Търсачи на древни загадки през драки, трънки и свлачища

Дерето под Шан кая е обрасло до смърт. Търсим да се свлечем някак до джунглестите плетеници в дъното му, но след всяка намерена пролука зейва пропаст и нужда от екипировка, с каквато не разполагаме. Чудя се дали да не събера яд на бай Ибрям, че вместо да ни подготви какъв ад ни очаква, ни баламосваше преди малко с лакърдии за окъснели змии, натровени крави и отмъкнато злато. Или за отломките от москвичи край къщата му, които от техник го били направили инженер. Така де, трябваха ни напътствия, но как да откъснеш един брадясал „инженер” с рогови очила от любимите му играчки, за да се губи с теб по чукарите?

С ей такива мисли се връщаме в отправната ни точка – южната обезлюдяла махала на Сладкодум, село, влязло в новините преди няма и година тъкмо със 79-годишния Ибрям и бившата му жена Бахрие, с която и днес делят един покрив. Куриозният казус кой на кого да е кмет в това призрачно село с двама останали жители обиколи вихрено страната и пак така отшумя, без да намери решение. Като изключим пикантерията с политически привкус, същото ни налита и нас – всевъзможни коментари, но разумен вариант как да преодолеем дерето и да изкачим стръмнината към Шан кая липсва. Час по-късно враждебният дол се предава и групата ни се разделя на две. Айхан, Иво и жена ми решават да катерят сипея по диагонал, а ние с Венци да щурмуваме фронтално отчайващия наклон и ако може за пет минути да сме в основата на скалата.

Отправната точка за Шан кая е южната обезлюдяла махала на Сладкодум.

Вместо да ни подготви за коварните сипеи, бай Ибрям (79) пуска лакърдии за окъснели змии, натровени крави и откраднато злато.

Не пропускайте раздумката с Ибрям Кадир. Ако не го сварите да човърка по грохналите возила, телефонният номер на „инженера” с библейска осанка старателно е изписан зад помътнелия прозорец на бараката в двора.

И на други диви места в Източни Родопи сипеите играят задължително ролята на мъчители, сега обаче имаме работа със злодеи. Това, разбира се, ще си го признаем едва когато след серия опасни свличания се оказваме с Венци отново в дерето. Прашни, потни, изпонадрани. И особено нервни – дочуваме как другите трима вече ликуват, обследвайки мечтаната Шан кая от упор. След още час и половина драките, трънките и свлачищата ще са романтичен спомен от края септември – щастливците от компанията, успели да достигнат целта, ще са избрали единствения възможен начин за връщане, който ще използваме тутакси с Венци, за да се насладим и ние на мистичния обект над Сладкодум.

Вертикални нанизи от трапецовидни ниши в западната страна.

В една от трапецовидните ниши е изсечена друга, по-малка.

Шан кая (Величествената скала) си струва усилията, без да се стига до подвизи. От къщата на Ибрям и Бахрие тръгва пътека на изток. Минавате покрай два герана. След втория продължавате вляво. Излизате на горски път, който разполовява запуснато гробище и свършва пред две уморени черници. Гледката сепва: в далечината пред вас е Шан кая със сипеите и дерето под нея. Заобикаляте дола от ляво като минавате зад редица тополи, които водят североизточно към дола. Прекосявате го и навлизате в сенчест дъбак. Изкачвате все така на североизток. След двадесетина минути излезте от гората в източна посока. Отново шеметна гледка: избегнали сте пъшкането по каменните реки, а Шан кая е под вас.

Шан кая е предизвикателство за търсачите на древни загадки.

Предстоят изумителни мигове за откривателския ви дух на 25 километра от Крумовград и на 341 метра надморска височина. Конусовиден скален масив с почти объл отвор в средата, през който според поверията невестите в древността ритуално се провирали. Вертикални нанизи от четиридесетина трапецовидни ниши в западната страна. В една от тях е вкопана друга, по-малка. Дузина кръгли и квадратни вдълбавания и още недовършени ниши. Скални мъжки профили от южната, източната и северната страна. Фигури на земноводни. И две изсечени в скалата халки (каквито има само край гробниците до село Морянци) като десерт за всеки търсач на древните тайнства.

Скален масив с почти кръгъл отвор, през който според поверията невестите в древността ритуално се провирали.

Теренът около Шан кая не позволява смайващи снимки. Отдалеч обаче, от руините на няколкото каменни къщи, или от черничевите сенки до тях, дори универсалният обектив върши чудеса: ще уловите как есента лази по сипеите, как залезът ги боядисва в кайсиево и как от най-немислимото място в каменистия скат просветва „окото” на Шан кая.

Изумителен обект за всеки откривателски дух на 25 км от Крумовград.

Драки, трънки и свлачища вече са романтичен спомен от края септември.