Диригентът Росен Гергов: Министърът на културата отдавна трябваше да си подаде оставката

В петък вечер е официалното начало на сезона на Радиосимфониците. Новият им главен диригент Росен Гергов е съставил амбициозна програма – 14 концерта, от които две световни и четири български премиери. В първия концерт на Симфоничния оркестър на БНР на 14 октомври ще прозвучи музика от Добринка Табакова – високо ценена от зрители с претенциозен вкус – и още Концерт за пиано и оркестър № 2 от Сергей Рахманинов и „Петрушка“ от Игор Стравински.

Росен Гергов е роден през 1981 г. Завършва Музикалното училище в София. Изучава пиано в класа на Милка Митева, а по-късно кларинет при Борислав Йоцов. Уроци по дирижиране взима при Михаил Ангелов. Продължава образованието си във Виена при диригентите Леополд Хагер и Сейджи Озава. Гергов дирижира Симфоничния оркестър на Австрийското радио и телевизия при дипломирането си и става асистент-диригент във Виенския симфоничен оркестър – позиция, която заема до 2009 г. Работил още с Люксембургската филхармония, Би Би Си оркестър, Токийския филхармоничен оркестър.

Неговият запис на творби от Дейвид Чески със Симфоничния оркестър на Норландс опера, Швеция, е номиниран за „Грами“ през 2008 г.

– На 35 години станахте главен диригент на Симфоничния оркестър на Радиото – пост, заеман от личности като Васил Стефанов, Милен Начев, Васил Казанджиев, Емил Табаков… Единствен Росен Миланов бе близо до вашата възраст. Казвате ли си понякога „Не е истина“?

– Е, в днешно време има вече хора по на 25, които дирижират световни оркестри – така че за мен това не е нещо кой знае колко необичайно. Но да, все още не е типично. Има други колеги, които са доста по-млади от мен и вече са успели. Наслаждавам се на всичко, което става.

– Поехте поста в момент на силни проблеми в оркестъра. Притеснявахте ли се как ще ви приемат?

– Във всеки един момент е възможно да има отхвърляне. Но досега не ми се е случвало някой оркестър да не ме приеме. При добре свършена работа и резултати – рано или късно всеки един оркестър ще те приеме.

– Когато ви предложиха, преминахте ли през моменти на съмнения?

– Да. Но главно, защото не съм живял много отдавна в България. На 18 години съм отпътувал, почти половината си живот съм прекарал навън. Това е доста време и човек губи в известна степен идеята как всъщност функционират нещата. А тук те не функционират както във Виена или на други места. Основното различие е, че в България не се отделят достатъчно средства за симфоничната музика.

– Това не е ли световна тенденция?

– Така е. Но в Западна Европа, в по-развитите страни, са отрязали един малък процент от предишния бюджет на оперите и оркестрите. А в България надали някога е имало подобен бюджет изобщо. За нашия оркестър са нужни нови инструменти например…

Тъкмо затова имах съмнения дали ще пасна тук в ситуацията, как ще се чувствам, как ще тръгне изобщо всичко, защото съм отговорна личност и когато поема нещо – искам да го върша, както трябва. И не само условията в оркестъра, цялостното състояние на държавата прави работата много трудна.

Реших да приема предизвикателството на Симфоничния оркестър на БНР, това за мен все пак беше чест, признание.

– България е най-бедната държава в Европейския съюз, където прехраната е основен проблем на населението. А вие предлагате елитарни забавления за много ограничена като количество публика. Какво ви мотивира да приемете поста?

– Мотивира ме оркестърът. Направихме 3-4 концерта заедно, преди да стана негов главен диригент, и нямаше нещо, което да ме възпира. Реших да приема предизвикателството, това за мен все пак беше чест, признание. И в крайна сметка човек трябва да пробва, дори опитът да се превърне в провал. Не всичко винаги е вървяло прекрасно при мен в последните 10-15 години, откакто завърших. Имал съм и горчив опит, от който обаче съм се учил и благодарение на него съм се развил като музикант, като диригент и основно като личност.

– Мисълта за хората, заставали на диригентския пулт в този оркестър през годините, как ви влияе?

