Диваците, отгледани от нас

Преди няколко дни бях на чудесна среща с жена, страхотен професионалист. Умна, интелигентна, добре изглеждаща, възпитана, професионална до мозъка на костите. Но на връщане имах фронтален сблъсък с български мъжки терорист, запушил входа към гаража на сградата ни с огромния си ленд роувър. Да, терорист! Нито повече, нито по-малко, защото ме накара да се страхувам да не бъда набита. Каква е разликата между него и ИДИЛ? Няма да се замислям дали би ме изнасилил или направил сексуална робиня, защото отговорът едва ли ще е еднозначен и не е никак полезно, но със сигурност беше готов да ме набие.

Беше паркирал пред входовете към дворовете на ДВЕ кооперации, запушвайки ВСИЧКИ живеещи там. Да, беше оставил аварийните си светлини, но това не помогна на колите зад мен да минат, докато чаках дълго и изнервено, натискайки клаксона. Попитах го защо е спрял така. Качвайки се в джипа отговори, че някой му бил паркирал на мястото и той нямало къде да спре. Ядосах се. Нямаше извинение, а тъпо оправдание. Не бях майка му. Попитах го как може да спре така, че да запуши всички хора от две кооперации, и той вместо да се извини и да каже нещо мило, за да успокои обстановката, се тросна: „Може!“. Аз вече яхнах метлата (което не е правилно), и му се троснах на свой ред, казвайки, че може, защото е селянин. Лошо. И както се беше качил на шибания си гигантски ленд роувър, големият „мъжкар“ слезе и започна да ми крещи, че съм го обидила. Аз му казах, че не аз съм го обидила, а той обижда всички с поведението си. Разкрещя се:

„Изчезвай! Изчезвай, че да не те почна!“.

Ако не бях предвидливо отворила задното стъкло, а не това, което е на седалката до шофьора, този щеше вероятно да се завре в колата или да се опита да ме извлече. Съвет от мен – ако сте в конфликтна ситуация в колата, никога не отваряйте стъклото нито до вас, нито до седалката до вас. Само отзад. Така много по-трудно могат да ви досегнат. И така аз изчаках дивакът да изчезне с мръсна газ с прескъпия си джип и влязох в двора с разтреперани от бяс и малко страх ръце.

Това е отвратително. А всичко можеше да бъде съвсем различно само с едно извинение към мен. Винаги можеш да обясниш, че се е налагало да изтичаш донякъде за две минути и безкрайно се извиняваш, че си блокирал нечий път. Ядът ми би изчезнал веднага при вида на мил и симпатичен мъж. Толкова е просто. Обичам мъжете, особено когато са мили и възпитани, но не и диваците, чиито коли вероятно компенсират липсващи сантиметри от личността им.

За голямо съжаление досега от всички случаи, в които САМО мъже са си позволявали да запушват входа към гаражите на сградата, нито един не е имал възпитанието и мъжкото поведение да се извини. Нито един, разбирате ли какво означава това?! Означава, че тези мъже са пълни селяни, нищо, че може и да са от центъра на София. Пълни нещастници. Отвратителни, скапани уроди. С такива мъже, а и майките, които са ги възпитали такива, както и жените, и гаджетата им, които ги търпят такива, България никога няма да стане цивилизована държава.

Писнало ми да се страхувам от невъзпитани, откачени от простотия типове. Една от причините да емигрирам беше тази неконтролируема дива, балканска, просташка сила. И първата ми реакция беше да обвиня майката. А защо майката? Какъв е бил бащата на този тип? Къде са бащите във възпитанието на децата си? И момчетата не следват ли примера на бащите си?

Вероятно мъжът с ленд роувъра никога не е чувал или виждал баща си да се извинява за грубото си отношение към майка му. А грубо отношение е имало, без съмнение. И това важи за всички грубияни в обществото ни. Те имат бащи-грубияни, от които вероятно майките се страхуват. Порочен кръг, от който няма излизане. Той прескача границите на домовете ни и се разпростира като рак в цялото общество.

Настоявам за по-добро домашно възпитание. За по-съвременни представи за ролите на жените и мъжете в семейството. За по-голяма взискателност на българските жени като майки и съпруги към възпитанието на мъжете им – като техни синове и съпрузи. За по-голяма взискателност на мъжете към самите себе си като съпрузи и бащи. Защото синовете им се учат от тях, не толкова от майките. И ако те се държат с неуважение към жените си, момчетата ще се държат с неуважение към всички! Един мъж не е мъж достоен за уважение, ако не може да се извини за нищо на никого. Значи е слаб. Значи е комплексиран. Значи е ограничен.

Това, което виждам по улиците, особено по пътищата, е джунгла. И тази джунгла се формира вкъщи. И няма невинни. И няма извинения с правителство, училище, липса на закони, неспазване на законите. За да се спазват законите в държавата ни, първо трябва да се спазват законите вкъщи. А във всички семейства по света законът в къщи е един и същ – уважение към партньора. Ако детето ти е свидетел на постоянно тихо или шумно унижение, то само това ще знае.

Вчера бях свидетел как една линейка не можеше да си пробие път между колите, които ако можеха, щяха да се бутат едни други като в джага… Нямам думи. ЛИНЕЙКА, ХОРА! Следващият път вие може да сте в нея! Имайте повече уважение към себе си, смирете се, отстъпете, направете път, загубете няколко минути от живота си в покой заради човека, който може би пътува към смъртта. А може би не, защото ако стигне до болницата за тези няколко минути по-рано, които вие сте му спестили, отдръпвайки се, той може и да оживее. Не така! Това е отчайващо.

Няма бъдеще в тази държава, ако промяната не стане в душите ни. Никакви политически реформи нищо няма да постигнат, обещавам ви.