Димо от P.I.F.: Всеки от нас е г-н Никой

В своя репетиционна ще превърнат музикантите от група P.I.F. сцената на Театър „Азарян“ на 27 февруари. Но не за поредния си концерт, а за спектакъл, с който ще разказват истории за детството, самотата, славата, любовта и магията да си родител. В представлението „Кой прибира сутрин звездите“ ще има и музика, тяхната. Зрителите ще научат каква е връзката между P.I.F. и легендарните „Куийн“, кой е най-ценният съвет за шоубизнеса, който една баба може да даде на своя внук и тежи ли изборът да бъдеш музикант в България.

„Площад Славейков“ зададе някои от тези въпроси на вокалиста Димо Стоянов.

– Каква е връзката между P.I.F. и „Куийн“? Звучи смело, но вероятно има обяснение?

– „Куийн“ са олицетворение на всички групи, на които сме подражавали, когато сме били тийнейджъри. Решихме да използваме „Куийн“ по две причини: първо, те са по-популярни и комерсиални от „Металика“, да кажем, на които бях фен, или на „Мегадет“. Но най-важното е, че те имат една „велосипедна“ песен („Bicycle Race“) и ние също имаме такава песен („Колело“). От 9-годишен харесвам „Куийн“, слушал съм ги страшно много.

– Какво изпитахте, когато видяхте за пръв път Фреди Меркюри и чухте музиката на „Куийн“?

– По това време в България имаше една-единствена плоча на „Куийн“ – както знаете, през 80-те години у нас нямаше наплив от западна музика и се слушаше това, което се продаваше в музикалните магазини. Бяха пуснали една плоча на „Куийн“, само нея имахме – мисля, че беше с „Бохемската рапсодия“ и „Bicycle“, естествено.

– Има ли някаква връзка между жените, които карат велосипеди във видеото на „Куийн“, и вдъхновението да направите Вашата най-известна песен „Колело“?

– Няма никаква връзка. Никога не съм харесвал нашата песен „Колело“ – записахме я случайно и тя случайно стана известна. Група P.I.F. реално е всичко друго, но не и „Колело“. Но явно така е трябвало да се случи, ние се прочухме покрай тази песен. Слава богу, хората, които харесват P.I.F., много добре знаят, че тази песен е създадена, защото медиите са предпочели това да бъде най-известното парче, най-лесно се запомня и най-лесно се запява от деца. Нямам нищо против, но ние сме правили концерти, без да свирим тази песен, защото нашата публика не я иска.

– Може би Ви е омръзнала?

– Не мога да кажа, че ми е омръзнала, все едно да ти писне от децата ти – няма как да стане.

– Не е ли твърде пресилено това сравнение между песните и децата?

– Не, даже е смекчено. Децата са дошли на този свят по същия начин – едното си го мислил, другото не си, но пак е дошло. Аз имам едно дете – момиченце, казва се Ая. Чакаме второто. Ая има песен – „Огън“, и тя знае, че това е нейната песен. Повечето мъже бащи реват, като я слушат, стават сантиментални. За клипа се събрахме всички приятели, които навремето бяхме една компания от НАТФИЗ – Румен Угрински, Любо Нейков, Китодар Тодоров, Станимир Гъмов, Силвестър Силвестров, Александър Сано – той беше по-малък, но пак беше от компанията. Просто реших всичките мъже, които имаме дъщери, да се съберем и да снимаме клип.

– Има още едно предимство, че не сте като „Куийн“ – жив сте, за разлика от Фреди Меркюри. Водил ли сте някога подобен на неговия живот – този безумен бохемски живот, който на практика не е показан във филма „Бохемска рапсодия“?

– Да.

– Как се оцелява от него?

– С вяра. А и когато те застигнат отговорностите – спираш.

– Кога усетихте, че е настъпил моментът да сложите край на нездравословния начин на живот?

– Определението „здравословен начин на живот“ е доста неточно. Нали знаете кой е Кийт Ричардс? Този човек е на 80 години, сигурно и повече, милионер, издрусал е и изпил света, но просто Онзи отгоре е решил, че Кийт трябва да живее, разбирате ли (бел. ред. – Кийт Ричардс е на 75, миналата година обяви, че е спрял алкохола)? И той просто живее и не му пука. Познавам хора, които живееха здравословен живот, ама наистина здравословен, и си отидоха ей така. Така че това нещо първо: не ни е работа да го коментираме, и второ: не ни е работа да го коментираме и трето: въобще не е наша работа да го коментираме.

– Вярвате в Господ?

– Силно вярващ съм и съм крайно мразещ религията.

– Кой е Вашият бог?

– Вселената, естествено. Всички онези хора, които си казват: „Абе, аз не вярвам, ама има нещо“ – за това нещо говорим. Само че това Нещо е с много голяма главна буква.

– Усещали ли сте неговият пръст да Ви побутва?

– Постоянно, нон-стоп, всеки ден.

– Днес, например, или вчера, или този месец разтърси ли Ви с нещо?

– Със събуждането на дъщеря ми всяка сутрин, защото появата на всеки един човешки живот е негов пръст, така че Господ непрекъснато е около нас. Той постоянно присъства, когато се измисля някаква песен, когато има някаква креативност. Много грешно е човек да казва: „Виж какво измислих!“. Не си го измислил, дали са ти го. Ние по този начин си ги коментираме нещата, защото са ясни – ако започнеш обаче да го манипулираш, да започнеш да го обръщаш в своя полза и да си ядеш предварително десерта, кранчето рязко спира.

– При Вас имало ли е такъв момент?

– Да, имаше такъв период преди десетина години.

„Господ непрекъснато е около нас. Той постоянно присъства – когато се измисля някаква песен, когато има някаква креативност. Той е в събуждането на дъщеря ми сутрин…“. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

– А преди 20 се появи P.I.F. – по чий образ и подобие?

– Преди 20 се кръстихме P.I.F. Първо имахме някакво абсурдно име – „Реземблънс“ („прилика“ от англ. – бел. ред.), измислено от предишния певец. Тогава аз бях само китарист на бандата и нямаше кой да пее. От немай къде пропях. Това е толкова отдавна, преди повече от 25 години.

– Защо си тръгна певецът?

– Това беше едно момче от Варна, Йордан Рачев. Димчо и Данчо, така ни казваха, защото от деца бяхме заедно в театъра. Той беше решил да се казваме „Резембланс“, не „Реземблънс“. Той имаше много силно сценично присъствие, но нямаше самочувствие и даже не дойде на първата репетиция. Каза, че не е за тази работа. Отговарям: „Не бе, спокойно, аз ще измислям всичко – мелодиите на пеене, ако трябва и текстовете ще измисля, всичко“. Отказа. Аз нямах самочувствието да пея. Но пропях, явно така е трябвало да стане. Ние бяхме винаги седнали на столчета в редичка – пианист, басист, китарист, още един китарист, а не както сега групите застават отпред и отзад, и той винаги беше вдясно, като погледнеш от сцената – най-вляво, прав, с моряшка фланелка и с къдрава, дълга до кръста коса, вързана. Винаги между песните цитираше стихове на Даниил Хармс – на руски. Нищо, че се казвахме „Резембланс“. Ние бяхме наистина драстична, силна група във Варна – и се превърнахме във вълна. Имахме концерт във Фестивалния комплекс във Варна и тогавашният продуцент на концерта ни каза: „Хора, в момента има концерт на Дони и Момчил в Спортната зала. Не знам какво е при тях, обаче отвън имаме публика за още една зала“. Като свърши концертът, направихме 20 минути почивка и повторихме, за да влязат и хората отвън. Годината беше 1993-а или 1994-а.

– Какво е Вашето обяснение за този интерес?

– Имаше потребност за музиката, която правехме тогава. Имахме силно влияние от „Мерилиън“, с примеси на блус и с комерсиално звучене като на „Саундгардън“, „Пърл джем“, „Алис ин чейнс“, нищо общо с „Нирвана“ – мразя ги страшно много и никога не съм ги харесвал, за разлика от всички други групи, които бяха в едно течение. Те бяха едно котило, макар че „Нирвана“ станаха емблемите. Такова нещо нямаше в България и нашата поява през 1993-а и 1994 г. на сцена привлече рязко всички млади хора, които имаха нужда от такъв тип музика. В момента всички са пренаситени заради телевизията. Разбиват мечти с тези телевизионни предавания.

– Вие все още ли имате мечти?

– Аз и днес ги следвам, не са разбити. И никога не съм бил в подобно предаване.

– Не бяхте ли в „Шоуто на Канала“?

– Много отдавна го няма това предаване. Аз не съм там вече от 8 години.

– Но още Ви свързваме с него, може и на Вас да е навредила телевизията.

– Не знам доколко, всички лелки в магазините ме обичат и искат да се снимат с мен. Няма лошо да присъстваш в телевизията, стига да е с твоето име и с това, което правиш. 95% от хората, които гледаме по телевизията, ВИП-ове и други, са известни, защото просто са известни и не може да разбереш защо. Ето колко е завъртяна и грешна представата – децата това го виждат и си създават мечта да станат известни. Защо? Не знаят, наясно сам само, че трябва да бъдат в телевизията.

– Вашата дъщеря за какво мечтае?

– Тя е много далеч от тези глупости. В момента е на вълна принцеси и друго нищо не я интересува.