Дневните навици на великите писатели

Успехът се дължи на 1% талант и 99 процента труд, твърди Станиславски. Доколко обаче трудът при великите писатели е определящ? Всеизвестно е, че навиците на един креативен човек нямат нищо общо с тези на друг. Когато говорим за писатели, очакваме известно сходство – пространство за писане без отвличане на вниманието, определени периоди от деня за творчество и т.н. Но отвъд тези основни параметри, ежедневието на авторите изглежда толкова различно, колкото и книгите им.

Когато един писател установи набор от навици, той се придържа към тях с особена строгост, разказва сайтът Open Culture.

„Процедурата по писане – казва Стивън Кинг, – не се различава от тази при лягане за сън. Мислите ли, че всяка вечер влизам в леглото по различен начин?“

Очевидно не. И така, как изглежда рутината на Кинг? Пред Лиса Роугак, автор на биографичната „Животът и времената на Стивън Кинг“, той обяснява, че има няколко неща, които прави, когато сяда да пише:

„Имам чаша вода или чай. Времето ми за започване е точно определено – сутрин от 8 до 8,30, плюс-минус половин час. Пия витамините си, пускам си музика, сядам в един и същи стол, листовете ми са подредени по един и същ начин. Целта да правиш нещата идентично всеки ден е да кажеш на ума си, че предстои да замечтае“.

Съвременник на Кинг, макар и по-бавен, по-вглъбен и усърден писател, Харуки Мураками въвежда в работния си ден тичането, нещо, което е поставил в центъра на писателската си философия. Очаквано, Мураками поддържа много атлетичен писателски график и рутина.

„Когато съм в режим на писане – казва японецът, – ставам сутрин в 4 часа и работя пет или шест часа. Следобед тичам 10 километра или плувам 1500 м (или и двете), после чета малко и слушам музика. Лягам си в 9 часа. Поддържам това без изменения всеки ден. Повторението само по себе си става важното нещо, то е форма за хипноза. Хипнотизирам се сам, за да достигна по-дълбоко състояние на ума. Но да удържа такова повторение за дълъг период – шест месеца до година – изисква много психическа и физическа сила. В този смисъл, написването на дълъг роман е като подготовка за оцеляване. Физическата сила е точно толкова необходима, колкото и творческата сетивност.“

Но за някои писатели е по-тежко – особено за онези, чиито дни зависят от други, обичайно болезнено незадоволителни работни места. Почти архетипен за автор в капан е случаят с Франц Кафка – който поддържал такава рутина, която би осакатила повечето хора. Както Зейди Смит пише за ролята на писателя в биографията на Луис Бегли, Кафка „е бил така отчаян от дванадесет часовите си смени, че не му е оставало никакво време за писане“.

„Две години по-късно, повишен до главен писар в застрахователен институт, той преминава на смени от 8,30 сутринта до 2,30 следобед. И после какво? Обяд до 3,30, сън до 7,30, после упражнения и семейна вечеря. След което започва работа – около 11 вечерта (както Бегли отбелязва, писането на писма и попълването на дневника отнема най-малко час, обичайно – два), а след това, според „силата ми, уклона и късмета, до един, два, три часа, веднъж дори до шест сутринта“. След това опитва да заспи по „всеки въобразим начин“, за да почине поне малко преди да се завърне отново в офиса. Тази рутина го оставя постоянно на ръба на колапса.“

Дали би могъл Кафка да избере по-здравословен начин на живот? Когато годеницата му Фелице Бауер предлага това, той отвръща:

„Настоящият начин е единственият възможен; ако не мога да го понеса, толкова по-зле. Но ще се справя все някак“.

И го прави – до ранната си смърт от туберкулоза.

Това, че писателите изискват рутина, в никакъв случай не означава, че навиците им трябва да са здравословни или премерени. Според Симон дьо Бовоар, френският писател Жан Жене „работи по дванайсет часа на ден в продължение на шест месеца – и когато приключи, може да прекара други шест месеца без да прави каквото и да е“.

Съществуват и онези автори, които се опират на доста опасни навици, за да движат работния си ден. Не само Уилям Бъроуз и Хънтър Томпсън са писали под въздействие на алкохол или наркотици, но дори и наглед консервативният Уистън Одън е пиел „Бензедрин“ (бел. ред. – амфетамин, по-евтин заместител на ефедрина) всяка сутрин в продължение на 20 години… балансирайки ефекта му със „Секонал“, когато иска да спи. Одън нарича зависимостта си от амфетамина „устройство за спасение на труда“ в „менталната кухня“, въпреки че добавя, че механизмите му са много сурови, способни да наранят готвача и дори да го пречупят веднъж завинаги.

И така, това са  разнообразните навици на неколцина успешни писатели. Въпреки че някой може да се опита да им подражава, ако таи литературни амбици, вероятно би се справил по-добре, ако установи свои собствени странности, отговарящи на личния му дух – или пък не – свързани с тежки физически натоварвания и наркотични вещества.