ДНК разказва за праисторическите връзки между вълци, кучета и хора

Ограниченията в яденето на месо от четирикраки животни по време на пости е довело до промяна в генома на кокошките, гласи проучване

Учените смятат, че съвременните кучета са произлезли от две различни популации вълци. На снимката: опитоменото вълчище на Бран Старк от „Игра на тронове“ - ДНК разказва за праисторическите връзки между вълци, кучета и хора

Учените смятат, че съвременните кучета са произлезли от две различни популации вълци. На снимката: опитоменото вълчище на Бран Старк от „Игра на тронове“

Животното, което днес считаме за най-добър приятел на човека, е произлязло от две популации вълци, показват нови изследвания, публикувани в онлайн изданието на Европейския съюз за наука и иновации „Horizone“. Констатациите, заедно с проучвания върху други домашни животни, представят нов поглед за това как животът и миграцията на нашите предци трансформират тези същества завинаги.

Одомашняването на животните се разглежда като една от най-важните стъпки в човешката история. В този процес отначало дивите животни живеят по-близо до хората и след това постепенно развиват нови черти, които стават полезни за нашия вид.

Домашните животни са лесно достъпни източници на протеини, мляко и мазнини. Някои от тях могат да ни помогнат да обработваме земята, да пазим нашата собственост или да ни позволят да пътуваме по-бързо, отколкото можем пеш. Носят ни и ценно общуване.

Но точно как, къде и кога нашите предци опитомяват много от животните и добитъка, които днес са около нас, все още е до голяма степен загадка. Изследователите от проекта UnDEAD се опитват да разгадаят това, като сравняват ДНК, получена от останките на диви и опитомени животни, живели преди хиляди години, с ДНК от съвременни домашни животни – кучета, кокошки и прасета, за да си създадат представа откъде са дошли.

Америка за България

„Тези три животни могат да ни разкажат много за началото на опитомяването и променящата се връзка, която са имали с хората“, казва професор Грегер Ларсън, палеогенетик в Оксфордския университет и координатор на проекта UnDEAD.

Кучетата са били първите опитомени животни, кокошките – най-ранните птици, за които имаме доказателства, че са живели с хората, а прасетата са едни от най-ранните селскостопански животни.

Опитомени

Работата на учените е дала някои изненадващи разултати. Смята се, че кучетата са били опитомени от вълци само преди около 15 000 години. Но изследване на генетичен материал, получен от 59 древни кучета и куче от бронзовата епоха в Ирландия, живяло преди около 4800 години, показва, че тези животни може би са били опитомявани повече от един път.

Доза Щастие

Данни, получени чрез комбиниране на генетичен анализ с археологически доказателства за домашни кучета от цял ​​свят, сочат, че вълци от две отделни популации са опитомени независимо в Източна и в Западна Азия. След това животните се разпространяват заедно с хората в Европа и Азия.

Точно кога са опитомени тези вълци, все още е неясно.

„Все още получаваме много данни, които пристигат всяка седмица, така че мисленето ни се развива непрекъснато и мненията ни се люшкат като махало – казва проф. Ларсън. – Нямаме съвсем ясна картина, но получаваме нови и нови частици от този гигантски пъзел, много повече, отколкото очаквахме, когато започнахме този проект.“

Изследването дава и безценен поглед към миграциите на праисторическите хора, оформили днешните популации. Проучването показва, че ранните домашни кучета от източната популация са пристигнали в Европа между преди 6400 и 14 000 години, като частично са заменили местните палеолитни кучета, но и са се смесили с тях.

Кучетата обаче не са пътували сами, а най-вероятно са били доведени от фермери през ранния неолит, когато са се разпространили в Европа. Тези фермери също са довели със себе си прасета, крави, овце и кози. Изследването също така показа, че разпространението на кучета от Изтока не спира дотук.

Потекло

„Преди пристигането на европейците през XVI век, кучетата в Северна и Южна Америка са произхождали от Източна Азия, вероятно от Източен Сибир – смята проф. Ларсън. – С пристигането на европейците обаче, тези кучета просто изчезват в резултат от преследвания, болести или нещо друго.“

Вероятно в Северна, Централна и Южна Америка е имало между няколкостотин хиляди и милион кучета, които просто са изчезнали.

Резултатите отразяват това, което е сполетяло местното човешко население в Северна и Южна Америка, когато европейците са пристигнали, но присъствието на кучета от Източна Азия също може би дава улики откъде идва първоначалното човешко население.

„Можем да използваме домашните животни, за да се опитаме да разберем човешките миграции“, добавя проф. Ларсън.

Екипът е установил, че изглежда, че кокошките са били опитомени от вид дива горска кокошка от джунглите на Югоизточна Азия през Бронзовата епоха, преди да се разпространят в Китай и след това в Европа.

„Удивително е, че връзката между хората и тези животни в миналото вероятно е била много по-различна от тази, която имаме днес – казва проф. Ларсън. – Яденето на пилешко е скорошно явление и може би е започнало, едва когато те са навлезли в Европа около 700 г. пр. Хр. Вероятно първоначално са били привлечени от хората по други причини (като лесен достъп до храна) и тази връзка се е променила с времето.“

Проф. Ларсън и неговите колеги са открили, че промените в човешкото поведение също оказват голямо влияние върху вече одомашнените животни. За някои религии със стриктни диетични ограничения е приемливо да се ядат пилешко и кокоши яйца, но не и месо от четириноги животни по време на пости. Това е довело до внезапен скок в честотата на ген, наречен TSHR, за който се смята, че е свързан с опитомяването в генома на кокошката.

Химически превключватели

Но човешкото вмешателство може да е оставило отпечатъци върху домашните животни и по друг начин, освен промените в техния генетичен код. Д-р Оливър Смит, изследовател на еволюционната геномика в Университета в Копенхаген, Дания, изследва как химичните превключватели, които включват или изключват дадени гени, също могат да бъдат променени от опитомяването.

Смята се, че тези химически превключватели помагат на животните да се приспособяват към промените в околната среда през живота си. Но има някои доказателства, че те също могат да станат полуфиксирани и да се предават на по-късните поколения, предлагайки им начин да бъдат „подготвени” да се справят с промените в околната среда, в която се намират.

„Чудехме се дали това епигенетично наследство може да е отчасти отговорно за огромните вариации, които виждаме днес при кучетата – казва д-р Смит, който участва в проекта EpiCDomestic. – Виждаме, че то играе роля в одомашнени растения, така че допускаме, че може би е така и при кучетата.“

Д-р Смит е изследвал ДНК от останки на 33 древни и праисторически вълци и ранни кучета, живели преди повече от 14 000 години. Около половината са били намерени замразени във вечно замръзналата зона.

За щастие на д-р Смит, частиците от ДНК, които носят епигенетични превключватели, се различават от тези без тях, което му е позволило да идентифицира няколко специфични гени, които изглежда се различават значително в ранните кучета в сравнение с по-късните животни. Те включват гени, отговорни за развитието на мозъка и скелетните промени. Той все още се опитва да разбере какво е причинило тези промени.

„Констатациите все още са много предварителни – казва д-р Смит. – Имаме да свършим още много работа, за да разберем как точно са се променяли кучетата, като са живеели с нас.“

ДС