През хиляди съблазни трябва да минат миряните, за да стигнат до Господ в Къпиновския манастир. Пътят до светата обител е осеян с кръчми, игрища и басейн. Но не само забавленията може да ги отклонят от онова, за което са тръгнали – а и някои заблуждения.
Къпиновският манастир е едно от най-старите у нас обиталища, посветени на вярата. Твърди се, че е основан по времето на цар Константин Асен Тих, управлявал от 1257 до 1277-а. Надпис върху апсидата на манастирска църква съобщава, че през 1272 г. на това място е бил издигнат храм, наречен „Св. Троица“ – но днес и църквата, и манастирът са посветени на св. Николай Чудотворец.
След падането на Търново под турска власт през 1393-а, Къпиновският манастир е опожарен – и след повече от 300 години по-късно вярващи от околните села успяват да издействат разрешение от турската власт да го възобновят. Но това не става бързо. Възстановен е чак през 1835-а, когато е построена и днешната каменна църква „Св. Николай“. Рисувана е от представителите на Тревненската художествена школа Папа Витан Млади, Цаню Захариев Стари и Йоан Попович.
Както много други български манастири, по време на Възраждането и Къпиновският манастир е едно от просветните средища, в което е функционирало и килийно училище. За кратко през 1794 г. негов игумен е Софроний Врачански – твърди се, че тук монахът оставя препис на „История славянобългарска“.
Освен просветителска, Къпиновският манастир е провеждал и революционна дейност – в него са били подслонявани хайдутите на капитан Дядо Никола, хаджи Ставри Койнов, Филип Тотю. Тук са се срещали водачите на Априлското въстание, под този покрив са преспивали Васил Левски, Ангел Кънчев и Матей Преображенски – Миткалото. Затова през годините на османското владичество обителта е била многократно опустошавана.
Къпиновският манастир се намира недалеч от Велико Търново – на 14 км. Пътят до него нито е дълъг, нито е лош, но е лесно да се изгубите из селцата наоколо, ако не ви упътят къде точно да свиете вдясно. Необходими са допълнителни указания, защото много от табелите в района липсват – например тази за село Драгижево, през което минава пътят. Първо слизате от главния път София-Варна при разклонението за Елена, после (при липсващата табела) да свиете вдясно към Драгижево, сетне през Церова кория, Пчелище, Къпиново и след това гледате за табелите за Велчево и комплекс „Къпиновски манастир“, които са налични.
Комплексът се нарича „Къпиновски манастир“, но няма нищо общо с молитвите и вярата – а единствено с бога на развлеченията. Навлизайки сред добре поддържаните морави, няма да откриете лесно мястото, където са крачили „грешния“ Софроний и Левски – окото ви първо ще примами къмпинг зоната, където между палатките се носят благоухания на барбекю, по-нататък ви канят приветливи малки къщички, които са далеч от познатата представа за бунгало.
По добре асфалтираното шосе следва битовият ресторант „Воденицата“ с прекрасна гледка от терасата към малкия водопад на река Веселина, откъдето се носи безгрижен глъч и смях… Нататък получавате още „манастирски“ гледки: по-син от небето басейн, край който хората явно страдат от глухота, защото от децибелите, с които озвучават това идилично кътче, дори въздухът и листата на дърветата наоколо вибрират.
Ако все пак не сте се предали, ако все още помните, че сте тръгнали за манастира – ще го намерите по-надолу, където пътят преминава в чакъл. През тъмното преддверие, по няколко каменни стъпала се възнасяме във вътрешна градина, сред аромат на рози, с птичи песнопения… В този рай ни чака и „Страшният съд“ на зографа Йоан Попович (Попрайков). Възхитителна стенопис и стъписващи сцени – с подробни детайли какво ни чака, ако се захласваме по прелестите на път към храма.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение