Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Деян Енев с Чудомировата награда

Спечели я с разказа „Кметски избори“

Писателят Деян Енев, снимка: Румен Добрев, Площад Славейков - Деян Енев с Чудомировата награда

Писателят Деян Енев, снимка: Румен Добрев, Площад Славейков

Деян Енев е новият лауреат на Националната литературна награда за хумористичен разказ „Чудомир“. Писателят спечели отличието с разказа „Кметски избори“, публикуван във вестник „Стършел“. Церемонията по награждаването ще бъде на 25 март, рождения ден на Чудомир. Събитието е част от Чудомировите празници в Казанлък, които продължават до 1 април.

Деян Енев е майстор на късия разказ, а хуморът в тази негова великолепна творба хваща за гърлото. „Кметски избори“ е избран от комисията, чийто председател е Пламен Дойнов, измежду 20 текста.

„Все по-малко стават писателите-хумористи в България – коментира Вешим, член на журито. – Като всяко нещо у нас, и хумористичният жанр е в криза. Хуморът отиде в телевизията, малцина пишат въобще разкази, най-вече по финансови причини – няма къде да се публикуват. Само „Стършел“ остана за хумористичните жанрове.“

По време на фестивала Деян Енев ще представи сборника си „Малката домашна църква”.

Кметски избори
Деян ЕНЕВ

При пенсионираните учители Будинови дойде млада луксозна представителка на един от кметските номинанти. Седна в опърпаната им кухничка, пипна с пръст карираната мушама на масата, издута от натрупаните отдолу сметки за вода и ток.

– Така и така – каза тя, – вие сте били учители на нашия кандидат. Специално ви издирихме. С оглед на нашата кампания решихме, че ще е удачно да направите изявление, в смисъл колко нашият кандидат е бил възприемчив и ученолюбив, е, как да кажем, и палав, без това не може, но колко будно дете е бил, с една дума, в смисъл, че още тогава е показал лидерски качества и наклонности.

Старият Будинов не дочуваше и тревожно следеше лицето на жена си, която по навик мълвеше едно към едно думите на гостенката. Така и той разбираше за какво се говори.

Госпожа Будинова още пазеше достолепието си на базова учителка първи клас. Едрото й като на лъв лице застина в почуда и съвсем заприлича на лицето на паметника пред огъня на незнайния воин.

– Това е много хубаво. Но, съгласете се, през ръцете ни са минали хиляди деца. Вероятно този човек е учил при нас, щом казвате, но как да си го спомним? Ще трябва да говорим общи приказки. С една дума, да излъжем.

– Нищо подобно – каза емисарката, на която почна да й писва от неповратливите старчески мозъци на хората пред нея, защото след малко имаше час при маникюристката. – Нищо подобно. Вие си го спомняте. Вие го виждате. На третия чин до прозореца. Момчето с жадния за знания поглед. Рецитаторът. И така нататък. И така нататък. Аз съм приготвила тука изявлението ви. Всичко е готово и написано. Само трябва да го прочетете и аз да го запиша на касетофона. Нищо повече.

– Ами минете пак във вторник – каза госпожа Будинова. – С Любчо ще се помъчим да си припомним.

– Абсурд! Изключено! До вторник вашите думи трябва да бъдат миксирани в предизборния му клип, който трябва да се завърти по телевизиите. Ау-у-у, каква съм куха лейка! Ами аз забравих най-важното. Нашият кандидат ви изпраща един малък подарък.

Тя започна да бърка в чантата си от змийска кожа и извади един незапечатан плик. Разтвори го да се види съдържанието му и го плъзна на масата върху карираната мушама. От плика надничаха двайсет лева и снимка на кандидата. Погледът на кандидата преливаше от любов към хората. Беше толкова кахърно-мъдър и жертвоготовен, че човек неволно започваше да преглъща от появилата се в гърлото му вследствие на височайшето съпричастие буца.

Господин Будинов гледаше ту плика, ту лицето на жена си. Той схвана, че тези пари могат да станат техни. А с двайсет лева би могло да се купи още един блистер от лекарството на Бети, което беше свършило. И така да изкарат до пенсиите. Това успя да разбере той.

Госпожа Будинова на свой ред се опитваше да извърне очите си от плика, но погледът й се връщаше към оплезилата се двайсетолевка, сякаш беше вързан за нея с ластик. За двайсет лева тя би могла да купи няколко разфасовки пилешки фенери, с които да готви пилешка чорбица на Любчо, който страдаше от стомах и лекарите му бяха забранили да яде друго. Искаше да е горда и да пази учителското си достойнство, както тя го виждаше и разбираше, но милият Любчо така тресеше от паркинсона главата си, че думата „гордост“ сега й се струваше най-глупавата дума.

– Ами, добре, дайте да прочета написаното – каза госпожа Будинова и по стар учителски навик се изкашля, за да укрепи гласа си.

Младата емисарка бързо й пъхна в ръцете лист хартия и погледна часовника си. Все още можеше да свари за часа при маникюристката. Това беше най-добрата маникюристка. Беше вградила в ноктите й камъчета, на които нейният Коко, шофьор и бодигард на председателя на общинския съвет, много се кефеше. Коко целият настръхваше, когато тя бавно и томително прокараше маникюра си по врата му. И сетне веднага я награбваше. Направо я правеше на ваденка. В интерес на истината, Коко беше малко прост за нея, но сега-засега горещият му дъх на силен кон й доставяше неизразима наслада.

За пет минути госпожа Будинова прочете текста и емисарката го записа на малкото като запалка касетофонче, на което в изблик на палавост обичаше да записва и любовното хриптене на Коко. Сетне тя се разбърза. Взе плика, делово измъкна от него двайсетолевката и пак остави плика със снимката на масата.

– Прощавайте, сигурно съм ви обидила – рече тя, докато се изправяше. – Тези пари кой знае как са се пъхнали тук. Ама нали знаете какво е в една женска чанта. Вили и могили. Дано да не съм ви обидила.

И припряно излезе от жилището.

Пенсионираните учители Будинови се спогледаха, а после едновременно втренчиха поглед в лицето на кандидата, който продължаваше да ги гледа жалостиво от мушамата на масата, с преливащ от разбиране поглед.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах