Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Диригентът Марк Кадин за руската инвазия в Украйна: Това е държавен бандитизъм

Украинецът с руски паспорт, главен диригент на Симфоничния оркестър на БНР, не вижда положителен изход за родината си, ако светът не се намеси

„Няма шанс за Украйна, ако Европа или Америка не участват в бойните действия с армиите си - но това няма да се случи. Защото Европа се страхува от Путин“, казва Марк Кадин. Снимка: Гергана Димитрова/Площад Славейков - Диригентът Марк Кадин за руската инвазия в Украйна: Това е държавен бандитизъм

„Няма шанс за Украйна, ако Европа или Америка не участват в бойните действия с армиите си - но това няма да се случи. Защото Европа се страхува от Путин“, казва Марк Кадин. Снимка: Гергана Димитрова/Площад Славейков

Симфоничният оркестър на Българското национално радио вече пета година е ръководен от Марк Кадин, руски диригент, роден в Украйна. Кадин не крие, че харесва живота в България – най-вече защото тук вижда шанс за промяна към добро. За разлика от Русия, където смята, че това е невъзможно, защото в страната властва сталинизъм.

Марк Кадин е роден в Украйна по времето, когато тя не бе отделна държава, а част от СССР. Завършил е Руската музикална академия в Москва (1987 – 1993) и още в началото на кариерата си се посвещава на съвременната музика като диригент на Държавния младежки симфоничен оркестър „Млада Русия“ и Московския ансамбъл за съвременна музика. В периода 1999 – 2003 г. дирижира прочутата камерна формация „Московски виртуози“, с които има над 120 концерта. Работил е също с Руския национален оркестър, Римския симфоничен оркестър, Израелския симфоничен оркестър, Симфоничния оркестър на Словашкото радио, Кипърската филхармония, Филхармония „Артур Рубинщайн“, оркестрите на Новосибирск, Самара, Воронеж, Омск, Лодз, Куинсланд и др. От 2004 до 2014 г . Кадин е художествен ръководител и главен диригент на Красноярския академичен симфоничен оркестър. Гастролира в Симфоничния оркестър на Българското национално радио от 2003 г. насам, а от 2017-а е негов главен диригент.

Разговаряме с г-н Кадин след нахлуването на руските войски в Украйна, като основание за което президентът Путин посочи „денацификация“.

– Изненадваща ли беше за вас инвазията на Путин в Украйна, г-н Кадин? И вие ли като мнозинството очаквахте, че Путин няма да се реши на тази стъпка?

– Аз съм голям песимист и винаги съм бил такъв. Нищо не ме изненада в това, което се случи – беше въпрос на време. За съжаление, нещата вървят в лоша посока. Според мен това е акт на държавен бандитизъм. Това е абсолютно неприемливо в XXI век, в центъра на Европа – оръжие, взривове, бомбардировки, не мога да си представя как е възможно. Днес и вчера, тук, в България, всички спяхме в леглата си, но много от хората в Украйна, в Киев, нощуваха в метрото. Това е страшно, това е просто ужасно.

– Как преживяват събитията вашите роднини в Украйна?

– Моята майка живее в Източна Украйна, вчера в моя роден град Краматорск, Донецка област, беше атакувано летището. Въпрос на няколко дни е градът изцяло да бъде атакуван, защото той е близо до границата. До тези анклави. Атакуван и, предполагам, превзет, защото това е важна логистична точка. Донецка и Луганска област са разделени, сега са като независими републики. Моят град се намира на украинска територия в Донецка област и сме точно на ръба.

– Успяхте ли да се чуете с майка ви?

– Разбира се, всеки ден. Не само с майка ми, чуваме се и с братовчед ми, там са всичките ми роднини.

Преди осем години, през 2014 г., моят град беше превзет от сепаратистите и три или четири седмици бяхме под техен контрол, но нещо се случи тогава, напуснаха града и той остана на територията на Украйна. Не знам какво ще се случи сега, предполагам, че ще стане ясно до няколко дни.

– Вашите роднини правят ли опити да се изнесат от града?

– За съжаление, няма такава възможност при нас, защото моята майка е на 88 години и вече е трудноподвижна. Успокоява ни мисълта, че пенсионерите не са цел на сепаратистите. Малко вероятно е, че ще започнат да стрелят по възрастни хора в техните къщи.

– Путин каза, че целта на инвазията му е да изчисти Украйна от нацисти – как намирате това основание за война?

– Аз гарантирам, че моята майка не е нацист, братовчед ми също не е нацист. И хората, които познавам в Украйна, не са нацисти. Ако не беше трагично, тази причина за война би изглеждала смешно.

– Роден сте в Украйна, но сте учили в Москва…

– Вече повече от 40 години живея в Москва, там е моят дом, там съм учил и работил. Роден съм в Украйна, но отдавна загубих всякаква връзка с нея. Моята биография не е свързана с Украйна, освен фактът на раждане. Заминах за СССР заради обучението си, всички млади хора бягаха към Москва, към Санкт Петербург – защото там е центърът на културата, на концертите, на всичко. Русия не е балансирана държава, не е като Америка и Германия, където във всеки град има оркестър.

– По паспорт руснак ли сте, или украинец?

– По паспорт… сега вече няма националност в паспорта.

– Вашата лична карта от Русия ли е издадена?

– Да, руска е.

– След толкова години в Русия, чувствате ли се в някаква степен руснак?

– Аз нямам никакво самосъзнание като националност. Винаги съм живял между различни хора, още в студентското общежитие бях сред хора от цял свят. Имам приятели от Латинска Америка, от Америка, от Канада, отвсякъде, от различни религии… така че кой откъде е, за мен това е абсолютно неважно. Не усещам себе си като руснак, като украинец, българин, французин или англичанин, просто нямам такова чувство.

– Вероятно сте видели плакатите от протестите срещу руската инвазия в Украйна – „Аз съм руснак и се срамувам от това“, как бихте коментирали това послание?

– Видях ги, разбира се… Много хора просто се срамуват от това, което става. Наистина изпитват срам. При нас сега в Русия се случват драматични неща с тези протестиращи хора, вчера само в Москва бяха арестувани 600 души.

– Ако продължават да арестуват с това темпо, няма да останат места за арести!

– О, в Москва има много затвори, много са и временните затвори, има такива заведения, където арестуват за десет дни. Човек седи там десет дни и нищо…

– С какво основание са задържани протестиращите?

– За нарушаване на правилата за провеждане на обществени мероприятия… Имаш право на обществени акции само с позволението на властта, с регистрация, трябва предварително да пишеш молба и да получиш разрешение. Ако нямаш, не може. Дори ако човек стои сам с плакат, на който пише „Стоп на войната“, това се приема за обществена акция.

– Ако бяхте в Москва, вие бихте ли да се присъедините към протестите срещу инвазията в Украйна?

– Не, какъв е смисълът да протестирам, ако ще седя десет дни в затвора?

– Хиляди руснаци намират смисъл, въпреки риска. Има и много творци по митингите, една директорка на театър напусна, заявявайки за Путин „Не искам да работя за убиец“. Как приемате подобни жестове?

– За съжаление, свестните и смели хора са малцинство между дейците на изкуството в Русия. 90% подкрепят властта, подкрепят Путин и се страхуват да кажат нещо протестно, защото институциите, в които работят – театри и оркестри, зависят от държавата, от държавните пари, и тези хора ще си изгубят работата завинаги.

– Това, което се случи с режисьора Кирил Серебренников, видимо беше назидание за неговата обществена позиция и смелост… Вие сега не се ли страхувате да говорите?

– Вижте, аз не нарушавам никакъв ред, нито закони, изказвам само личното си мнение.

– Като казахте „мнение“, специалисти твърдят, че Путин страда от Цезарова лудост, такива хора не търпят критика и различно мнение.

– Няма шанс да срещна Путин, няма шанс той да знае за един някакъв там диригент в България… А ако разбере, аз мога и в очите да му кажа същото. Винаги казвам това, което мисля. За мен би било странно, ако сега ви кажа: „Аз подкрепям Путин, нека да бомбардираме всички в Украйна“.

– Диригентът Валерий Гергиев е заплашен от остракиране от редица оркестри и сцени, където има ангажименти заради афишираното му приятелство с Владимир Путин. Справедливо ли е това отношение?

– Аз нямам отношение към Валерий Гергиев. Да, върху него вероятно има натиск от институции като „Ковънт Гардън“, Ла Скала и Мюнхенската филхармония… Имам предостатъчно работа тук, старая се да не си мисля за онова, което не ме касае. Каквото и да кажа по въпроса, няма да има полза. Ла Скала ще реши дали да има концерт с Гергиев, или не.

Трябва да се отбележи, че благодарение на близостта на Валерий Гергиев с Владимир Путин Мариинският театър има възможност да реализира фантастични проекти, всякакви постановки, нови опери, всичко, какво ли не. Благодарение на това внимание от Путин Мариински театър сега е на първо място в Русия по художествени показатели. От друга страна, останалите театри в държавата, в провинцията, не са в такова прекрасно финансово положение. В Русия има такъв дисбаланс – някой има всичко, а други – нищо.

– Поради лични връзки?

– Поради лични връзки, да.

– Много хора по света, и в Русия включително, откриват аналогия между инвазията на Путин в Украйна и нахлуването на Хитлер в Полша през 1939 г. Преувеличено ли е според вас това сравнение?

– Не знам, можем търсим много аналогии в историята, редица подобни неща са се случили с Наполеон, в Египет, в Древния Рим… но мисля, че не е важно дали случаят прилича на този с Хитлер, или не. Проблемът е, че Путин решава всичко самолично, той сам взима всички решения. И няма никаква възможност за алтернативни мнения или за различен анализ на ситуацията. Хората в неговото обкръжение може би не са чак толкова компетентни по въпроса. Те взимат емоционални решения, не мислят като в шаха, стратегически, няколко хода напред. И сега тази инвазия ще бъде фатално разрушителна за връзките между руснаци и украинци за дълги години. За дълги години.

– Мнозина се страхуват, че Украйна ще бъде завладяна до броени дни, ако не се намесят световните сили. Президентът Зеленски съобщи, че очаква да бъде подкрепен от европейски държави не само чрез икономически санкции към Русия. Вие какъв изход виждате за Украйна? 

– Няма да има полза от санкциите. Защото Иран, знаем, живее под санкции от много години, и какъв е резултатът? Да, хората живеят бедно, под диктаторски режим, но никой не протестира. Същото като в Северна Корея. И в Русия свикнахме да живеем бедно. И при съветска власт живеехме бедно, така че за много хора не е нещо ново да ядем картофи и хляб.

– Какъв е шансът Украйна да оцелее като независима държава?

– Няма шанс за Украйна, ако Европа или Америка не участват в бойните действия с армиите си – но това няма да се случи. Защото Европа се страхува от Путин, Европа зависи от газ, от петрол. Не забравяйте, че Русия притежава ядрено оръжие. Аз имам съмнение относно менталното здраве на Путин. Хората се страхуват и от това, че никой не знае какво е в главата на този човек.

В бъдеще Украйна вероятно ще бъде управлявана от марионетно проруско правителство, натам вървят нещата. Много ми е жал, съчувствам на Украйна и на Зеленски, но предполагам, че никой няма да им помогне.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg