Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Дионисиевите празници на кардинал-архимандрита

Дионисий не е просто неуместно държащ се млад мъж с големи претенции. Поведенитето му е симптом на тежка нравствена болест в йерархията на българската Църква

Бедният архимандрит Дионисий вероятно не схваща, че си е постлал много лошо пред вярващия народ. Дискредитира се най-вече в историята с нелепите архонтски титли, въведени у нас по негово предложение. - Дионисиевите празници на кардинал-архимандрита

Бедният архимандрит Дионисий вероятно не схваща, че си е постлал много лошо пред вярващия народ. Дискредитира се най-вече в историята с нелепите архонтски титли, въведени у нас по негово предложение.

Негово Високопреподобие благоволи да разпореди илюминации за Великден. На Негово Високопреподобие хрумна да участва в посветителни церемонии на необикновения „орден“ на „рицарите на мира от Малта и Асизи”. Негово Високопреподобие препоръча на колежа на кардиналите да започнат да раздават нещо като благороднически титли на по-едри дарители. Негово Високопреподобие обаче така и не беше ръкоположен за епископ, защото зли езици, пък и общественото мнение, са променили намерението на Негово Светейшество…

Това не е откъс от „Животът и смъртта на кардинал Улси”, а фрагменти из живота на архимандрит Дионисий (в светския живот Димитър Мишев, 34-годишен). Амбициозният млад монах отново се прочу на Великден тази година, след като се разбра, че е поръчал нещо като заря и нещо като парад около храм-паметника „Св. Александър Невски” (кой ги изпълнява тези поръчки, що за чудесии стават по кабинети и телефони – това са някакви мистични тайни). Тези полувоенни и във всеки случай светски обичаи са познати в Гърция. Може би архимандритът е взел идеята оттам. Някой дори може да се замисли дали не са се практикували и у нас преди 1944-а, когато Църквата и държавата са празнували заедно. Но от десетилетия насам българите са свикнали, общо взето, да държат религията си на един рафт, а държавните чествания – на друг. Има и изключения, разбира се, но фойерверките за Великден дойдоха в повечко на всички. Не че хората не обичат такива забавления… просто не беше моментът. И това не е само частно мнение: за пореден път личността и действията на архимандрита будят негативни реакции. Ами да, не е хубаво на най-големия религиозен празник да не можеш да чуеш думите на патриарха си. Ама никак не е хубаво.

Бедният архимандрит Дионисий вероятно не схваща, че си е постлал много лошо пред вярващия народ. Дискредитира се най-вече в историята с нелепите архонтски титли, въведени у нас по негово предложение – и давани или по-точно продавани от митрополитите на лица като Ованес Мелик-Пашаев, Илко Йоцев (който издейства позицията на хидроинженер-консултант за един прочут български майстор на морфичния резонанс и за това не се… шегувам. Консултациите струваха на България милион и половина лева хонорар), Слави Бинев и Иван Кочев-Чомбето. А има и още. Както и да ги погледнем – благородник до благородника, архонт до архонта, болярин до болярина. Направо благочестиви аристократи, устремили се към изповед и причастие. Същински рицари без страх и упрек.

Като стана дума за рицари, архимандрит Дионисий известно време е членувал в някакъв „орден” на „рицарите на мира от Малта и Асизи”. В това нямаше да има нищо лошо, но по принцип православните общности не са много очаровани от подобни ангажименти на своите духовници. Още повече, че този „орден”, както личи от името, не е истинският Малтийски орден, а някаква странна организация. Особено в постсъветска Източна Европа, такива „ордени” като правило събират суетни новобогаташи с произход от старите политически полиции и с любов към гръмките звания. Хората в тези ордени обичат най-често тихия бизнес, крещящия лукс и полупрестижните контакти с детронирани монарси и изискани духовници. Този вид връзки силно напомнят българските т. нар. „тамплиери” на бившия генерал от УБО Румен Ралчев и на неговия конфратер в „ордена” Ветко Арабаджиев.

Тамплиерско-архонтската линия в България събира най-невероятни личности: бившия монарх и министър-председател Симеон ІІ (когото архимандрит Дионисий обича почтително да цитира и чието споменаване като „български цар” по време на литургия БПЦ неуспешно се опита да наложи), старозагорския митрополит Галактион (един от владиците, архондисващи олигарси, участник в част от церемониите на „тамплиерите” у нас и покровител на младия Дионисий, когото е подстригал за монах), настоящия вицепрезидент Маргарита Попова (почетен „тамплиер”) и още доста хора, неизменно свързани с невинаги законно прокарване на руски интереси в България. Не кой да е, а самият Петър Манджуков беше обявен за архонт от пловдивския митрополит Николай, автор на доста неудобни за българската Църква положения и също един от йерарсите, стоящи зад кариерата на архимандрит Дионисий. Архонтът Манджуков беше прочут още с оръжейните си сделки с режима на Саддам Хюсеин. А сред приятелите му (и също голям дарител на Църквата) беше и Цветан Василев, бившият собственик на скандалната КТБ.

Така че архимандрит Дионисий не е просто някакъв неуместно държащ се млад мъж с големи претенции. Поведението му е симптом на много тежка нравствена болест в йерархията на българската Църква. Той все пак не можа да стане епископ и вероятно няма да му е лесно да стигне до управление на епархия. Ще направи добре, ако престане да се подписва като „Стобийски епископ”, какъвто не е. За радост, има други монаси, които работят в интерес на вярващите българи, без да се държат като кардинал-племенници от епохата на Борджиите. Бездруго свещениците в „Св. Александър Невски” не искат да служат заедно с Дионисий. Може би дори митрополитите, издигащи този човек, ще осъзнаят, че с държанието си той единствено им вреди.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90