Деян Донков по мярката на Макдона

Стане ли дума за Мартин Макдона в европейските медии, на първо място съобщават за черния хумор в пиесите му. Сядам на мястото на редовия зрител и се чудя какво е това животно, „черният хумор“. В постановката „Палачи“ в Театър „София“ ту се смея, ту не. Когато се смея, на черно ли го правя?

Деян Донков, звезда на Народния театър, изненадващо и благотворно появил се на сцената в „Палачи“, е един от създателите на черния хумор в постановката. В екипа на този театър очевидно е нямало актьор, който да поеме ролята на свръхемоционален палач, изхвърлен от работа заради новия закон, който отменя смъртното наказание чрез обесване. Екзекуторът на Деян има и гражданска работа – кръчмар в собствената кръчма, където всеки ден се събират на бира неговите съмахленци или съселяни, или съграждани. Нещо като героите на Радичков в ирландски вариант.

Също като Радичков, Макдона харесва обикновените хора, които всъщност са единствените герои в пиесите му. Ни по-нагоре, ни по-надолу в социума. Както при Радичков, и те се подиграват със себе си, правят си номера, фукат се, стигат дори до престъпление, което обаче е ясно и конкретно, а не митологично или метафорично както при Радичков.

И тук сред тази група блести бившият палач Хари на Деян Донков. Работа като всяка друга работа с нейните си върхове и несполуки, със спомени, като вече бивша работа, с качествата на нейния извършител. Хари е изключителен и Деян се стреми да го направи така, че да се набива веднага на очи. Той е агресивен, напорист, свадлив, диктатор, брутален, присмехулник, остър, егоистичен, самовлюбен, самопревъзнасящ се, лицемерен, безгрижен спрямо морала на другите, глуповат в крайностите на истерията си. В неговата социална група го търпят, подчинени на мрачната аура на професията му или на надеждата за безплатното питие.

Макдона разведрява напластения натиск на палача с помощта на остроумни утвърждавания, отричания или разминавания между другите герои, така че и най-леките жестове на актьорите засилват или омекотяват абсурда на участието им. Интересна е двойката син Чарли (Юлиян Рачков) и баща Артър (Сава Пиперов), който е глух и синът му трябва да повтаря казаното. Но вече в друг контекст то става смешно. Инспекторът Фрай (Пламен Манасиев) се държи като полицай от телевизионен репортаж на живо – наперен, когато опонентът е мижав, и свит, когато опонентът е по-силен от него. Журналистът (Юли Малинов) се гъне сервилно, за да проси интервю от великия палач. По някое време се завърта помощникът на Хари, също безработен (Михаил Милчев), боязлив и комплексиран човечец.

Юли Малинов (вдясно) пресъздава образа на журналист, който проси интервю.

В кръчмата влиза странна птица – някой си Мууни (отлична работа на Мартин Гяуров, който трябва да запомни, че изглежда по-комфортно в ролята на некрасиви, нахални идиоти, които никой, най-вече режисьорът, не принуждава да пеят). Този Мууни е дейно лице в интригата. Той ще поиска да отмъсти на палача Хари заради екзекуцията, с която стартира представлението малко време преди да отменят наказанието чрез обесване.

Макар че се процедира убийство на недоказано виновен, церемонията е смешна. Сигурно е извратено да се смеем на убийството на човек, но такъв е Макдона. Заради всички нас плаща палачът Хари.

Историята приключва с неочакван финал, черен и смешен.

Мууни изиграва искрено състрадание към Шърли, 14-годишната дъщеричка на Хари (Мартина Троанска, студентка в НАТФИЗ), подигравана заради срамежливостта ѝот баща ѝ и от постоянното присъствие в кръчмата, и я кани на разходка до морето. Трогнатото от вниманието момиченце не е чело предупрежденията за разговори с непознати и излиза с Мууни. Е, Шърли повече не се връща, майка ѝ (Лилия Маравиля) изстрадва всички емоции на родител на отвлечено дете плюс неотменната доза майтап на Макдона, а бащата Хари се чуди с кое да се фука най-напред – с интервюто на първа страница като бивш майстор палач или с бащинските чувства на похитено дете.

По някое време идва главният палач Пиърпойнт (Ириней Константинов), човек от друга епоха и друг стил, обект на завист от страна на Хари заради шанса да беси нацисти след войната. Елегантен, но и смешен, с церемониални маниери на банкер, той предлага друго комично осветляване на фигурата на палача.

Историята, която държи вниманието на публиката, приключва с неочакван финал, черен и смешен, за да е в стил с останалото. Също като при Радичков, но не във формата на неговите митологични случки из снеговете или в небето на Северозапада, а с реални хорица в подобна кръчма, вината за престъплението срещу човещината се наказва със страдание. Нито един виновен не остава ненаказан.

Режисьорът Стоян Радев, който досега ни е държал в двоумение над фифти–фифти успеха, този път е изработил качествен спектакъл със зашеметяващо изпълнение на Деян Донков.

Още един актьор след Захари Бахаров, когото очакваме да видим награден.