Децата на Бърнстейн със сълзи в очите след филма за него

Всички бракове са сложни, и това важи с пълна сила за връзката между Ленард Бърнстейн и съпругата му Фелисия Монтеалегре, основна тема във филма „Маестро“. Продукцията е написана, режисирана и продуцирана от Брадли Купър и бе представена на филмовия фестивал във Венеция. Премиерната прожекция през уикенда бе последвана от 7-минутни овации от публиката в залата и посрещната със сълзи в очите на децата на Бърнстейн.

Заради продължаващата стачка на Гилдията на актьорите в САЩ премиерата протече по-приглушено и Джейми, Александър и Нина Мария Фелисия Бърнстейн бяха основните звезди на вечерта. Самият Купър можеше да присъства на червения килим в ролята си на режисьор, но не се появи – решил да подкрепи стачкуващите си колеги актьори в Холивуд.

„Маестро“ е биографичен филм за легендарния диригент и композитор Ленард Бърнстейн, но да се твърди, че филмът се занимава единствено с неговия живот, е погрешно. Купър е избрал необичайна призма за разказа си и подминава ключови моменти като създаването на „Уестсайдска история“, за да подложи на дисекция бракът на диригента с актрисата Монтеалегре. Тя е наясно с хомосексуалните наклонности на съпруга си, но го приема и осъзнавайки трудностите, все пак поема съдбата на негова спътница в живота.

В главната роля е самият Купър, който още преди премиерната прожекция бе атакуван за избора си да изобрази маестрото с антисемитски „еврейски нос“ и да използва протеза, за да подсили приликата си с него. (Творческият избор на актьора и режисьор бе подкрепен от трите деца на Бърнстейн.) В ролята на Монтеалегре се превъплъщава Кери Мълиган, в актьорския състав са още Мат Бомър и Мая Хоук, дъщерята на Итън Хоук и Ума Търман.

Носът на Бърнстейн е дреболия, единодушни са критиците и отбелязват, че протезата е незабележима част от осанката на композитора. „Маестро“ е втори режисьорски опит на Купър след „Роди се звезда“, и също като първия му филм, отново се радва на ласкави отзиви от критиката.

„Маестро“ е от филмите, чиито автори не се страхуват да поемат рискове – коментира Роби Колин в британския „Телеграф“. – Не всичко в него е перфектно, но дори пропуските му вълнуват, а преките му попадения са право в десетката.“

Купър разделя „Маестро“ на две ясни части – ранните периоди от живота на Бърнстейн са заснети в черно-бялата гама и изиграни като в комедия в стила на стария Холивуд. Когато действието се пренася във втората половина на 60-те, атмосферата добива реализъм, оцветена е в есенната гама.

Зрителите очакват вероятно, че „Маестро“ ще обясни сложния характер на връзката между Бърнстейн и Монтеалегре, но Купър предприема още по-смел подход, пише Оуен Глайбърмен във „Варайъти“. Той представя взаимоотношения им от всеки ъгъл, без да развенчава мистерията – още в началото Монтеалегре се примирява с другия живот на съпруга си, но междувременно в семейството се раждат три деца. В една от сцените двамата споделят емоционален момент в семейното ложе – доказателство, че не всичко е черно и бяло, пише критикът. За момент изглежда, че връзката им се извисява над емоционалното обсебване и светските дребнавости, но зрителят все пак се пита докъде се простира мотивацията на Бърнстейн – дали бракът му наистина е породен от любов, или от необходимостта от фасада в свят, който не е готов да отвори вратите си за хората с нетрадиционна сексуалност.

„Това, че филмът отказва категорично да отговори на този въпрос, е част от неговия човешки характер“, заключава Глайбърмен.

Актьорските изпълнения както на Мълиган, така и на Купър са перфектни и не е преувеличение да се твърди, че Мълиган прави ролята на живота си като Монтеалегре, пише Джо-Ан Титмарш в „Лондон Ивнинг Стандарт“:

„Подобно на музиката на Бърнстейн, този филм може би няма да се хареса на всички, но е завършен и емоционален биографичен разказ за две изключителни фигури, поглед отвъд публичния образ на един истински велик творец“.

„Маестро“ е продукция на „Нетфликс“, но ще получи ограничено разпространение и на големия екран. Премиерата във видеострийминг платформата е на 20 декември.