– Имам голям респект към всички тези имена, но не бих казал, че ми тежи тяхното наследство. Просто вярвам в това, което мога. Човек хем трябва да има самочувствие, хем известна скромност. Нужен е баланс – не само в един оркестър, а навсякъде – в политика, икономика. Необходимо е и отношение към тези, с които работиш. Ти може да си техен лидер, но зависиш от тях.

– Ако в България политиците си вършеха работата така, както Симфоничният оркестър на БНР, в каква държава щяхме да живеем?

– Щяхме да сме доста по-добре. Проблемът на много политици, не само тук, а и по целия свят, е липсата на обратна връзка с народа. В България хората във властта правят каквото им изнася. За да функционира една държава, е важна масата. А в случая няма никаква грижа за някои слоеве от населението. Това в момента не се случва само в България, но тук процентът е по-висок. Хората имат нужда от прехрана и възможност да не треперят всеки месец за това как ще издържат до заплатата. Имат нужда от нормално възнаграждение и финансиране, което да отговаря на стандарта. Ако сравним цените у нас и в Австрия, тук те са два пъти и половина по-ниски, докато заплатите са 10 пъти по-ниски. Тоест, цените в България са много по-високи от Западна Европа. Платежоспособността на хората тук е минимална. Човек с нормална заплата, дори да е от високите за България, не може да се издържа.

– Остават ли му пари за билет за концерт?

– Не му остават, разбира се. Затова се борим с липса на публика. Тя не присъства в залата не само от липса на интерес.

Нашите политици не се интересуват от народа. Отчасти няма държава – структурите не функционират в много отношения.

– Програмата, която сте създали за новия сезон, е много амбициозна. Още първият концерт е като модел на целия предстоящ сезон на Симфоничния оркестър на Радиото. В програмата има баланс – между високото изкуство за претенциозни зрители и популярна класика, предназначена за консервативна публика. Това ли е действително посоката, в която ще ръководите оркестъра?

– Абсолютно. Смятам, че има нужда да бъдат изпълнявани творби, които не са представяни често или изобщо не са представяни в България. Трябва да обновяваме вкуса на публиката. С определен репетроар тя твърде много се лимитира. Затова опитваме да представим малко познати произведения в комбинация с добре познати – така хем привличаме хората да дойдат на концерт, хем им даваме възможност да чуят нещо ново.

– Амбициозна задача – да обогатявате вкуса на публиката…

– Ако не сме чули определени произведения, няма как да знаем дали ни харесват. Има достатъчно качествени произведения, които заслужават да бъдат представени, и знам, че някак си не е достатъчно това, което се случва с тях. Една от мисиите на нашия оркестър е да представяме българска музика, да се грижим за съхраняването и развитието ѝ.

– Има ли някое от българските произведения този сезон, което бихте изпълнили на гастрол в Германия?

– Разбира се, разбира се. Бих изпълнил всяко едно от произведенията на Мирослав Данев. Защото музиката му звучи много модерно и от друга страна притежава традиционни елементи. Енергична е, грабваща… Той има едно много дълбоко произведение, като философска книга е, макар и чисто музикално. Произведението има дълбок смисъл – за божественото и човешкото. Поне аз така разбирам това произведение.

Творби на Добринка Табакова бих свирил навсякъде, разбира се. Наскоро свирих Марин Големинов в Бразилия. Свиря също Петко Стайнов. Имаме достатъчно добри композитори, но те не са познати у нас.

Целта ни е да обновяваме вкуса на публиката.

– Опитвате се да привлечете младата публика. Но това не става само с подходяща музика, каква е вашата стратегия?

– Не става, така е. Имаме програмата за по-млада публика – те са още деца. Водят ни дечица от детските градини, които да чуят нещо на репетициите. Музиката е комбинирана с лекция. Децата са подготвени, пеят ни песнички, ние им свирим. Това е контакт с тях, който си върви от няколко години. Специално за концерта Brahms’ remixed също се опитваме да привлечем класове от училище. Всеки път идват повече и повече деца. В концерта ще участва диджей, фактът, че той свири на сцената с оркестъра, е доста необичаен. Надявам се, младата публика ще види, че симфоничният оркестър не е нещо старомодно и с него също може да се прави модерно звучаща, интересна музика.