Днес празнуваме древнотракийския Дионис

Само тук, на Балканите, виното и любовта се честват в един и същи ден

Бакхус на Микеланджело Мериси да Караваджо, 1595 г., музей „Уфици“, Флоренция - Днес празнуваме древнотракийския Дионис

Бакхус на Микеланджело Мериси да Караваджо, 1595 г., музей „Уфици“, Флоренция

Днес можем да претендираме за изключителност. Само на Балканите и основно в България 14 февруари е истински Дионисов празник. За разлика от останалия свят, където честват само любовта (дори да я поливат с вино), ние събираме двата символа на човешката щастлива лудост в едно.

Свети Трифон Зарезан е народен, фолклорен празник (църковният се отбелязва на 1 февруари). Обредността му е практична – бележи първия стопански процес в годишния земеделски цикъл. Днес се „зарязват“ лозята. Земята се подготвя да ражда.

Дионис, „най-лудият“ от древните богове, на първо място е бог на плодородието. А то се свързва с вино… и с любов. Затова 14 февруари е изключителен празник, истинско възраждане на отколешни, забравени ритуали, които пази вероятно само генетичната ни памет.

Според множество изследователи, Дионис е древнотракийски бог, известен още отпреди това като Сабазий. По нашите земи се е родил дивият бог на плодородието. Оттук е тръгнал култът към него, за да стигне до Древна Гърция, а после и до Рим, където вече се е наричал Бакхус.

Виното, което съпровожда днешния ден, е било ритуална и сакрална напитка в Древна Тракия, където е измислено. Първоначално е използвано само от жреците и единствено в деня на Дионис хората са имали достъп до него. Много по-късно то става напитка в ежедневието, но никога не губи сакралния си смисъл.

Същото е и с любовта. По време на Дионисовите мистерии като жезъл са разнасяли фалоси, символи на плодородието. Любовта, плътската любов, е била почитана като свещена. По-късно тя губи свещения си смисъл, но не съвсем…

Затова днес спокойно можем да твърдим, че празнуваме един, а не два празника. Почитаме живота в цялата му плътска лудост, в пъстротата на свещената наслада от него. Любовта е опиянение, а виното е любов към вечно възраждащия се живот.