Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Батовската река, в долината на вечната пролет

Единствената непресъхнала в Добруджа

 - Батовската река, в долината на вечната пролет

Има такава река – Батовска. Единствената непресъхнала в Добруджа. Тече в нейните североизточни предели, додето стигне до курорта Албена и село Кранево и се спусне в прегръдките на морето. От хилядолетия е жив изворът на реката изпод Франгенското плато край село Куманово, високо над Варна.

От двете страни по пътя й се разстила широка и дълбока долина, покрита с буйна зеленина и вековни дървета. В този подвижен пейзаж реката изглежда някак тайнствена, скрита между неудържимата растителност и ниските, тесни рамене на бреговете си.

Дирята й лъкатуши в продължение на 30 км, преди да приближи село Батово, откъдето днес носи името си. Оттам се вие между селата Църква и Оброчище и накрая се урва свободно в лонгозния резерват Балтата, на една педя от морския бряг. Тук, в Балтата, е главното находище на блатното кокиче, от което се прави уникалното българско лекарство „Нивалин“. Лекарството се прилага при заболявания на периферната нервна система и на гръбначния мозък, при детска церебрална парализа и увреждания на централната нервна система. Блатното кокиче е цвете на първа пролет, но е отровно и използването му за самолечение е опасно.

Долината на вечната пролет – така древните гърци наричали поречието в североизточните краища на Малка Скития. Римляните го кръстили Гераниум (Здравец), извор на здраве и красота. Край устието на реката, към своя последен пристан, преминал римският поет Овидий, когото императорът изпратил на заточение в Томи, днешния румънски град Констанца. В „Писма от Понта” Овидий излива в стихове възторга си от пленителната красота на долината, проснала се в погледа му.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

В по-късно време турският пътешественик Евлия Челеби прекосява долината, а в „Пътуване по България” Константин Иречек подробно описва срещите си с „разкошната Батовска гора”.

Долината крие легенди и предания, но живеят и спомени за народни закрилници. Десетилетия наред из долината и гората са бродили хайдутите Караиван и Щерю Певтичев, Жельо войвода, Димитър Калъчлията, Стоил войвода…След Освобождението от турско робство най-известният между тях – Пейо Буюклията – угаснал в самота в малка воденица край село Батова.

От поколение на поколение се предават имената на тукашните хайдушки сборища Бялата скала и Сламата. Дълги години в местността Славната канара се провежда през лятото съборът „Песни и танци от слънчева Добруджа”. В тази местност още личат стените на късноримска крепост и скален манастир, както и незаглъхнала каменна чешма от Възраждането. Има и следи от кръстоносците на Владислав Варненчик, които били преследвани, хванати в клопка и избити от турски башибозук по онова време… Днес млади и стари люлеят хайдушката долина с песни и народни хора. Кавали проточват гласове, трепкат гъдулки, лъкатуши и потреперва свирнята на гайди…

Много богата и разнообразна е флората на долината. В пазвите й, на площ 65 хиляди хектара, се издигат тежките корони на дъбовете, растат тополи и церове, брястове, върби и липи, рядко срещаният източен бук, оцелял по някакво чудо сред гората. Тук обитават над 60 дървесни вида, сред които е дивата лоза с черните си плодове. Срещат се и над 70 растителни вида. Между цветните най-разпространени са божурът, съсънката, момината сълза, синчецът… Игликата не е само жълта, а сбор на много цветове – синьо, лилаво, виолетово, червено. Този неповторим природен кът е царство на славеите и на още много птици.

Сенчестите долове и усойните кътища, оплетените с къпина и гъстаци дървета в долината наподобяват джунглата. Пътеки водят в притулени места, където една част от флората на поречието таи диханието на вечната пролет. В тези места бръшлянът, поветът, мишият трън запазват листата си и през зимата. Установено е, че 202 дни от годината тук температурата е над 10 градуса Целзий. Долината е отворена към морето, неговият дъх я топли, оживява и закриля…


Рубриката „Вашият коментар“ дава възможност на читателите на „Площад Славейков“ да станат и автори в сайта. Вие, нашите гости, често се изявявате във форума за коментари под статиите ни, но някои от текстовете заслужават отделна публикация. Затова ви каним сред нас! Очакваме вашите текстове, подписани с истинското ви име или с утвърдения ви в сайта псевдоним. Изпращайте своите материали, анализи, коментари или художествена литература, на имейл текстове на адрес mail@ploshtadslaveikov.com.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах