-а) и става част от предизборната агитация на неколцината кандидат-кметове. Така голямата европейска криза се проектира с удивителна острота върху умиращото селце и неговите безнадеждни обитатели.

„Пощальонът“ на Тонислав Христов

Тонислав Христов умее да разказва документалните си сюжети като игрален наратив, а това се харесва на зрителите. Защото така се извеждат персонажи с изграден характер, включени в достоверни драматургични конфликти, родени от реалните ситуации. В крайна сметка публиката е улеснена в общуването с филма и спонтанната реакция в залата бе безспорно потвърждение за топлия прием на филма.

Уви, върху друг, нелицеприятен български сюжет е построен гръцкият филм „Деца за продан” (2016) на режисьор Танасис Тробукис. По-точно ромски сюжет, защото документалното разследване отвежда екипа към каналите за продажба на бебета от майки – циганки, чиито семейства авторът открива в кварталите Победа (Бургас), Максуда (Варна) и в големия „донор на бебета” град Камено. Нищо изненадващо, това си ги знаем и от нашите медии, но на екрана на голям международен фестивал бие на очи, особено в категорията „Човешки права”.

Дано поне някои от смутените зрители да са видели още „Кеймбридж” (2015) на Елдора Трайкова в тематичната селекция за деца, който изненадва положително с невероятната си находка: в село Долни Цибър, в бедния Северозапад, където населението е 99% роми, образованието на децата е на особена почит, всички учат, а родителите им са амбицирани хлапетата да намерят своето достойно място в живота. Затова наричат нестандартното село „ромския Кембридж”.

„Кеймбридж“ на Елдора Трайкова

Ала уви, добре знаем народната поговорка, че „една лястовичка пролет не прави” и един филм не може да промени общата оценка на ситуацията. Или както казва Балзак:

„Глупаво като факт”!

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах