Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Директорът на „Сиела“ поиска оставката на Рашидов

За отстраняването на министъра на културата настояват още библиотекари, книжари, книгоразпространители, автори, разкри Константин Йорданов

„Ние искаме пари за библиотеките, а не за издателствата“, заяви Константин Йорданов, директор на „Сиела“. Снимка: Румен Добрев, Архив на „Площад Славейков. - Директорът на „Сиела“ поиска оставката на Рашидов

„Ние искаме пари за библиотеките, а не за издателствата“, заяви Константин Йорданов, директор на „Сиела“. Снимка: Румен Добрев, Архив на „Площад Славейков.

Оставката на министъра на културата Вежди Рашидов поиска Константин Йорданов – директор на „Сиела“, едно от най-големите български издателства. Направи го в ефира на телевизия Bulgaria ON AIR, заявявайки, че отстраняването на Рашидов искат още библиотекари, книжари, книгоразпространители, автори: 

„В понеделник написахме недоволствено писмо и чакаме реакция. Всички ние – библиотекари, учители по литература и автори, както и книжарите и книгоразпространителите, искаме оставката на Рашидов.“

Къде са парите, обещани за библиотеките?, попитаха от Асоциация „Българска книга“ в понеделник в открито писмо, подписано от председателя на сдружнието Веселин Тодоров. Книгоиздателите заявиха, че категорично не приемат „говоренето „ангро“ от страна на овластени политици (визирайки Вежди Рашидов), което води обществото до заблуждения“ и визират твърдението на министъра, че „само през 2016 г. парите за музеи, галерии и библиотеки са увеличени с 10 млн. лева.“

От АБК посочват решението на Министерството на културата да поиска от бюджета сумата 3 милиона за попълване фондовете на библиотеките и отбелязват, че „дори тези три милиона „изчезнаха“ от бюджета между първо и второ четене на Закона в Народното събрание. Досега ресорното на министър Рашидов министерство не е дало официален отговор къде са били пренасочени тези пари.“

В ефира на Bulgaria ON AIR Константин Йорданов зададе на министър Рашидов ключови въпроси, свързани с библиотеките и книгоиздаването в България:

„1. Защо стандартът за библиотечно-информационното обслужване, който най-накрая стана част от Закона за обществените библиотеки и бе приет през 2015 г., се забави с цели 6 години?

2. Според световните стандарти на ЮНЕСКО трябва да се отделят минимум 18 млн. лв. за библиотеките в България. През 2015 г. бе прието да се дадат 8 млн. лв., което е на базата на 0,15 книги на глава от населението или общо 800 000 книги. Министерство на културата поиска само 3 млн. лв. Кой определи точно тази сума и защо поиска 3 млн. лв. вместо предвидените от правителството 8 млн. лв.?

3. Между първо и второ четене на Закона за бюджета за 2016 г. дори тези пари, предвидени за библиотеките, изчезнаха. Къде отидоха тези 3 млн. лв.?

Книгите в България имат корична цена и ясни търговски отстъпки, което автоматично означава, че от купуване на книги не може да се краде и да се взимат комисиони, отбеляза Йорданов.

„Ако се обърнем към статистиката, ще се уверим колко важни са библиотеките за българина. У нас годишно на глава от населението се пада 1 закупена книга, а в развитите страни – 10 книги, и това е съвсем логично с оглед на икономическото положение в България – коментира директорът на „Сиела“. – Именно затова попълването на библиотечния фонд е от ключово значение, тъй като чрез библиотеките българинът ще има достъп до повече и по-разнообразна литература. Ако библиотеките в България разполагат с повече пари, за тях няма да представлява трудност да купуват между 500 и 1000 бройки от книгите на младите български писатели, което ще спомага за налагането на нови имена в съвременната българска литература, както и за издаването и преиздаването на техните книги в по-големи тиражи. Тук отново може да се даде отчетлив пример – библиотеките в скандинавските страни купуват по 800 бр. от всяка книга на техен местен автор, а книги като романа „Човек на име Уве”на шведа Фредрик Бакман например са продадени в тираж от над 400 000 бр. в родината си. В България най-високият тираж на продадена книга на годишна база е 50 000 и това е прецедент.

Ние искаме пари за библиотеките, а не за издателствата.“

Фоби

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Още по темата

Оставка няма да има

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах