Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Дино Будзати и бавното спускане към смъртта

На нея е посветена най-важната му книга - „Татарската пустиня“ (изд. „Лист“)

„Навярно всичко се роди в редакцията на „Кориере деле сера”. От 1933 до 1939 година тук всяка нощ вършех тежка и еднообразна работа. Минаваха дни, месеци, години и аз се питах дали и занапред животът ми ще продължи все така, дали надеждите, младежките мечти полека-лека ще атрофират, дали ще дойде очакваният голям случай, или не...“, казва за „Татарската пустиня“ в едно свое интервю Дино Будзати. - Дино Будзати и бавното спускане към смъртта

„Навярно всичко се роди в редакцията на „Кориере деле сера”. От 1933 до 1939 година тук всяка нощ вършех тежка и еднообразна работа. Минаваха дни, месеци, години и аз се питах дали и занапред животът ми ще продължи все така, дали надеждите, младежките мечти полека-лека ще атрофират, дали ще дойде очакваният голям случай, или не...“, казва за „Татарската пустиня“ в едно свое интервю Дино Будзати.

Дино Будзати живее бурно и умира тихо. Шестдесет и пет години редуване на спокойни и прозаични дни със задъхани и опасни приключения. Понякога за дълго върши рутинна и скучна работа, а след това внезапно заминава на фронта и участва в някои от най-страшните морски битки по време на Втората световна ...

Отключете статията и четете всичко в „Площад Славейков”

Абонирайте се за 5,00 лв. / €2.56 на месец
(или 0,16 лв./ден).

Ако вече имате абонамент, влезте от тук:
kapatovo.bg