Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Диво преследване на космоса Неруда

Последният филм на Пабло Лараин – по малко от Борхес, Хичкок и Бунюел

Луис Неко като младия Пабло Неруда - Диво преследване на космоса Неруда

Луис Неко като младия Пабло Неруда

Сантяго, 1948 г., началото на Студената война. Вече прочут със своите „Двайсет любовни стихотворения и една отчаяна песен“, Пабло Неруда се изправя в Сената (където е представител на Комунистическата партия) и критикува тогавашния президент на Чили Габриел Гонсалес Видела, че се е обърнал срещу партията, издигнала го на власт, и се държи агресивно като Франко в Испания. (А Неруда е бил свидетел на бруталността на Франко – и на убийството на приятеля си и колега в поетичното изкуство Федерико Гарсия Лорка, като чилийски консул в Мадрид през 1936-а.)

С времето флиртува в последния си филм Пабло Лараин. „Неруда“, подобно на любими заглавия на режисьора, които също са нелинеарни (като „Вертиго“ на Хичкок, „Иваново детство“ на Тарковски или „Булевардът на залеза“ на Уайлдър), игриво и провокативно разбърква фактите от тази крайъгълна за нобеловия лауреат година, пише Адам Файнстейн в „Гардиън“ и определя проекта на Лараин като „анти-биографичен филм“.

Заради куражлийското си изказване в Сената, Неруда се оказва с отнет имунитет и е принуден да се укрива от една къща в друга, често посред нощ, за да не бъде заловен. Ако се бе озовал в ръцете на властта, той можеше да бъде изпратен в концентрационен лагер в Писагуа, в пустинята Атакама (където комендант е Аугусто Пиночет – 25 години преди да поведе военния преврат срещу президента Салвадор Алиенде).

Въпреки че това не се вижда във филма, Неруда успява да избяга на кон през Андите към Аржентина и да достигне до Европа, като използва паспорта на приятеля си – гватемалския писател Мигел Анхел Астуриас.

Много от историята в „Неруда“ Лараин разказва през погледа на полицейския инспектор с федора Оскар (Гаел Гарсия Бернал), който ръководи преследването на Пабло Неруда. Скоро след като е решено, че поетът трябва да побегне от Чили, той (в ролята е Луис Неко) заявява:

„Няма да се крия под леглото! Това ще бъде диво преследване!“

И то наистина се оказва диво, пише Файнстейн. И двамата, Неруда и преследвачът му, дирят слава. И двамата искат да бъдат запомнени – единият като поет, другият за това, че е заловил поет. Но и двамата стигат до неприятното осъзнаване, особено във втората, все по-елегична част на филма, че по някакъв начин се валидират един друг.

Лараин е прочел доста книги за Неруда. Той е почитател на режисьори-реалисти като Майк Лий например, но сам казва, че е неспособен да прави подобни филми:

„За мен киното е свързано със старите магьосници, с илюзионистите“.

Наместо това, Лараин търси структура повече като история на Хорхе Луис Борхес:

„Осъзнах, че може да се получи като мета-художествен лабиринт. Всички тези персонажи – Неруда, детективът Оскар, разказвачът, който сам се въвежда в историята – се създават един друг, защото се нуждаят един от друг, за да бъде разказана историята. Филмът е за разказвачеството, за това как се нуждаем да разказваме, ако искаме да оцелеем в живота“.

И наистина, в един момент Оскар пита:

„Аз измислица ли съм?“

Тук е и иронията – детективът е реално съществувала личност, но неговият син Хорхе Кадиз вече заяви в интервю, че баща му е абсолютно неузнаваем във филма.

„Неруда“ е сложен и многопластов, продължава критикът. Ларайн втъкава в него елементи на ноар, трилърово преследване на котка и мишка, роуд муви, уестърн и черна комедия. Самият Пабло Неруда, почитател на детективски романи през целия си живот, би се насладил на съспенса. Въпреки това, във филма се чете и бунюелския сюрреализъм, който поетът отрича по това време в живота си.

Габриел Гарсия Маркес нарича Неруда „най-великия поет на ХХ век, на всички езици“. Карлос Фуентес казва, че той е „цар Мидас на поезията: всичко, до което се докосне, се превръща в злато“. Лараин, въпреки това, не е заинтригуван в това боговеене пред репутацията му, а в улавянето на общата картина. Както казва в интервю за „Филм мейкър“:

„Аз съм чилиец. Неруда е във водата, в земята, в дърветата. Това е филм за космоса Неруда“.

Официалната премиера на „Неруда“ в Чили беше през август 2016 г. У нас филмът бе видян в рамките на фестивала „Киномания“.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах