Любимият ми музей от детските години има рожден ден – става на 130 години. През 60-те нямаше (и още няма) друг такъв музей в България. Там се срещах с лъвове, мечки, тропически пеперуди, хипопотам, зебра и тези хвърчащи скъпоценни камъни, колибритата, както и с други скъпоценности. Същински рай. Беше българската версия на Британския музей, който години по-късно видях в един от филмите „Нощ в музея“. Британският е по-голям и с повече динозаври, но българският е по-уютен. А за българските динозаври (от Трън) ще кажем малко по-надолу.
Тази институция не винаги се е наричала така, но днес официалното ѝ име е Национален Природонаучен музей при БАН. Той е най-старият, тоест първият музей в България, и е най-старият и най-богат от своя вид на Балканите. Основан е през 1889 г. от 28-годишния княз Фердинанд, пристигнал в България само 2 години по-рано.
За миналото, настоящето и бъдещето на музея разговаряме с неговия директор професор Николай Спасов.
„Княз Фердинанд, както и неговият син цар Борис по-късно, е имал интереси към естествените науки – уви, сега държавните глави нямат такива интереси – разказва професор Спасов. – През 1889 година княз Фердинанд излага в Двореца една от своите колекции пеперуди от България и Европа, птици и бозайници. Малко по-късно сбирката е преместена в друга, по-малка сграда, също с правителствени функции, която се е намирала на мястото на днешния музей. От княжески, музеят става царски, и през 30-те години цар Борис III строи тази сграда, в която се намираме и днес, специално за Природонаучен музей.“

Тази зебра е един от най-старите експонати на музея. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков
От проф. Спасов научаваме, че препараторската дейност се развива най-интензивно в края на XIX и първите десетилетия на XX век и по-голямата част от животните, които днес са в експозицията, са подготвени тогава. През 1947 г., с реорганизацията на Българската академия на науките, която тогава от общност на учени става Център за научни изследвания, Природонаучният институт е първият, преминал към БАН.
„Уви, малко по-късно нашият музей бива редуциран до отдел към Зоологическия институт. А Зоологическият, Геоложкият и Ботаническият институти всъщност се развиват на основата на Природонаучния музей. Едва през 1974 г. музеят отново става самостоятелна институция в рамките на БАН и с решение на Министерския съвет придобива национален статут. Ролята му е двояка – наричаме го музей, но всъщност е научна институция. Днес тук работят водещи специалисти в класическите естествени дисциплини – зоология, ботаника, геология, палеонтология, архео-зоология.“
Заедно с това в мисията му влиза и запознаване на обществеността с науките за природата, самата природа и нейното опазване. Това са основните две функции на музея, а основните му богатства са научните му колекции – разбира се, и експозицията, чрез която контактува с публиката.

Амурският леопард (в природата са останали не повече от стотина екземпляра) е сред най-новите експонати в експозицията. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков
Днес научните колекции на музея съдържат почти милион и половина единици. Това е огромно богатство, за което сградата не е достатъчна. Проф. Спасов се надява, че този проблем ще има решение в близко време. Вече се работи по добавянето на нов, пети етаж на сградата, чрез надстрояване – с нови депа и експозиционни сгради – според всички правила, твърди директорът.

Проф. Николай Спасов в кабинета си. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков
Лошото е, че повечето от депата на музея са в мазетата, а те постоянно се пълнят с влага – това започва да се случва главно след затварянето на ул. „Бенковски“. Необходими са пари за дрениране на сградата, но проблемът със съхранението на научните колекции остава и може да бъде решен с един допълнителен етаж, надява се професорът.
Земите ни като африканска савана преди 8 млн. г.
Музеят има отдели по гръбначни животни, по безгръбначни, по палеонтология и минералогия и по ботаника. Това са основните направления на неговата работа, такива са и научните му колекции. Най-голяма е колекцията от насекоми – над един милион единици. Внушителни са колекциите с птици, кожи на птици и – създаваната през последните 35 години от проф. Светозар Боев – остеологичната колекция изкопаеми птици, една от богатите в Европа. Колекцията от безгръбначни фосили има около 30 хиляди единици.
В последно време особено бързо се развива палеонтологията на гръбначните, специално и на бозайниците. Има паолеонтологически музей в Асеновград, създаден на основата на уникална колекция с костни останки от късно еоценския период, преди 7-8 млн. години, от територията на България. Събирана е от местния учител Димитър Ковачев и днес е филиал на Природонаучния музей. Там се съхраняват много фосили, продължава разказа си проф. Спасов. Благодарение на това, музеят разполага с една от най-богатите колекции в света от така наречената хиперионова фауна, с която нашите земи са приличали на днешната африканска савана.
През последните години музеят е провел и поредица палеонтологически разкопки в Македония, и заедно с учените от Скопския природонаучен музей са открили забележителни находки.
„Можем да се похвалим с много добри постижения и дружески отношения. Между интелигентни хора нещата вървят лесно. Дрязгите се създават от политиците и националистите, свързани с тях. В крайна сметка и ние, и те много добре знаем кои сме. Няма никакво съмнение, че – както се беше изразил един президент – „Македония е най-романтичната част от българската история“. Ние сме две държави от един народ, но всеки народ или общност има право на собствено самосъзнание“, казва Спасов.
Огромната част от експонатите на музея се намират в депата за научни колекции. Има експозиция за публиката, има и за учените от цял свят. През последната година, буквално през 20 дни се обаждат учени от Италия, Германия, Гърция, които искат да работят с нас, твърди проф. Спасов.

Римски черепи от 3-4 в., съхранявани в депата на музея. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков
Колекциите на музея са направени, благодарение на терeнни изследвания, експедиции и събирателство – както в България, така и из цял свят. Това е основният начин и той е започнал още в края на XIX век. Другият начин е дарителството. Има немалко хора като д-р Иванчев, българин от Швеция, изтъкнат лекар, който вече на два пъти дарява много ценни африкански животни, една много скъпа колекция, която иначе музеят не би могъл да си позволи. По такъв начин са получавани много колекции – и научни, а също и експонати за експозицията.
„Навремето цар Борис е имал възможност да купува големи колекции. Например граф Алеон, известен орнитолог от края на XIX век, е подарил една част, но е продал друга от своите колекции с птици, които и до ден-днешен са в нашите зали. Купувани са животни от цял свят. Например имаме една чудесна зебра, която не е мръднала от началото на миналия век, както и един щраус, една антилопа куду… Те са от разпродаваните колекции на Емил Холуп, известен чешки пътешественик, странствал из Африка. Това са основните начини за сдобиване с експонати“, обяснява проф. Спасов.
Райски птици и „български“ динозаври
Що се отнася до изложбените експонати, в по-голямата си част те са стари, някои още от края на по-миналия век и са в отлично състояние – например уникалната колекция от новогвинейски райски птици. Това са птици, които днес няма и как да бъдат получени, защото нито една такава птица не може да напусне Нова Гвинея.

Райска птица от Нова Гвинея. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков
Завършваме разговора с хубави новини за любителите на динозаврите. Директорът на музея се похвали с нещо, което звучи сензационно – техен екип открил за първи път останки от динозаври в западна България, родни, български динозаври. Досега се знаеше, че по време на периода Креда територията на днешна България е била дъно на море. Но изглежда е имало и суша, най-вероятно острови – смята професорът – защото са открити останки от костенурки, крокодили и повече от един вид динозаври, а също и прашец от дървесни растения, което показва, че там е имало и гори. Учените смятат, че динозаврите са от тетраподните видове, но изглежда са били джуджевидни. В науката се знае, че островната фауна проявява тенденция към издребняване и може би точно това се е случило с „българските“ динозаври.

Пеперуди от Индонезия. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков
„В последните години ние много наблягаме на работата с деца и ученици. Не само чрез експозицията и витрините, а и чрез специални уроци и игри. Правим също лектории, летни школи за деца. Една от нашите мисии е представянето на природата, а то е в ръцете на бъдещите поколения. Нашата работа е да им покажем колко важно е тази природа да бъда опазена“, завърши проф. Спасов.
Националният природонаучен музей на бул. „Цар Освободител“ № 1 е отворен за посетители от понеделник до неделя от 10 до 18 ч. Билети се продават до 17 ч.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение