Днес всички сме в картина на Едуард Хопър

Ръкоплясканията по баконите, подкрепящи усилията на здравната система за справяне с пандемията от коронавирус, започнаха от Италия и скоро огласиха цял свят. Аплодисментите подеха и в София и трогателните кадри обиколиха медиите – в изолация сме, но все пак заедно. Но кадрите, които новините не ни показват, напомнят повече за картина на Едуард Хопър, без значение коя конкретно ще изберете, отбелязва Джонатан Джоунс, арт критикът на „Гардиън“.

Във време, когато над 40% от населението на Земята е поставено под карантина, дистанцирани един от друг сме като затворени не само в домовете си, но и между рамките на „Сутрешно слънце“, гледайки през прозореца към студен и празен свят, или пък като жената в „Сутрин в Кейп Код“.

Едуард Хопър, „Сутрин в Кейп Код“. Репродукция: „Смитсониън“, подарък от Фондация „Сара Роуби“

„Всички ние сме картина на Едуард Хопър днес“, се твърди в компилация от сцени от негови творби, подбрани от потребител на Уотсап – сама жена в пустеещо кино, мъж с празен поглед в модерния си апартамент, самотен работник и хора, седнали на разстояние един от друг на маса за вечеря… Както се случва често и с миймовете, трудно е да се прецени дали посланието е сериозно, или става дума за самоирония, посочва Джоунс.

Но нека приемам, че е сериозно. Ако наистина сме картина на Хопър, кризата на самотата може да последва социалните последици, нанесени от COVID-19. Загубата на директния човешки контакт може да се окаже катастрофална, или поне това предупреждава художникът. Роден през 1882 г. в Ню Йорк, той превръща самотата в свое вдъхновение през 20-те години на ХХ в. Докато Ф. Скот Фицджералд организира най-големите партита в ерата на джаза, Хопър изобразява хора, които като че ли никога не са били канени на парти.

Съвременният живот води до екстремности за твореца – в неговия свят на хората не им е нужна пандемия, за да изолират нещастните си души. Студени стъклени прозорци, извисяващи се градски сгради, бензиностации в средата на пустош, това е тъканта на днешните градове. Нито пък героите на Хопър имат нещо за правене.

Едуард Хопър, „Офис в малък град“, 1953 г., дарение от Джордж А. Хърн. Репродукция: Музей „Метрополитън“

В по-старото изкуство да бъдеш сам носи своите положителни страни. В гравюрата на Албрехт Дюрер „Свети Йероним в кабинета си“ човекът в центъра изглежда вдъхновен и спокоен в добре подредения си „хоумофис“, заобиколен от книгите, бюрото и домашния си лъв. В „Странник над море от мъгла“ на Каспар Давид Фридрих, героят активно търси изолацията, за да се наслади на върховната красота на природата без човешка намеса. Той изпитва щастие от самотата, което е плашещо, смята критикът.

Каспар Давид Фридрих, „Странник над море от мъгла“. Репродукция: Уикипедия

Но днес в социалните мрежи не се споделят картините, изобразяващи добровеолната самота, а ужасите на Хопър (и това не е силна дума, отбелязва Джоунс). Известно е, че един от най-големите почитатели на американския художник е режисьорът Алфред Хичкок, посветил имението „Бейтс“ във филма си „Психо“ на картина на Хопър. В нея е показана стара къща, самотно стърчаща край железопътни релси.

„Надеждата е, че ще успеем да преодолеем ужасяващото бъдеще, в което се превръщаме в отделени, разделени като атоми личности, и вместо това ще оцелеем заедно, като общество –  позитивен е Джоунс. – Но по ирония на съдбата, това ще направим единствено, ако стоим далеч един от друг и затова може да е жестока лъжа – пропаганда на вирусната война – да се преструваме, че всички се чувстваме добре у дома.“

Днес, според Джоунс, сме станали по-добри в това да се крием в своята изолираност. В нормални времена, когато светът не е спрял заради вирусна пандемия, си стоим сами в кафенетата, само че имаме мобилни телефони, каращи ни да се чувстваме социални. Но е факт, че съвремието тласка хората към градски начин на живот, който съществено се различава от нормите в миналото.

Преди индустриалните революции например, е било невъзможно човек да остане сам, както ни показва Брьогел. Кухните са претъпкани, а карнавалите – ужас за всеки, който практикува социална дистанция.

Питер Брьогел, „Битката между карнавала и постите“ – ужас за всеки, практикуващ социална изолация. Репродукция: Музей за история на изкуството – Виена

„Гледайки платно на Брьогел, разбирате защо мнозина във Великобритания бяха толкова против да се затворят пъбовете – тези последни убежища на брьогеловото минало“, пише критикът.

В съвремието избираме сами самотата си, защото искаме да бъдем свободни. Но в днешната ситуация, творчеството на Хопър поставя труден въпрос: веднъж щом бъдат премахнати свободите в съвременния живот, какво друго ни остава, освен самотата?