Дикенс, тунингован с ругатни, наркотици и садизъм

От смъртта на Чарлс Дикенс, настъпила само години преди заснемането на първия филм, творчеството на писателя е претърпявало десетки адаптации както за големия, така и за малкия екран. Нова версия на „Големите надежди“ обаче, предстоящ лимитиран сериал на Би Би Си, бе посрещната със студенина от критиката, въпреки че ролята на  Мис Хавишам е поверена на Оливия Колман.

С нейното участие се изчерпват и позитивите за продукцията от специалистите.

Сюжетът е познатият – историята е разказана през приключенията на Пип (Том Суит като дете и Фион Уайтхед като млад мъж), умно младо момче, останало без родителите си. Той попада в кръга на Мис Хавишам, респектираща стара мома, решила да носи сватбената си рокля до края на живота си, след като е изоставена от жениха си пред олтара. Хавишам живее с осиновената си дъщеря Естела (Клоуи Леа като дете и Шалом Брюн-Франклин като млада дама). Така започва истинският живот на Пип и превръщането му от злощастен сирак в елегантен джентълмен; той открива любовта, забогатява и се преборва със злото в лицето на опонентите си.

Шалом Брюн-Франклин като Естела. Снимка: Би Би Си

Сериалът е от 6 епизода и ще има премиера на 26 март в платформата на „Хулу“ и по Би Би Си във Великобритания. Критиката е имала възможност да гледа част от първия сезон, но не остава впечатлена – продукцията засега има твърде малък брой ревюта, но нито едно от тях изцяло позитивно. Рейтингът ѝ е разочароващите 38% от критиците в „Ротън Томатоус“, публиката все още не е имала шанс да го оцени.

Наред с „Коледна песен“, „Големите надежди“ – класическа история за порастването, вероятно е творбата на Дикенс, която най-често се адаптира за екран, отбелязва „Индипендънт“. За актрисите във Великобритания ролята на Хавишам е предизвикателство, подобно на крал Лир за актьорите. До момента в образа на отхвърлената жена са се въплъщавали Джилиън Андерсън, Хелена Бонам Картър, Шарлот Рамплинг…

Но основният проблем е не толкова в конкретните елементи на „Големите надежди“, нито в актьорския състав, а в липсата на отговор на въпроса „Защо отново?“, пише Ник Хилтън в „Индипендънт“.

„Проблемът е, че вече сме били тук преди. Готическите намеци – сватбената рокля, прозрачната кожа, спрелите часовници – са толкова добре познати, че опитът да се открие нов поглед към една легенда е като опита да открием нова версия на Дядо Коледа.“

Сценаристът Стивън Найт („Остри козирки“) все пак е опитал да се отдалечи от оригиналния материал – показва го както подборът на актьорите (ролята на Естела например е поверена на чернокожа актриса), така и други „иновации“ под формата на ругатни, наркозависимост и садизъм, допълва критикът.

Образът, който Оливия Колман изгражда, е силен, дори прекомерно, тъй като привлича в орбитата си и всички останали персонажи, пише Даниел Дадарио във „Варайъти“. Сюжетът сам по себе си е интересен, но голяма част изглежда просто като пълнеж между сцените с Хавишам.

„Историята се усеща едновременно пренаситена и твърде разтеглена – обяснява Дадарио. – Персонажите не се движат по дъската на сюжета с лекота, но все пак почитателите на Дикенс ще намерят какво да харесат в този сериал, или най-малкото ще имат много за обсъждане, предвид някои натрапчиви промени на оригиналния материал. На останалите ще им бъде по-трудно.“