ДНК като ключ към гръцката цивилизация

Американски учени са провели серия анализи на ДНК, извлечена от скелети в Гърция, датирани от Бронзовата епоха и отнасящи се към егейската цивилизация, съобщава Би Би Си.

Именно към този период се отнасят възникването на писмеността, градското планиране, а също и резкият скок в развитието на изкуствата и архитектурата. Проведените изследвания показват, че представителите на егейската цивилизация са били основно земеделци и пастири, уседнали в този район хилядолетия по-рано.

Учените са проучили и погребения от крито-минойската (2600-1100 г. пр. н. е.) и от микенската цивилизация (1600-1100 г. пр. н. е.).

„Това са много важни цивилизации, защото те са първите известни ни на територията на Европа с развита писменост. Но откъде са дошли тези хора и как са създали своята удивителна култура – това все още е пъзел, който предстои да сглобим“, обяснява Джоузеф Лазаридис от Медицинското училище в Харвард, участвал активно в изследванията.

„С помощта на образците от древна ДНК ние можем да пристъпим към търсенето на отвори на тези въпроси“, споделя той.

Географският фактор ДНК

Лазаридис обяснява, че хората, създали тези цивилизации, не са били пришълци – те са били местни, потомци на преселници от древните територии на днешна Анадола, пристигнали в Европа по времето на неолита преди 7 хиляди години (според 62 до 86% от генетичния материал).

Прескачането на бикове е било популярен спорт в Минойската цивилизация. Снимка: Уикипедия

Но предци на представителите на микенската и минойската цивилизации са били също и хора, населявали земите на съвременните Кавказ и Иран (от 4 до 16 процента от генетичния материал).

Микенците (но не и минойците) носят също генетични следи от хора, живели далич по на север – на териториите на съвременна Източна Европа до Централна Азия (4 до 16% генетичния материал се отнасят към този източник).

Получените данни съответстват на предишни анализи на древна ДНК, благодарение на които беше установена масовата миграция в Европо от територии, населени с минойци и микенци.

Тези номадски пастири са имали голямо влияние върху генетичния фонд на Северна и Централна Европа. Кога конкретно се е случило това, засега е неизвестно, но и двата генетични компонента не присъстват в ДНК на земеделците, населявали територията на древна Гърция в периода на неолита. Възможно е това да означава, че най-късните вълни на миграцията могат да бъдат датирани между третото и четвъртото хилядолетие преди нашата ера.

И двете миграционни вълни са могли да станат един вид „културни обновители“, казва Лазаридис.

„Имигрантите са се явявали носители на иновации, един вид транспорт за проникването на нови културни елементи в Гърция“,  обясява той.

Учените не са успели да намерят доказателства за миграцията в Гърция на хора от района на древен Египет или от територии в източното Средиземноморие, където са живели представителите на финикийската култура.

Произход на езика

Данните от анализа на ДНК могат да хвърлят светлина и върху произхода на гръцкия език. Както повечето съвременни европейски езици, гръцкият се отнася към индоевропейските езици, които са обединени от подобни граматически правила и речник.

Но как и кога индоевропейските езици са се разпространили по територията на Европа, остава предмет на спорове. Според някои изследователи тези езици са били пренесени от първите земеделци, мигрирали от изток. Според други – езиците са се разпространили по-късно, в Бронзовата епоха, от пастири, дошли от западните степи.

Установено е, че микенците са говорели на една от ранните форми на гръцкия език. Минойците са владеели така наречен „линеен“ език, който не можем да превеждаме. Това означава, че той принадлежи или към отделен клон на индоевропейските езици, или към друго езиково семйство.