Тази история може да се разкаже така: имало едни страшни времена, в които можело да отведат баща ти, защото е защитил свой колега, и никога повече да не го видиш. Алчен съсед да поиска жилището ти и когато не се съгласиш, да започне да доносничи срещу теб. Да те пратят с майка ти в лагер, а после на заточение. Да преживеете неща, които хората ще искат да забравят.
А може и така: имало едно любящо семейство, в което расло момиченце. То се учело да бъде смело и изобретателно, да развързва възлите, вместо да ги разрязва, да бъде добър човек. Измисляло щастлив край на най-различни истински и измислени трудности, а на помощ му се притичали с шейни и дирижабли какви ли не герои от книгите, които четяло. И после то се опитвало да приложи наученото в безкрайните трудности, които го сполетели, и да не плаче, а да бъде като храбро моряче сред бурята. Ухапало един от лошите, спасило майка си, едва не си намерило работа като манасчи, странстващ певец-разказвач, и какво ли не още.
„Захарното дете“ (изд. „Точица“) е по действителен случай, а героите в него са реални хора. Книгата на Олга Громова представлява записания от нея разказ на Стела Нудолска, чието детство е преминало в края на 40-те години в Съветския съюз. Този много личен разказ, от който ти се свива сърцето, е за петгодишната Еля, расла щастливо в любящо семейство и изведнъж озовала се в страшен, неразбираем за нея свят – ГУЛаг. Момиченцето било с толкова бяла кожа и светла коса, че когато излязло от сталинския лагер заедно с майка си и попаднали сред киргизите, го кръстили „Захарното дете“.
От „Захарното дете“ разбираш що е достойнство, какво значи свобода и е най-вече роман за възпитанието, история за обичта.
„Робството е състояние на душата. Не е възможно да направят роб един свободен човек“, казва майката на Еля.
Сравняват тази новела с „Животът е прекрасен“ на Роберто Бенини най-вече заради духа, от който е пропита и който не оставя читателя потиснат, а напротив – вдъхва му вяра, че може би и у него има неподозирани съпротивителни сили. Да, разказва се за тежки неща. Но начинът, по който се разказва, допуска надеждата. Допуска избора, човешкото достойнство, усещането, че има какво да направиш, каквото и да се случи. Че има значение какъв човек си. И в крайна сметка чувството, което оставя, е че имаш сили и си струва да бъдеш, не си пионка на историята.
Преводът на „Захарното дете“ е на Здравка Петрова, корицата – на изд. „Clavis“.
Предлагаме Ви кратки откъси от „Захарното дете“ от Олга Громова.
„Когато поотраснах, обикнах още една игра, на която играех без родителите си, през деня. Целта ѝ беше да се промени реална или приказна история, да се спаси героят, така че краят да бъде щастлив. Виках на помощ всички исторически и приказни персонажи, които знаех, за които ми бяха разказвали родителите ми. Измислях как да стане всичко това, а вечер татко ме изслушваше и ми даваше съвети, посочваше ми слабите места в плана.
Например: трябва да спася Жана д’Арк от екзекуцията.
Татко ми помага да разбера обстановката: ето я на картата Франция, ето го град Руан, най-добре е да се настъпва от четири страни. По-добре е да не викам на помощ французи: всички те вярват, че Жана е вещица.
През деня аз измислям всичко, вечер – „военен съвет”. Според моя план със свои армии настъпват от юг Спартак, от запад – крал Артур и неговите доблестни рицари, от север – Александър Невски, от изток – Дмитрий Донской с тримата богатири и цялата дружина.
Татко:
„Умно. Само имай предвид, че тримата богатири живеят в Киев, а на Донской му предстои дълъг път, пък и пред него се възправят планини. Трябва също да прецениш как да научиш предварително деня на екзекуцията и да го съобщиш на всички участници”.
За следващата вечер се появява планът: когато в мазето на инквизицията произнасят присъдата, мишките я чуват и я съобщават на вестители: за Англия ще полети гарван, за Новгород – сокол, за Рим стрела със съобщението ще прати Амур, а до Москва, като по телеграф, ще си го предадат свраките. А пътят през планините ще бъде успешен, ако извикаме Суворов. За доказателство служи албумът, отворен на картината „Суворов преминава през Алпите”. А ако всички участници в похода вземат със себе си шейни, от тази висока планина с тях могат да стигнат чак до Руан, и то много бързо. Трудно ще пристигне само дружината на Невски: летящите килимчета са малко и няма да стигнат за всички.
Така ние спасихме Жана, а после тя се би на Чудското езеро и участва в Куликовската битка. А когато Синдбад Моряка доплува до скалата, на която беше прикован Прометей, граф Нобиле качи в своя дирижабъл Робин Худ и полетя по въздух право към Прометей. Робин Худ уби с лъка си орела, те отвързаха Прометей от скалата и всички заедно с дирижабъла полетяха да открият Северния полюс.“
***
„Когато се събудих една сутрин, видях мама и бавачката да зашиват коремите на моите плюшени играчки – тигъра и мечока. Мама каза, че през нощта имало война между играчките и Царя на мишките, тигърчето и мечокът пострадали, та ето че ги лекуват. Види се, войната е била много жестока, защото в голямата стая всички книги и предмети се търкаляха безредно на пода.
– А къде е татко? – попитах.
– Спешно замина за Горки – отговори мама.Изглежда, ѝ е било много горчиво, затова се е сетила първо за този град.“
***
„Знаеш ли, когато го сполети нещастие, на човек винаги му се струва, че именно него го боли най-много, най-зле е от всички на света. Но през хилядите години, откак човекът живее на земята, са минали много, много милиони животи. И същото такова нещастие вече е сполетявало и другиго. От това, че го знаеш, твоята лична болка не намалява, но тези знания ти помагат да не губиш надежда.“
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение