Отидох в Лондон за театър, а съдбата ми поднесе най-неочакваната изненада. По вестниците прочетох за партито за отварянето на изложбата на Александър Маккуин. Таблоидите наблягаха на светската страна на купона, но някъде между редовете ми стана ясно, че в Лондон „тръгва“ нещо изключително.
Рецензия нямаше, защото за изложби, особено на мъртъв гений, не се пишат отзиви, но един особен шум от уста на уста явно беше разпалил пожар…
Още преди да е открита, за изложбата бяха продадени 70 000 билета, с резервации по дни и часове за месеци напред. Подобна митична изложба за Александър Маккуин беше показвана в „Метрополитън“ в Ню Йорк скоро след смъртта му и според градските легенди е била една от най-посещаваните в историята на този видял какво ли не храм. Сега истерията се беше прехвърлила на Албиона.
Това го установих когато наивно отворих сайта на музея „Виктория и Албърт“ в петък.
Обаче – както вероятно ви казва данъчния ви инспектор (или счетоводител): много е важно да се чете дребния шрифт! Прочетох го и установих, че въпреки че това ще е най-труднодостъпното място в Лондон, има малък шанс, защото ще пускат сутрин по още 200 билета на ден. Така, изпълнена с нездравословен оптимизъм, взех double decker до музея и в 9,45 се наредих сред една стройна редица чакащи със същите намерения. (За първи път аз лично виждам километрична опашка от билети за изложба, но нейсе).
Това е причината в 10,20 днес, въпреки всичките „няма“, „напълно изчерпано и резервирано“, в най-първата сутрин от откриването на изложбата – ретроспектива за Александър Маккуин и аз да съм сред късметлиите на континента.
Това е организационната част на историята.
За останалото вероятно няма да ми стигнат думите. Никога не съм изпитвала подобни чувства, вцепенение, шок, възхищение, страдание дори заради загубения завинаги гений. А аз обикалям доста храмове на изящността.
И творбите на Маккуин (защото те могат да се нарекат само така), и начина, по който е композирана и режисирана изложбата, те хипнотизират. Тръгваш на пътуване в света на един екстремен талант, чиято еволюция следиш с всяка деконструкция, буквално четеш периодите му – на младежки експерименти, на самоуверено разбиване на овладените правила, следван от непрогледен мрак, после от културни и философски излети, интерпретации на очевидни и невидими връзки, после пак връщане в мистиката, в изследването на себе си, в света на отвъдността, до темата за религията и смъртта. Човекът е правил пируети около смъртта и смисъла на живота с всеки свой моден „текст“ и послание (просто неговите изразни средства са такива) и това сега е трогателно очевидно.
Светът му първо е строго конструиран, монохромен, после става експлозия на материи, оргия от черни (или позлатени) пера, скулптури от тюл, дантела, кашмир и кожа, борба между черно, бяло, червено, сребърно и златно, инспириран от свободата на птиците, грациозността на животните, примитивните племена, сънищата за Атлантида, щампи от църковни олтари, кошмари, изпълнени с демони, ангели-булки, падащи в свят на извънземни…
Историята му вероятно ви е известна – започва да шие професионално още на 15 години като чирак при най-великите майстори на мъжкия костюм – Savile Row, където овладява до съвършенство конструирането на дрехите. Минава през работа за театрални костюми. Още чиракуване в Милано. Когато кандидатства за работа (де факто крояческа позиция) в най-престижното модно училище Сент Мартин, портфолиото му толкова впечатлява, че го наговарят да се запише като студент. Първата му колекция за дипломирането е изкупена от Изабела Блоу и част от нейните скъпоценни притежания са изложени и сега. Следват една след друга колекции, които са шокиращи, театрални, концептуални, опулентни, извънземни дори. Следват Живанши, създаването на неговия собствен лейбъл, вероятно сте чували. Самоубива се точно преди 5 години, през февруари, само на 40 години, 10 дни след мъчителната смърт на майка си. Прави го двойно – реже си вените и се обесва…изпълнен с кокаин, антидепресанти и кой знае какво още.
Колкото и да е странно, дрехите на Маккуин (които ние никога не сме виждали така контекстуално подредени), са всъщност произведения на изкуството, най-изящните, драматични, емоционални, мъдри и трогващи, които съм виждала от съвременник.
Експозицията е така направена, че когато след първата юмручна доза от колекциите му попаднеш в съвършено черния „гардероб“, т.е. огромна зала, изпълнена с няколко десетки аксесоари, обувки, накити за глава и „малки“ дрехи, зрителите изпадат в състояние на шок, транс, екзалтация дори.
Ще трябва да ми повярвате. Не съм вземала LSD, но така си представям състоянието, в което изпада човек, който е тръгнал на „trip“…
Александър Маккуин без съмнение е бил един от великите артистични гении на нашето време.
Тази изложба е едновременно неговият готически театър, драма, трагедия и реквием.
Виолета Симеонова Станичич е бивш български журналист, която промени напълно кариерата си преди около 5 години, а повече от година работи и живее в чужбина. Публикуваме коментарите и пътеписите й от Фейсбук с изричното уточнение, че те отразяват личните й позиции и вкусове за приятелски кръг със същата чувствителност и нямат никаква връзка с професията и институцията й.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение