Директори в културата бранят Рашидов

Директорите на най-големите културни институти излязоха с открито писмо в защита на Вежди Рашидов. Позицията им е в отговор на протестите на друга група интелектуалци, които искат оставката на скулптора. Сред бранителите на Рашидов са директоръта на Народния театър Павел Васев, директорът на Софийската опера и балет Пламен Карталов, председателят на Съюза на артистите Христо Мутафчиев, председателят на Съюза на художниците Любен Генов, композиторът Ценко Минкин, продуцентът Димитър Митовски, директорът на Военния театър Мирослав Пашов, режисьорът Андрей Слабаков, актьорът Калин Сърменов, режисьорът Андрей Слабаков.

Вижте позицията на интелектуалците:

Оценката на стореното за българската култура в първия мандат на министър Вежди Рашидов не се прави с онлайн подписка. Заставаме с имената си и с убеждението за обективна оценка.

Министър Вежди Рашидов и екипът му направиха първата голяма крачка за реформа в българските културни институти, за някои не особено популярна. Никое ръководство на Министерството на културата през последните 25 години не се осмели да предложи алтернатива за финансиране и по-благоприятни възможности за обективно оценяване на резултатите от труда на хората на изкуството и творците на духовни блага. С новите посоки за творческа производителност се създадоха за първи път и реални стимули за по-голяма творческа свобода и инициативност.

Широката панорама от културни институти – оперни, драматични и куклени театри, симфонични оркестри, фолклорни ансамбли, заработиха по нов, по-продуктивен начин. Това доведе до адекватно заплащане в системата според положения труд, а не на всички по равно.

Изоставеният през 90-те години сграден фонд на МЕИ се превърна в сграда на съвременен музeен център (наричан разговорно Българският Лувър) благодарение и по инициатива на Вежди Рашидов, който с енергия успя да организира финансиране изцяло с европейски средства.

В продължение на много години в Министерството на културата нямаше структура за работа с европейски фондове. Вежди Рашидов успя не само да я създаде, но и да спечели многобройни проекти, като Ларгото в София. Той успя да ремонтира десетки театри, зали, училища по изкуствата. Възстановени бяха унищожени от времето и безхаберието уникални паметници на историята и археологията като Червената църква край Перущица, Кръстатата казарма във Видин, некрополът под църквата „Света София” в столицата, Ески джамия в Стара Загора…

Рашидов беше първият български министър от новото време, който не закриваше музеи, а откриваше нови и въпреки всички идеологически спорове около Музея на социалистическото изкуство това място се превърна в интересна и престижна експозиция. Същото важи и за Музея на съвременното изкуство, отново създаден по проект със средства от Норвежката програма.

Впрочем цялото усвояване на средствата по Норвежката програма, които ще бъдат насочени към дигитализация и опазване на културното наследство, беше започнато именно от Вежди Рашидов, а в двете години след неговото управление не претърпя абсолютно никакво развитие.

Рашидов подписа споразумения за филмови копродукции с Израел, Франция, върна сградата на „Шипка“ 6 на художниците, ремонтира с европари Националната художествена галерия, издейства процент от залаганията в хазарта да отиват в Националния фонд „Култура“, подписа с Русия издаването на десет книги на български автори на руски и превод на руски автори у нас, пусна десетки проекти за българските читалища и за издаване и купуване на книги от библиотеките.

Разумните хора в България и дейците на културата умеят да ценят добрите дела.