Пореден ден темата „Димитър Маринов на наградите „Оскар“ е най-обсъжданата в българския Фейсбук.
Актьорът играе в „Зелената книга“. Филмът бе отличен от Американската академия като най-добър за годината. На церемонията в „Долби Тиътър“, Лос Анджелис, в неделя вечерта Маринов излезе заедно с целия екип на сцената, закичен със знаменце в джоба на сакото и с нечий „Оскар“ в ръце. Не е ясно за кой от продуцентите бе статуетката, но тъкмо Маринов я прие от ръцете на Джулия Робъртс, когато тя обяви носителя на най-важната награда на финала на събитието. След това българинът позира между актьора Махершала Али, който държеше своя „Оскар“, и Виго Мортенсен, номиниран, но останал без награда.
Кадърът, запечатал този паметен момент продължава да вълнува мнозина, затова събрахме цитати от изказвания на Маринов пред медиите преди и след наградите „Оскар“.
31 Окт. 2016 г., „Блиц“
„Знаете ли, по едно време при мен живееха 16 българи. Имах ресторант с кетъринг, кафе… И всички българи в Сан Диего работеха при мен. Лошото е, че аз не видях нищо добро от тях. Българите навън предпочитат да си пречат!“
***
27 януари 2019 г., Дир.бг
„Робърт Де Ниро, един гений, една легенда, която – не ми пука дали го почитат, или не – много ми падна в очите. В последните 2 години той се навря толкова дълбоко в политиката с неговото отвращение от Тръмп, по толкова грозен начин, че за мен съществува като легенда, но като актьор, с който бих искал да работя или да се срещна, абсолютно по никакъв начин, дори ще откажа, ако ми предложат. Да, аз съм краен, но разумно краен – един човек, не само артист, който поколения наред е бил пример за подражание, уважение и обожание, да се прави на маймуна, да псува, да ругае пред 1500 души в театър по най-евтиния, грозен начин – нямам уважение към такава нетолерантност и липса на дипломация.“
Следва въпрос „Да не сте тръмпист?“, на който той отговаря:
„Не, и не става дума дали си или не си, просто трябва да имаш толерантност към институцията, и ако нямаш – това е признак на слабост. Ние, артистите, сме много по-силни, когато направим политическа сатира и успеем по най-тънкия начин да покажем това, което искаме да кажем. А другата страна на въпроса е, че точно тези хора от средна Америка, които подкрепят Тръмп и смятаме за тъпанари, ни правят парите, като ходят на кино, другите свалят всичко от интернет безплатно.“
„В България културата се диктува от халтурата! Типични примери са „Шоуто на Слави“ и Камен Донев. Съжалявам много – Камен ми е съученик, но това, което той прави, не е култура и образование, а халтура. Да – смешно е и забавно, оригинално и определено завидно, но не и образователно – това е комерсиално развлечение. И нямам нищо против. Той пълни зала „Арена Армеец“, прави по 15 000 долара, а в творческия културен театър го няма такъв, какъвто аз знам, че може да бъде – явно въпрос на негов избор. И Тодор Колев правеше халтури, но в театъра и киното той бе пример, легенда за подражание и образование – символ на култура.
Днес култура за мен е геният в българския Народен театър – Сашо Морфов – когото изгониха, той беше един от много малкото, които се опитват да променят съзнанието и културата, да я запазят такава, каквато е.“
„Едва през 2016 г. Лъчезар Аврамов ме покани да участвам в голяма роля в неговия филм „Снимка с Юки“ и аз се прибрах за първи път след 19 г. Филмът ще излезе през април тази година… Но тогава за един месец престой в България бях потресен. Направо исках да си ходя. Първо улиците – боклуци, порутени сгради, а в същото време отдолу лъскаво кафене… и целият манталитет на обслужващия персонал. Хората – ядосани, нещастливи, аз не очаквах да е така.
Но най-големият кошмар беше, когато отидохме да снимаме в една църква в Бяла черква. В 6 часа сутринта влязох да разгледам и видях част от екипа, който редеше осветлението – всеки с цигара, кутии от бира по земята. Излязох и казах на Лъчезар, че ако това не се спре, ставам и си тръгвам, защото е кощунство.
Освен това видях мои колеги актьори, всеки се опитва да оцелява и да стои настрана от тази идиотщина. И ми беше много тъжно…“
***
6 февруари 2019 г., „Дарик“
„Цялата тази адженда, която е за расизъм, за джендър-култура, за т. нар. изравняване… тъжно ми е да го кажа, но това президентът Обама го започна и то много ефективно и много силно давайки воля, власт и възможности на всички, което като идея по презумпция е прекрасно нещо, но е криворазбрано, усукано и за мен се превръща вече в едно извращение… Това, което тук се прави, е това, което навремето съветската революция в Русия направи, едно абсолютно изравняване – цялата интелигенция, цялата мисъл и разум на една държава да почне да се приравнява надолу, вместо да е обратното, отдолу да тръгва нагоре. Тази политика е влязла в един ужас в момента, сочене на пръст, обвинения. В момента най-страшното в Америка е да си бял мъж – ти си виновен за всичко, ти си нарицан за всичко и останалото не е важно.“
„Един мой приятел си правеше майтап с това и казваше: „Ако пуснеш американска телевизия, телевизионно шоу например, ако не си в Америка и не знаеш за Америка, от шоуто ще разбереш, че в Америка са 20% бели, 35-40% латино, 55-60% черни и другите са микс, сбирщина от гейове“. Не може да се чувстваме дори хора вече, всеки се е свил, всеки го е страх да каже дори една дума, дори да направи коментар, защото – познайте какво – ще си изгуби работата.“
Разказва, че по негово мнение високобюджетните продукции като „Роди се звезда“, „Черната пантера“, „Вице“, „Първият човек“ „са завидели“ на победата на „Зелената книга“ на фестивала в Торонто (тъй като в техните среди се знаело, че който спечели там, на 90% печели и Оскар) „и се започна една страшна контрапропаганда срещу нашия филм, диверсия, расистите от черната страна започнаха да обвиняват филма „Как може бели хора да правят филм за черни“.
Коко Азарян му казал:
„Митко, ти завинаги ще се занимаваш с изкуство, не защото имаш талант, а защото е в кръвта ти“.
„Ако сте гледали вече филма, от двата персонажа на Махършала и Виго, моят персонаж е най-запомнящият се, не само – моят персонаж е този, който носи морала на филма, моят персонаж казва онази реплика след малък монолог, която наистина променя човешкото сърце на Тони Устната (Виго Мортенсен). И в един момент аз бях абсолютно шкартиран от всичко това, но което най ме притеснява, е фактът, че аз не съм бял американец, аз съм българин, второ аз съм полуевреин, трето аз съм бивш политически затворник и политически емигрант в САЩ. Ако трябва да говорим за политика, то аз съм примерът за тази политика, въпрос на разнообразие, но както се казваше навремето в България „Покрай сухото, гори и суровото“.“
***
25 февруари 2019 г., Нова тв
„Дай Боже, България винаги е била втора, но и винаги е била първа, така че дано и този път да го докажем. Но не е важно дали ще вземем статуетката или не, важното е, че сме тук и аз представям цялата държава като първия български актьор. Късмет, гордейте се, защото сега всички сте тук заедно с мен! Мисля, че България винаги е имала място на червения килим. И това искам да кажа на всички в България – не се страхувайте, правете това, което желаете и бъдете по-разумни, когато решите да го правите. Ние вече сме на червения килим, така че оттук нататък спиране няма!“
„Здравейте, това е моята история на Пепеляшка. Първо бих искал да благодаря на Америка, че ми даде възможност да сбъдна американската мечта. Искам да благодаря и на България – моята родина – аз съм първият българския актьор на червения килим с толкова много номинации в голям филм. Искам да кажа на всички млади хора – емигранти от всички страни: Америка е единствената страна, в която мечтите стават реалност.“
Цялото интервю
***
25 февруари 2019 г., „Утро Русе“
„С Джени сме заедно вече 17-18 години, никога не сме имали скандал и разправия. А аз не съм лесен човек. Актьор. Идиот. Сантиментален, емоционален, пътувам много. Тя никога не ме попита къде отивам, кога ще се върна. Ударих шестица от тотото с нея. Живеем приятен живот, не дължим никакъв кредит, което за Америка е просто невероятно! Не живеем охолен живот. Тя не е жена, която казва: аз искам, разчита на моя вкус. Почти 50% от гардероба ѝ съм го избирал аз. Не пуши, пие само по малко вино. Домошарка е. Няма много приятелки, не обича да излиза много. Всяка вечер в 18,30 ч. семейството ни вечеря и това е закон, който не се нарушава.“
„Никога не съм спортувал, никога! Като бях дете, ми забраняваха заради цигуларските ми ръце. Вярвам, че Господ ми е дал това тяло, за да живея добре в него, а не да го тормозя с фитнес. Американците излизат от фитнеса изпотени, съсипани, пият една кофа страшно полезна гадост и на 45 години вземат, че умрат от инфаркт. Аз тичам само когато ме гонят. Храня се по начина, по който баба ми ме е научила – всичко се изяжда без коментар: супи, чорби, курбани, пръжки с лук. Не ям скариди и друга… котешка храна. Пия кока-кола, ям чипсове, Макдоналдс… Не пазарувам в магазини за здравословни и био храни. Но през последните 21 години не съм мръдвал от 71 кг. Обичам да готвя вкъщи. Брат ми (от втория брак на майка ми) е майстор-готвач в Берлин, а аз съм готвач по любов.“
„В САЩ системата е много страшна – учат децата КАКВО да мислят. Аз се опитвам да ги науча КАК да мислят. Това е моят метод.“
„Обичам да казвам, че бих се завърнал, но когато и България се върне“.
„Работата никога не ме е плашила – работил съм години наред по 18 часа на ден. А имах период, в който след 14-часов работен ден отивах на нощни уроци по английски език. Америка не е за всеки. Или идваш и ставаш част от тази държава, или си тръгваш. След като си решил – си го направил в името на нещо. Затова никога не забравяй „нещото“. Аз съм американски гражданин. Аз съм американец!“
***
27 февруари 2019 г., „24 часа“
„Това е усещане, което не може да се опише. Лично Джулия Робъртс да ти връчи „Оскар“ – уау, невероятно изживяване беше. Изведнъж целият ти живот минава на лента на много бърз кадър, и виждаш, че всичко, през което си минал – и добро, и лошо, е трябвало да се случи, за да се стигне дотук.“
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение