Деян Енев: Книгите са последната крепост на човека, почти непревземаема

„Книгите са последната крепост за човека, който не иска да е само пот и жлези. Но крепост, която е почти непревземаема – защото защитава самата човешка същност, най-дълбоките човешки устои“, казва Деян Енев пред Емил Спахийски в интервю за „Труд“. Повод за поканата към писателя е прожекцията на четири късометражни филма по негови разкази в Дома на киното миналата седмица. Автори на творбите са студенти на кинорежисьора Георги Дюлгеров в Нов български университет.

Енев казва, че у нас писателят не може да живее само с писане:

„Има само четири такива изключения в българския литературен живот. Максималният тираж на добрата българска книга в болшинството от случаите и при добро стечение на обстоятелствата – медийно и прочие, е 1000 бройки. За тези бройки, когато се продадат, българският писател ще получи хонорар колкото е средната месечна заплата. А книгата е писана поне година. Тоест – от книгата си ти получаваш една месечна заплата за цяла година. Мисля, че съм ясен.“

„Животът ни е горчив – твърди писателят, – защото от едната страна са клошарите, а от другата – поршетата. Но на този горчив фон дребните, прости човешки жестове, радости и смисли изпъкват много по-ярко.“

На въпрос къде скъсахме връзката с Господ, Енев цитира отец Георги от църквата „Св. Петка Самарджийска”:

„Има хора, които не вярват. Но на всеки, рано или късно, му се налага да повярва. Има хора, които си мислят, че са недосегаеми за всевиждащия Божи взор. Обикновено такива са управниците ни. Това е най-голямата заблуда. На един наш управник се разболя сестра му. Той даде много пари, за да се сложи часовник на камбанарията на една от софийските църкви. Това той направи като просба за здравето на сестра му. Сестра му се оправи. Ами всички други българи, другите му братя и сестри, братята му и сестрите му в Христа? Виждате колко е сложно. Парите няма да му стигнат на този наш небеден управник, за да изпълни Закона Христов!“

„Светът, по-точно казано, големите клечки – продължава Енев, – много се заиграха с лъжата. А ефектът от лъжата има свойството на бумеранг. Светът сега е много по-бърз. И бумерангът също се връща много по-бързо.“ С ефекта на бумеранга писателят обяснява и радикалният ислям: „В обикновен човешки план, на нивото на всекидневието, радикализмът почти не съществува. Радикализмът се превърна в такава всемирна заплаха, защото се срещна с големите пари. Нали виждате – „ефектът на бумеранга”!“

Според Деян Енев избавлението е в това да се отнасяш към другите хора така, както към братята и сестрите си:

„Защото те наистина са – според Небесните закони. Когато срещнеш брата си след дълга раздяла, какво правиш – плачеш ли или се смееш? И двете наведнъж. Ето това е избавлението – и солено, и сладко.“