Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Димитър Маринов: България винаги е била втора, но и винаги е била първа

Какво казва пред медиите актьорът, участник в „Зелената книга“ - филма, отличен с „Оскар“ като най-добър за годината

На церемонията в „Долби Тиътър“, Лос Анджелис, в неделя вечерта Димитър Маринов излезе заедно с целия екип на сцената, закичен със знаменце в джоба на сакото и с нечий „Оскар“ в ръце. Снимка: Стопкадър - Димитър Маринов: България винаги е била втора, но и винаги е била първа

На церемонията в „Долби Тиътър“, Лос Анджелис, в неделя вечерта Димитър Маринов излезе заедно с целия екип на сцената, закичен със знаменце в джоба на сакото и с нечий „Оскар“ в ръце. Снимка: Стопкадър

Пореден ден темата „Димитър Маринов на наградите „Оскар“ е най-обсъжданата в българския Фейсбук.

Актьорът играе в „Зелената книга“. Филмът бе отличен от Американската академия като най-добър за годината. На церемонията в „Долби Тиътър“, Лос Анджелис, в неделя вечерта Маринов излезе заедно с целия екип на сцената, закичен със знаменце в джоба на сакото и с нечий „Оскар“ в ръце. Не е ясно за кой от продуцентите бе статуетката, но тъкмо Маринов я прие от ръцете на Джулия Робъртс, когато тя обяви носителя на най-важната награда на финала на събитието. След това българинът позира между актьора Махершала Али, който държеше своя „Оскар“, и Виго Мортенсен, номиниран, но останал без награда.

Кадърът, запечатал този паметен момент продължава да вълнува мнозина, затова събрахме цитати от изказвания на Маринов пред медиите преди и след наградите „Оскар“.

31 Окт. 2016 г., „Блиц“

„Знаете ли, по едно време при мен живееха 16 българи. Имах ресторант с кетъринг, кафе… И всички българи в Сан Диего работеха при мен. Лошото е, че аз не видях нищо добро от тях. Българите навън предпочитат да си пречат!“

Цялото интервю

***

27 януари 2019 г., Дир.бг

Colibri april 2017

„Робърт Де Ниро, един гений, една легенда, която – не ми пука дали го почитат, или не – много ми падна в очите. В последните 2 години той се навря толкова дълбоко в политиката с неговото отвращение от Тръмп, по толкова грозен начин, че за мен съществува като легенда, но като актьор, с който бих искал да работя или да се срещна, абсолютно по никакъв начин, дори ще откажа, ако ми предложат. Да, аз съм краен, но разумно краен – един човек, не само артист, който поколения наред е бил пример за подражание, уважение и обожание, да се прави на маймуна, да псува, да ругае пред 1500 души в театър по най-евтиния, грозен начин – нямам уважение към такава нетолерантност и липса на дипломация.“

Следва въпрос „Да не сте тръмпист?“, на който той отговаря:

„Не, и не става дума дали си или не си, просто трябва да имаш толерантност към институцията, и ако нямаш – това е признак на слабост. Ние, артистите, сме много по-силни, когато направим политическа сатира и успеем по най-тънкия начин да покажем това, което искаме да кажем. А другата страна на въпроса е, че точно тези хора от средна Америка, които подкрепят Тръмп и смятаме за тъпанари, ни правят парите, като ходят на кино, другите свалят всичко от интернет безплатно.“

„В България културата се диктува от халтурата! Типични примери са „Шоуто на Слави“ и Камен Донев. Съжалявам много – Камен ми е съученик, но това, което той прави, не е култура и образование, а халтура. Да – смешно е и забавно, оригинално и определено завидно, но не и образователно – това е комерсиално развлечение. И нямам нищо против. Той пълни зала „Арена Армеец“, прави по 15 000 долара, а в творческия културен театър го няма такъв, какъвто аз знам, че може да бъде – явно въпрос на негов избор. И Тодор Колев правеше халтури, но в театъра и киното той бе пример, легенда за подражание и образование – символ на култура.

Днес култура за мен е геният в българския Народен театър – Сашо Морфов – когото изгониха, той беше един от много малкото, които се опитват да променят съзнанието и културата, да я запазят такава, каквато е.“

„Едва през 2016 г. Лъчезар Аврамов ме покани да участвам в голяма роля в неговия филм „Снимка с Юки“ и аз се прибрах за първи път след 19 г. Филмът ще излезе през април тази година… Но тогава за един месец престой в България бях потресен. Направо исках да си ходя. Първо улиците – боклуци, порутени сгради, а в същото време отдолу лъскаво кафене… и целият манталитет на обслужващия персонал. Хората – ядосани, нещастливи, аз не очаквах да е така.

Но най-големият кошмар беше, когато отидохме да снимаме в една църква в Бяла черква. В 6 часа сутринта влязох да разгледам и видях част от екипа, който редеше осветлението – всеки с цигара, кутии от бира по земята. Излязох и казах на Лъчезар, че ако това не се спре, ставам и си тръгвам, защото е кощунство.
Освен това видях мои колеги актьори, всеки се опитва да оцелява и да стои настрана от тази идиотщина. И ми беше много тъжно…“

***

Цялото интервю

6 февруари 2019 г., „Дарик“

„Цялата тази адженда, която е за расизъм, за джендър-култура, за т. нар. изравняване… тъжно ми е да го кажа, но това президентът Обама го започна и то много ефективно и много силно давайки воля, власт и възможности на всички, което като идея по презумпция е прекрасно нещо, но е криворазбрано, усукано и за мен се превръща вече в едно извращение… Това, което тук се прави, е това, което навремето съветската революция в Русия направи, едно абсолютно изравняване – цялата интелигенция, цялата мисъл и разум на една държава да почне да се приравнява надолу, вместо да е обратното, отдолу да тръгва нагоре. Тази политика е влязла в един ужас в момента, сочене на пръст, обвинения. В момента най-страшното в Америка е да си бял мъж – ти си виновен за всичко, ти си нарицан за всичко и останалото не е важно.“

„Един мой приятел си правеше майтап с това и казваше: „Ако пуснеш американска телевизия, телевизионно шоу например, ако не си в Америка и не знаеш за Америка, от шоуто ще разбереш, че в Америка са 20% бели, 35-40% латино, 55-60% черни и другите са микс, сбирщина от гейове“. Не може да се чувстваме дори хора вече, всеки се е свил, всеки го е страх да каже дори една дума, дори да направи коментар, защото – познайте какво – ще си изгуби работата.“

Разказва, че по негово мнение високобюджетните продукции като „Роди се звезда“, „Черната пантера“, „Вице“, „Първият човек“ „са завидели“ на победата на „Зелената книга“ на фестивала в Торонто (тъй като в техните среди се знаело, че който спечели там, на 90% печели и Оскар) „и се започна една страшна контрапропаганда срещу нашия филм, диверсия, расистите от черната страна започнаха да обвиняват филма „Как може бели хора да правят филм за черни“.

Коко Азарян му казал:

„Митко, ти завинаги ще се занимаваш с изкуство, не защото имаш талант, а защото е в кръвта ти“.

„Ако сте гледали вече филма, от двата персонажа на Махършала и Виго, моят персонаж е най-запомнящият се, не само – моят персонаж е този, който носи морала на филма, моят персонаж казва онази реплика след малък монолог, която наистина променя човешкото сърце на Тони Устната (Виго Мортенсен). И в един момент аз бях абсолютно шкартиран от всичко това, но което най ме притеснява, е фактът, че аз не съм бял американец, аз съм българин, второ аз съм полуевреин, трето аз съм бивш политически затворник и политически емигрант в САЩ. Ако трябва да говорим за политика, то аз съм примерът за тази политика, въпрос на разнообразие, но както се казваше навремето в България „Покрай сухото, гори и суровото“.“

Цялото интервю

***

25 февруари 2019 г., Нова тв

„Дай Боже, България винаги е била втора, но и винаги е била първа, така че дано и този път да го докажем. Но не е важно дали ще вземем статуетката или не, важното е, че сме тук и аз представям цялата държава като първия български актьор. Късмет, гордейте се, защото сега всички сте тук заедно с мен! Мисля, че България винаги е имала място на червения килим. И това искам да кажа на всички в България – не се страхувайте, правете това, което желаете и бъдете по-разумни, когато решите да го правите. Ние вече сме на червения килим, така че оттук нататък спиране няма!“

„Здравейте, това е моята история на Пепеляшка. Първо бих искал да благодаря на Америка, че ми даде възможност да сбъдна американската мечта. Искам да благодаря и на България – моята родина – аз съм първият българския актьор на червения килим с толкова много номинации в голям филм. Искам да кажа на всички млади хора – емигранти от всички страни: Америка е единствената страна, в която мечтите стават реалност.“

Цялото интервю

***

25 февруари 2019 г., „Утро Русе“

„С Джени сме заедно вече 17-18 години, никога не сме имали скандал и разправия. А аз не съм лесен човек. Актьор. Идиот. Сантиментален, емоционален, пътувам много. Тя никога не ме попита къде отивам, кога ще се върна. Ударих шестица от тотото с нея. Живеем приятен живот, не дължим никакъв кредит, което за Америка е просто невероятно! Не живеем охолен живот. Тя не е жена, която казва: аз искам, разчита на моя вкус. Почти 50% от гардероба ѝ съм го избирал аз. Не пуши, пие само по малко вино. Домошарка е. Няма много приятелки, не обича да излиза много. Всяка вечер в 18,30 ч. семейството ни вечеря и това е закон, който не се нарушава.“

„Никога не съм спортувал, никога! Като бях дете, ми забраняваха заради цигуларските ми ръце. Вярвам, че Господ ми е дал това тяло, за да живея добре в него, а не да го тормозя с фитнес. Американците излизат от фитнеса изпотени, съсипани, пият една кофа страшно полезна гадост и на 45 години вземат, че умрат от инфаркт. Аз тичам само когато ме гонят. Храня се по начина, по който баба ми ме е научила – всичко се изяжда без коментар: супи, чорби, курбани, пръжки с лук. Не ям скариди и друга… котешка храна. Пия кока-кола, ям чипсове, Макдоналдс… Не пазарувам в магазини за здравословни и био храни. Но през последните 21 години не съм мръдвал от 71 кг. Обичам да готвя вкъщи. Брат ми (от втория брак на майка ми) е майстор-готвач в Берлин, а аз съм готвач по любов.“

„В САЩ системата е много страшна – учат децата КАКВО да мислят. Аз се опитвам да ги науча КАК да мислят. Това е моят метод.“

„Обичам да казвам, че бих се завърнал, но когато и България се върне“.

„Работата никога не ме е плашила – работил съм години наред по 18 часа на ден. А имах период, в който след 14-часов работен ден отивах на нощни уроци по английски език. Америка не е за всеки. Или идваш и ставаш част от тази държава, или си тръгваш. След като си решил – си го направил в името на нещо. Затова никога не забравяй „нещото“. Аз съм американски гражданин. Аз съм американец!“

Цялото интервю

***

27 февруари 2019 г., „24 часа“

„Това е усещане, което не може да се опише. Лично Джулия Робъртс да ти връчи „Оскар“ – уау, невероятно изживяване беше. Изведнъж целият ти живот минава на лента на много бърз кадър, и виждаш, че всичко, през което си минал – и добро, и лошо, е трябвало да се случи, за да се стигне дотук.“

Цялото интервю

Подкрепете ни!

Скъпи читатели, „Площад Славейков“ има нужда от вас.

Никога до днес не сме разказвали за трудностите, които има нашата медия сред конкуренцията на сензационната журналистика и паразитирането на редица популярни сайтове с авторски текстове от нашия онлайн площад. Истината е, че съществуването ни е възможно благодарение основно на културните институции, които ни ценят като истинския културен портал на България.

Сега се намираме в извънредна ситуация. Колапсът на родния културен живот ще се отрази фатално на „Площад Славейков“. А точно днес, когато изолацията става начин на живот, ние осигуряваме достъп до културата във вашия дом, даваме ви това, от което карантината ви лишава.

Затова се надяваме да ни подкрепите и да минем през критичните времена заедно. С вашата помощ „Площад Славейков“ ще продължи да бъде прозорец към културата и към света.

Ако цените нашето присъствие в интернет, ако държите на нашата позиция, независимо дали сме на едно мнение с вас, ако желаете и занапред да бъдем част от вашето ежедневие, подкрепете ни!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Избрано

#ИскаПлаче