Деян Енев: Je suis не ви ли прилича на Jesus?

„Убийството е истинското богохулство“, това си помислих, когато научих за атентата в Париж, – казва в интервю пред Рени Нешкова за сайта „Гласове“ писателят Деян Енев. – Всяко убийство е богохулство. И в София. И в Париж. И в Алепо. И в Донецк.

Босненско-словенският поет Йосип Ости има едно прекрасно стихотворение. Не е дълго и ще си позволя да го цитирам цялото, в превод на Ганчо Савов, защото то напълно изчерпва и моя отговор:

С риск върху ми да се срутят камъни и дънери,
отново казвам: тази не е моя война, както нито една
война не е моя! Защото нямам нито една причина за убиване,
а имам хиляди причини за любов. Това изречение
крепи наклонената и пропукана стена на света, както я
подпира облегнат на нея онзи, който
чака своята любима. Онази, която пали звездите на
безнадеждно мрачното небе.“

Енев също би се присъединил към Марша на солидарността в Париж: „Бих отишъл, защото това наистина беше грандиозна проява на сплотеност, на съпричастие, на жалост. Душите на два милиона души бяха настроени на най-чувствителната си нота.

Тук искам да обърна внимание обаче на един факт, който просто се набива в очите ни, ще ги извади, а никой дотук не му обърна внимание, въпреки че темата обикаля световните медии вече дни наред. На какво ви прилича Je suis? Я да го напишем слято. Jesuis. Я пак – Jesuis. Не ви ли прилича на Jesus? Не е ли този лозунг, който обиколи света, и едно напомняне какво сме изоставили? Какво сме загърбили? Не е ли този лозунг и една божествена проповед в крайна сметка? Понякога трябва много малко усилие, за да съзрем Бог. Струва си да се замислим над това.

И друго. Ако някой смята, че е бил осквернен неговият Бог, защо изземва наказанието от ръцете на Бога си? Защо се поставя по-горе от Бога си? И това е тема за размисъл.“