Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Дивата красота на Александър Маккуин

В събота в лондонскя музей "Виктория и Албърт" бе открита изложбата Savage beauty с творби на Александър Маккуин. - Дивата красота на Александър Маккуин

В събота в лондонскя музей "Виктория и Албърт" бе открита изложбата Savage beauty с творби на Александър Маккуин.

Отидох в Лондон за театър, а съдбата ми поднесе най-неочакваната изненада. По вестниците прочетох за партито за отварянето на изложбата на Александър Маккуин. Таблоидите наблягаха на светската страна на купона, но някъде между редовете ми стана ясно, че в Лондон „тръгва“ нещо изключително.

Рецензия нямаше, защото за изложби, особено на мъртъв гений, не се пишат отзиви, но един особен шум от уста на уста явно беше разпалил пожар…

A_M-1-a
Още преди да е открита, за изложбата бяха продадени 70 000 билета, с резервации по дни и часове за месеци напред. Подобна митична изложба за Александър Маккуин беше показвана в „Метрополитън“ в Ню Йорк скоро след смъртта му и според градските легенди е била една от най-посещаваните в историята на този видял какво ли не храм. Сега истерията се беше прехвърлила на Албиона.

A_M16-a

Това го установих когато наивно отворих сайта на музея „Виктория и Албърт“ в петък.

Обаче – както вероятно ви казва данъчния ви инспектор (или счетоводител): много е важно да се чете дребния шрифт! Прочетох го и установих, че въпреки че това ще е най-труднодостъпното място в Лондон, има малък шанс, защото ще пускат сутрин по още 200 билета на ден. Така, изпълнена с нездравословен оптимизъм, взех double decker до музея и в 9,45 се наредих сред една стройна редица чакащи със същите намерения. (За първи път аз лично виждам километрична опашка от билети за изложба, но нейсе).
Това е причината в 10,20 днес, въпреки всичките „няма“, „напълно изчерпано и резервирано“, в най-първата сутрин от откриването на изложбата – ретроспектива за Александър Маккуин и аз да съм сред късметлиите на континента.

Това е организационната част на историята.

За останалото вероятно няма да ми стигнат думите. Никога не съм изпитвала подобни чувства, вцепенение, шок, възхищение, страдание дори заради загубения завинаги гений. А аз обикалям доста храмове на изящността.

A_M7-a

И творбите на Маккуин (защото те могат да се нарекат само така), и начина, по който е композирана и режисирана изложбата, те хипнотизират. Тръгваш на пътуване в света на един екстремен талант, чиято еволюция следиш с всяка деконструкция, буквално четеш периодите му – на младежки експерименти, на самоуверено разбиване на овладените правила, следван от непрогледен мрак, после от културни и философски излети, интерпретации на очевидни и невидими връзки, после пак връщане в мистиката, в изследването на себе си, в света на отвъдността, до темата за религията и смъртта. Човекът е правил пируети около смъртта и смисъла на живота с всеки свой моден „текст“ и послание (просто неговите изразни средства са такива) и това сега е трогателно очевидно.

A_M10-a

A_M-a

A_M4-a

Светът му първо е строго конструиран, монохромен, после става експлозия на материи, оргия от черни (или позлатени) пера, скулптури от тюл, дантела, кашмир и кожа, борба между черно, бяло, червено, сребърно и златно, инспириран от свободата на птиците, грациозността на животните, примитивните племена, сънищата за Атлантида, щампи от църковни олтари, кошмари, изпълнени с демони, ангели-булки, падащи в свят на извънземни…

A_M21

A_M13

A_M15-a

Историята му вероятно ви е известна – започва да шие професионално още на 15 години като чирак при най-великите майстори на мъжкия костюм – Savile Row, където овладява до съвършенство конструирането на дрехите. Минава през работа за театрални костюми. Още чиракуване в Милано. Когато кандидатства за работа (де факто крояческа позиция) в най-престижното модно училище Сент Мартин, портфолиото му толкова впечатлява, че го наговарят да се запише като студент. Първата му колекция за дипломирането е изкупена от Изабела Блоу и част от нейните скъпоценни притежания са изложени и сега. Следват една след друга колекции, които са шокиращи, театрални, концептуални, опулентни, извънземни дори. Следват Живанши, създаването на неговия собствен лейбъл, вероятно сте чували. Самоубива се точно преди 5 години, през февруари, само на 40 години, 10 дни след мъчителната смърт на майка си. Прави го двойно – реже си вените и се обесва…изпълнен с кокаин, антидепресанти и кой знае какво още.

A_M11-a
Колкото и да е странно, дрехите на Маккуин (които ние никога не сме виждали така контекстуално подредени), са всъщност произведения на изкуството, най-изящните, драматични, емоционални, мъдри и трогващи, които съм виждала от съвременник.
Експозицията е така направена, че когато след първата юмручна доза от колекциите му попаднеш в съвършено черния „гардероб“, т.е. огромна зала, изпълнена с няколко десетки аксесоари, обувки, накити за глава и „малки“ дрехи, зрителите изпадат в състояние на шок, транс, екзалтация дори.

A_M8-a

A_M18-a

A_M20-a

A_M21

Ще трябва да ми повярвате. Не съм вземала LSD, но така си представям състоянието, в което изпада човек, който е тръгнал на „trip“…

Александър Маккуин без съмнение е бил един от великите артистични гении на нашето време.

Тази изложба е едновременно неговият готически театър, драма, трагедия и реквием.


Виолета Симеонова Станичич е бивш български журналист, която промени напълно кариерата си преди около 5 години, а повече от година работи и живее в чужбина. Публикуваме коментарите и пътеписите й от Фейсбук с изричното уточнение, че те отразяват личните й позиции и вкусове за приятелски кръг със същата чувствителност и нямат никаква връзка с професията и институцията й.

 

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg