Детска история от Мери Шели за първи път в България

Жената, на чието въображение светът дължи появата на д-р Франкенщайн и неговото чудовище, е автор на забележителна детска история! Допреди двайсет години само шепа английски учени, изследвали ред по ред дневниците на Мери Шели, знаят, че през 1820 г. тя е написала кратка творба като подарък за едно момиченце. Никой от тях обаче не я е виждал.

Днес „Морис, или къщичката на рибаря” влиза за първи път в българските книжарници, благодарение на издателство „Лист”. Това е второто заглавие в поредицата им „Детски шедьоври от велики писатели” след „Котаракът и Дяволът” от Джеймс Джойс. Преводът е дело на Боряна Даракчиева, а илюстрациите на Мила Янева-Табакова трогват душата не по-малко от историята на малкия Морис.

„Морис, или къщичката на рибаря” е завладяваща книга, но в продължение на век и половина не вижда читатели. Уилям Годуин – бащата на Мери Шели, който има собствено издателство и книжарница, отхвърля ръкописа с мотива, че е твърде кратък – само 39 страници. След смъртта на авторката споменът за нейната история „Морис, или къщичката на рибаря” избледнява напълно.

През 1997-а обаче творбата е съживена в Casa Cini – старо имение в Тоскана. Неговата господарка Кристина Даци се натъква на ръкописа в библиотеката на огромната къща със стотици стаи и лабиринт от коридори и вити стълби. Тя ровела в архива по молба на университета в Пиза, за да открие книжа, свързани с поета Джакомо Леопарди. Преди два века той често гостувал в имението, в което ирландците Джордж Тай и мисис Маргарет Мейсън, известна по-рано като Лейди Маунткашел, отглеждали двете си дъщери Лорет и Нерина.

Преди него обаче там гостуват авторката на „Франкенщайн, или новият Прометей” и любимият й мъж – поетът Пърси Биш Шели. Семействата се сближават и на 10 август 1820 г. Мери отбелязва в дневника си, че е съчинила история за Лорет.

39-те страници са изписани с изчистен и добре оформен почерк. Откривателката им Кристина Даци ги намира в две тънки тетрадки, завързани с връвчица, сложени в кутия с други бумаги – писма, училищни дипломи, поеми и посвещения, икономически и политически памфлети, изрезки от вестници, визитни картички, билети за влак, карти и снимки.

В горната част на първата страница има посвещение: „На Лорет от нейната приятелка госпожа Шели”.

Историята за Морис е разделена на три части – по схемата на роман за възрастни в три тома. Според изследователката Клеър Томалин, така Мери Шели се заиграва с четящото дете. Разказът се води от няколко различни гласа, както е и във „Франкенщайн”.

Сюжетът е предизвикан от тема, която е твърде болезнена за Мери Шели – в периода 1815-1820 г. тя ражда три пъти, но и трите деца умират невръстни. Нейният герой Морис е момче, откраднато от богатите си родители, когато било на две години. Отвлича го бездетна жена, която го отглежда с любов, но нейният съпруг се отнася зле с него и когато е на четиринайсет, то напуска дома си. След перипетии и страдания Морис намира убежище при стария рибар Барнет. Когато той умира, момчето пак е в окаяно положение. На читателите оставяме да открият каква е развръзката.

Тази история Мери Шели подарява на 10-годишната Лорет. Дали е писала нещо и за 4-годишната й сестра Нерина? Засега не са намерени следи в тази посока. Нерина обаче е замесена косвено – тя, чието рождено име е Катрин Елизабет Раниера, е прапрабаба на Андреа Даци – съпругът на Кристина, откривателката.