Диригентът Марк Кадин: В Русия никой няма да ти пожелае „Хубав ден!“

Младият пианист Константин Емелянов е първият чужд солист в новия концертен сезон на Симфоничния оркестър на Българското национално радио. На 30 септември заедно с Радиосимфониците той ще изпълни Първия концерт на Чайковски. Вече половин век произведението е задължителна част от финала на конкурса „Чайковски“, а Емелянов е лауреат от последното издание на състезанието.

Предимно млади и неизвестни у нас солисти ще гостуват на Симфоничния оркестър на Радиото в сезон 2019/20 –  руската цигуларка Альона Баева (победител в конкурсите „Виенявски“ и „Паганини“), румънският виолончелист Андрей Йоница (включен в списъка на Би Би Си „New Generation Artists“), шведският цигулар Йохан Долене (също в топ листата на радио Би Би Си), литовско-руският пианист Лукас Генюшас (лауреат в едно от предишните издания на конкурса „Чайковски“). Публиката ще чуе и види и великолепни български солисти – цигуларката Албена Данаилова, виолончелистът Александър Сомов и пианистите Иво Върбанов и Симеон Гошев.

Поканихме главния диригент на Симфоничния оркестър на БНР Марк Кадин, за да ни представи програмата през новия сезон, но и да поговорим за отношението към културата у нас и в Русия.

Марк Кадин е руски гражданин, роден в Украйна по времето, когато тя не бе отделна държава, а част от СССР. Завършил е Руската музикална академия в Москва (1987 – 1993) и още в началото на кариерата си се посвещава на съвременната музика като диригент на Държавния младежки симфоничен оркестър „Млада Русия“ и Московския ансамбъл за съвременна музика. В периода 1999-2003 г. дирижира прочутата камерна формация „Московски виртуози“, с които има над 120 концерта. Работил е също с Руския национален оркестър, Римския симфоничен оркестър, Израелския симфоничен оркестър, Симфоничния оркестър на Словашкото радио, Кипърската филхармония, Филхармония „Артур Рубинщайн“, оркестрите на Новосибирск, Самара, Воронеж, Омск, Лодз, Куинсланд и др. От 2004 до 2014 г . Кадин е художествен ръководител и главен диригент на Красноярския академичен симфоничен оркестър. Гастролира в Симфоничния оркестър на Българското национално радио от 2003 г. насам, а от 2017-а е негов главен диригент.

– Симфоничният оркестър на БНР е на прага на нов сезон, каква е идеята на концертната Ви програма тази година, г-н Кадин?

– Моят отговор ще бъде много дълъг, не знам имате ли търпение. Преди 11 години бях главен диригент в един руски оркестър в Красноярск. Имам голям опит в правенето на сезони в перспектива, не само един по един. Моята задача беше как да направя така, че всеки сезон да бъде малко по-различен от предишния, да не е едно и също. За новия сезон в БНР имахме доста препятствия – първо защото, за съжаление, нямаме достатъчен бюджет за планирането на концерти. Не мога да поканя световни звезди, които в момента са номер едно, защото Радиото не може да плати.

Другото: в София ние имаме конкуренция, да кажем, Софийска филхармония, която прави 10 пъти повече концерти от нас и има възможност да предлага голямо разнообразие – затова ние винаги трябва да гледаме какво те свирят и да се съобразяваме с тях. Планирането на новия сезон е много трудна работа, защото не мога да извикам човека, който искам, а само някой, който никога или отдавна не е свирил същия репертоар с оркестъра на Софийската филхармония. Имам списъци какво е свирено, кога, преди колко години – и търся нещо различно… Накрая излиза, че нашият оркестър е малко необикновен. Защото ние запознаваме публиката предимно с нови солисти, опитваме да свирим музика, която почти не е свирена или никога не е свирена в България, за да се различаваме от всички наши колеги и конкуренти.

– От солистите през новия Ви сезон абсолютно никой не ми е познат…

– Слава богу.

– Кого сред тях бихте изтъкнали с радост, че ще свирите заедно?

– Очаквам всеки един солист като драг, най-скъп гост и приятел. Нашите гости са много натоварени артисти, но всеки един от тях намери време в разписанието си, за да дойде тук. Радвам се първо, че пет от нашите млади звезди никога не са свирили в София. Обичам всички артисти и солисти, но според мен публиката има нужда от разнообразие и да чува нещо ново. Никой не иска да слуша едни и същи имена, колкото и да са прекрасни. Трябва да има развитие на мисленето.

Марката „Симфоничен оркестър на БНР“

– Това, което споделяте дотук, засяга изцяло напредналия слушател и зрител. Мислите ли за новата публика?

– Да, мисля. Може да греша, но според моята представа концертът и артистът не са инструменти за привличане на нова публика. Такива са училището, семейството и медиите. Нашата работа – това е резултатът. Ако ние например свирим нещо от сорта на „Бийтълс“ или „Мамма миа“, това е резултат. Но ние не можем да свирим „Мамма миа“ цял сезон, за да привличаме публика. Ще се получи дисквалификация на оркестъра, ще му падне нивото. Защото всички наши симфонии изискват голямо майсторство от музикантите. А когато свириш нещо лесно, под метроном, е доста трудно да поддържаш ниво. А аз бих искал да държа Радиооркестъра на ниво – все пак това е име, традиция и марка в България. Задачата ми е да пазя нивото на тази марка, колкото е възможно.

– По думи на специалисти, за трите Ви години като главен диригент сте успели да вдигнете нивото на Радиооркестъра. Каква е тайната на подхода Ви към хората тук? Знаем, че симфониците в БНР бяха доста взискателни, да не кажа капризни, към някои от диригентите, с които работеха.

– Не бих казал, че са капризни. Някои хора в нашия оркестър са като ангели, защото имат библейско търпение към мен – смятам, че съм доста неприятен човек по време на работа. Крещя, ставам агресивен… Така е понякога, когато бързаме, трябва натиск към артиста. Когато той е в спокоен режим, не се получава. За съжаление, аз съм принуден да правя някакви неправилни неща и нашите хора – поклон пред тях – ме търпят.

– Казвате ли им го понякога?

– Не, споделям го само пред вас (смях).

– Какъв е ключът Ви към тях?

– Няма никакъв ключ, няма тайни в нашата работа. Всеки човек трябва да е подготвен и да свири на 100%.

– Преди година Вие протестирахте заедно със своя оркестър в искането им за достойно заплащане, а сте чужденец и имахте основание да откажете да излезете на улицата с тях. Имахте ли мигове на колебание дали Вашето място е там?

– Диригентът и оркестърът са един организъм. Ако оркестърът е без диригент, все едно е без ръка или крак. Когато диригентът е отделен от оркестъра, той не е диригент на този оркестър, той е нещо друго. Идеологически аз бях съгласен с този протест, не изпитвах дискомфорт да бъда там. В това няма никакъв героизъм, за мен беше нещо напълно естествено. Радвах се, че мислим еднакво.

– Имаше ли полза от този протест?

– Не. За съжаление, никаква. Ние сме все пак музиканти, не сме лекари, учители, полицаи, шофьори – ако те излязат на протест, може да стане колапс в държавата. А когато протестират музиканти, никой не го интересува. Нашият протест провокира резонанс единствено в нашите среди, но ако говорим за обществото, там казваха: „Е, да, малко е жалко, но ние сме бедна държава, не ни трябват толкова оркестри…“. Единственото важно нещо, което се случи, беше, че музикалните състави бяха вписани в Закона за радиото и телевизията. Преди това в този закон те дори не бяха споменати. Беше странно – имаш работа и заплата, но от закона отсъстваш. На живо има такива хора, в закона – не.

„Някои хора в нашия оркестър са като ангели, защото имат библейско търпение към мен – смятам, че съм доста неприятен човек по време на работа.“ Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

В Русия има две държави

– Какви са приликите и разликите между музикантите в Русия и в България?

– В Русия фактически има две държави – едната е Москва и Санкт Петербург, а другата – провинцията. В Москва и Санкт Петербург е много добре, защото има големи оркестри, институции, подкрепа от държавата. В провинцията, за съжаление, почти в нито един град няма добре финансирани оркестри, а е налице и проблем с кадрите.

– Защо не се влага в провинциалните оркестри, публика ли няма?

– Според мен Русия в момента е много изкуствена – създава хубава картинка като витрина за чужденците, защото в Москва има много туристи.

– Значи има и културен туризъм – известно е, че там културата е на пиедестал.

– Да, именно. Отстрани нивото изглежда много високо, всичко е прекрасно и чудесно и затова има подкрепа. А в провинцията, кой ходи там? Никой.

– Няма ли традиции сред местните хора?

– За съжаление, в последните години хората бягат в другите държави, по-специално интелигенцията и всички интелигентни хора, така че има изменение в демографията. Същевременно идват мигранти от Азия – от Казахстан, Узбекистан, Киргистан… Много, много хора от бившите републики пристигат в Русия, където заплатите са много по-високи, дори в провинцията.

– Говорите за всички сектори на държавата или по-специално за културата?

– За цялата държава. Вследствие на тези демографски изменения, няма голяма потребност от концерти, изложби, литература. Подобно нещо се случва и в България, но може би това не е само тук и в Русия, и в другите държави е така, ситуацията в културата се променя. И в Западна Европа има такава тенденция, закриват се дори оркестри. Променя се и обществото под влияние на интернет. Преди 10 години кой можеше да си представи, че интернет ще има такова силно влияние? Сега можеш да вземеш от там каквото си поискаш – музика, книги. Преди 15-20 години връзката беше бавна, а днес за 1 секунда можеш да видиш всичко, каквото пожелаеш.

Попитахте за разликата между Русия и България – голяма е, защото вие имате избори. С избори може наистина да промениш нещо, а при нас това е невъзможно. При вас на всеки следващи избори има нови хора, министри, партии, все нещо ще се промени.