Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Бешков и тъмничарите на изкуството

57 г. след смъртта си художникът е подложен на нова, особено перфидна форма на несвобода

Рядък кадър: Илия Бешков, Андрей Николов, Стоян Венев и Владимир Димитров-Майстора. - Бешков и тъмничарите на изкуството

Рядък кадър: Илия Бешков, Андрей Николов, Стоян Венев и Владимир Димитров-Майстора.

Тази книга трябваше да излезе точно сега. В нейната поява има справедливост, защото и днес изкуството в България не е свободно.

Beshkov-cover-a

Студентите в академиите знаят, че интелигентността и самостоятелността им не са точно насърчавани. Сервилността продължава да е една от трайните черти на българската художествена среда – и точно затова „Черната тетрадка” с вглъбените, но непоколебими думи на Бешков към самия него става още по-ценна. На днешните опити за цензура и официалничене „по административната метода” все така може да се отговори с мисли, изразени от стария график. Вътрешната свобода неминуемо води до меланхолия, когато няма как да намери израз в една цялостно несправедлива среда, но винаги е знак за издръжливостта на личния етически кодекс. И въпреки че това не се преподава никъде, този кодекс влияе и върху майсторството в занаята. Усетът за редно и нередно създава онази наблюдателност, превърнала Бешков в необикновен творец, нищо че средствата, с които той си служи, на пръв поглед изглеждат скромни.

Тази година видяхме изложбата „Форми на съпротива” в Софийската градска художествена галерия и можахме да научим нещо за вътрешната съпротива на художническия дух срещу изкуствените, пропагандни клишета в изксуството. Видяхме и истински форми на цензура срещу карикатуристи, реставратори и журналисти. В момента все още тече изложбата на самия Бешков в софийската частна галерия „Класика”. Така че „Черната тетрадка” излиза съвсем навреме.

В книгата са включени не само дневниковите записки на Бешков, но и грозни доноси срещу него – както като контраст със собственото му мислене, така и като полезна основа за размисъл какво представлява несвободата. Наложена на човек, който вътре в себе си има непоколебим нравствен и естетически компас, тя се превръща в неудобство и в източник на тъга, но и вдъхновява нови начини на мислене, нови пътища за търсене на свобода. Изолиран, шпиониран, Бешков почти влиза в задочен разговор с тъмничарите на изкуството: разликата между печалната светлина на неговите бележки и примитивните изрази на доносите има огромен ефект и идеята за събирането им в един том е изключително подходяща.

Но казаното дотук може да не е достатъчно ясно за по-младите читатели, затова ето нещо малко по-информативно. Илия Бешков (1901-1958) е български график, карикатурист, оригинален мислител, както личи от дневниците му. Личните му схващания може би могат да бъдат наречени левичарски, но основното в него е тихата преданост на самото рисуване („рисувайте – казва той, – рисувайте, докато сами се превърнете в рисунки”) и едно кротко, непоколебимо християнство. И преди, и след комунистическия преврат от 1944-а Бешков запазва дистанция и скептицизъм към крясъците на властта – заради което винаги е подозиран и практически тормозен. Единствено работата и етиката са негови средства за съпротива срещу потисничеството. Интровертната му нагласа личи и от сега публикуваната „Черна тетрадка”.

Книгата включва и графики от албума му, а това, в края на краищата, е най-важно, когато става дума за художник. Така „Черната тетрадка” ни представя три страни от живота на художника: собствените му мисли в състоянието на прието вътрешно изгнание, доносите на ръбатите хора, способни да оценят благородството на такъв човек само чрез собствените си враждебни инстинкти и най-сетне самата му работа.

Томът е ценен и напомня „Последната кибритена клечка”, книгата за също чудесния художник и мислител Иван Пенков, живял в същото несправедливо време; между Пенков и Бешков има много прилики.

Крайно неприятно впечатление оставя участието в тази книга на привилегированите Светлин Русев, Александър Гетман и Любомир Левчев, чиято роля в историята на българската култура е тъкмо противоположна на тази на Бешков. Това е някаква нова, особено перфидна форма на несвобода, вече за мъртвия, с чието име такива хора искат да измият собствените си лица.

Илия Бешков, „Черната тетрадка – за пръв път. Дневник, 1950-1951, 1955. Досие, 1925-1958. Албум, 1930-1957” е издание на „Изток-запад”.

Изложбата „Илия Бешков – художникът, мислителят, човекът…” продължава в галерия „Класика” на ул. „Юрий Венелин” №32, София, до 13 септември.

Вижте още: ТЪЖНА БЪЛГАРИЯ В ЧЕРНАТА ТЕТРАДКА НА БЕШКОВ

Фоби

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах