Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Деян Донков и неговият храм, Театър „Азарян“

Актьорът - първият носител на наградата „Азарян“ - екзалтира публиката с молитвата „Отче наш“

Портрет на Деян Донков с емблемата на Театър „Азарян“. Снимка: Емил Л. Георгиев - Деян Донков и неговият храм, Театър „Азарян“

Портрет на Деян Донков с емблемата на Театър „Азарян“. Снимка: Емил Л. Георгиев

Никога досега театралите от всички нива и ранг не бяха виждали Деян Донков толкова развълнуван, както при получаването на първата награда на името на Крикор Азарян. Вярно, че на една церемония на „Аскеер“ на сцената на Военния театър той си раздра ризата в пристъп на вълнение, но това повече подхожда на неговия темперамент, отколкото да изрецитира Господнята молитва.

В Театър „Азарян“ в четвъртък вечерта Донков се оказа стартовият носител на новоучредената награда на името на покойния режисьор, която фондация „Азарян“ обещава да присъжда на датата на неговия рожден ден, 15 март. До последно името на първия награден не беше огласено, но Деян трябва да е знаел, защото се беше спретнал в костюм и вратовръзка, нещо рядко за него.

Албена Колева връчва приза „Азарян“ на първия му носител – Деян Донков. Снимка: НДК/Орлин Огнянов

Името му обяви Албена Колева, член на ръководството на фондацията и дъщеря на най-близкия приятел на Азарян, Тодор Колев. Зад нея на рундхоризонта се появи огромен видеопортрет на професора режисьор. Дали заради усещането, че образът на Азарян присъства до него, Донков – след благодарностите – внезапно избърбори някакъв откъс, оказал се част от неговия финален монолог от спектакъла „Вишнева градина“ в Народния театър, лебедовата песен на Азарян. В него Деян играе Лопахин, а на премиерата, минала без присъствието на професора, вече влязъл във Военна болница, асистентите му монтират микрофон, така че Азарян може да чува сцената от леглото си. Също както в онези минути, и сега, с наградата в ръце, големият актьор усеща присъствието на Азарян и се трогва до дъното на душата си.

Донков се преобрази в ролята на Лопахин от „Вишнева градина“, лебедовата песен на Крикор Азарян. Снимка: НДК/Орлин Огнянов

След като обясни за монолога си, той също така внезапно, и просълзен – състояние, рядкост за него – започна да рецитира Господнята молитва:

„Отче наш, Който си небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята; насъщния ни хляб дай ни днес; и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници; и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия. Амин!“

Залата на Театър „Азарян“ се превърна в църква при тези думи и мнозина от станалите на крака зрители се прекръстиха.

Така Деян Донков остана верен на таланта си да екзалтира публиката.

Вечерта на наградата започна с представлението „Приятно ми е, Ива!“ на актрисата Ива Тодорова, ученичка на Азарян. Монологът ѝ включва два съвета на учителя ѝ: да наблюдава безспирно; да бъде истинска на сцената, не да се преправя, а да е.

Ива Тодорова, ученичка на Крикор Азарян, в моноспектакъла „Приятно ми е, Ива!“. Снимка: НДК/Орлин Огнянов

Изглежда, че повечето от публиката, състояща се почти само от актьори, режисьори и театрали, не бяха гледали този монологичен спектакъл в Театър „199“ и сега шумно се забавляваха на находчивите признания и коментари на Ива. А на финала ръкопляскаха необичайно продължително.

Салонът бе пълен с театрали и студенти на проф. Крикор Азарян. Снимка: НДК/Орлин Огнянов

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах