До вчера скандално, днес вече нормално

Не минава и ден без скандал в България. Масовата истерия провокира омраза и отвращение към всеки и всичко, което води до самоубийство на обществото ни.

През 2010 година, в разгара на финансовата криза, френският дипломат и борец от съпротивата Стефан Хесел написа есе на име „Възмутете се!“. В него той се възмущаваше от настоящата политика в Европа и САЩ и призова всички да се противопоставят на подобно робуване на капитала, което прави отделния човек по-беден, а корпорациите по-богати. Посочи някои от основните проблеми пред света като нерешения въпрос със земята на палестинците или пък отпадането на все повече социални услуги в уж социални общества, липсата на адекватна старатегия за осигуряването на пенсионерите в бъдеще, концентрацията на медиите и зависимостта им от корпорации, реклами и политици. Брошурата му за отрицателно време се превърна в бестселър, само три месеца по-късно бе продала един милион екземпляра, а Хесел се отказа от авторския си хонорар, за да не го обвинят и него в меркантилност.

Осем години по-късно от призива на есето май е останало само заглавието. Особено в България, където есето също бе преведено.

Не минава и ден, без обществото ни да бъде дълбоко възмутено от поредния скандал, който още на следващия ден е забравен, затъмнен от следващия скандал. „Скандал“ се превърна в думата на новото време, като за такъв се обявява едновременно третия развод на някой футболист и безпардонното нарушение на човешки права на арестувана кметица, съсипването на фонда за лечение на деца и поредната награда за поезия или роман, ограбването на 4 милиарда от КТБ и гоненето на избягали затворници единствено от чистачката. Най-лошото обаче е не самото размиване на това какво е точно скандал, а липсата на ясен ориентир кой е извършителят и кой – жертвата в поредицата от абсурди, които заливат обществото.

А извършителят е ясен – за повечето скандали, както и съпровождащата ги истерия, вина имат властите – дали заради пълна некомпетентност понякога, дали заради нарочно замъгляване на фактите, дали заради добре планирана стратегия да вдигнат градуса на емоциите до степен, в която никой не разсъждава и не вижда нито причината, нито последствията…

Нека спрем за малко и се попитаме: какво стана с лекаря от Пловдив, който застреля крадец пред гаража си? А със собствениците на кучета, които през последните години убиваха и хапаха деца? Върнаха ли избягалите затворници? Къде е доказателството, че кметицата е светнала, като е пипала парите? Какво прави банкерът Цветан Василев? Как стана така, че Иракли все пак е ограден и внезапно стана частен?

Или да върнем по-назад – какво стана с Батко и Братко, заради които ЕС ни замрази фондовете при Станишев? А с онези спонсори на Георги Първанов, които бяха заловени от ОЛАФ в голяма далавера пак с фондове и чиито немски авери отдавна излежаха присъдите си?

Никой от тези въпроси не можем да зададем и проследим до край, тъй като изобилието от още и още, и още подобни случаи напълно ни омаломощава. После не е чудно, че хората имигрират вътрешно, затварят се в новите си комплекси, работят в чуждестранните си фирми, почиват в Гърция и Турция, пращат децата си да следват в Европа и изобщо се опитват да имат колкото се може по-малко общо с държава, в която иначе телом живеят.

Но скандалът има и друго лице. Обявявайки всичко и всеки за скандал, ние успешно затваряме очите си пред нуждата от разопляне докрай на темата. Щом е скандал, то тя излиза от границите на допустимото, нарушава всички норми, които сме си поставили, ерго няма как да се преборим със средствата на една нормална система. Възмущавайки се непрекъснато, ние се държим подчертано настрана от всички, които нарушават нормите и се самообявяваме за праведни и прави. И в крайна сметка се разграничаваме – не носим никаква вина за ставащото. Скандалите обаче имат неприятното свойство да се легитимират, ако бъдат оставяни без последствия. Така онова, което вчера е било скандално, днес вече е нормално.

Високият градус на напрежението, под който живее българското общество, което постоянно бива бичувано със скандали и видимата си капитулация пред тях, избива в агресия. Агресията между хората по улиците, между съседи, между ученици, между запалянковци отдавна също е надминала всякакви граници на нормалното. Вече е почти нормална гледка, например, на улицата мъже шофьори да псуват, притискат и дори да шамаросват жени шофьорки. Улиците ни са се превърнали в джунгли, в които печели по-силният, а не законът – до такава степен е деградирал отделният човек, който, сядайки зад волана, е придобил власт над живота на другите участници в движението. А и защо да не шамаросаш жена, която в 100% от случаите не може да се защити? Нима това не го правят непрекъснато с нас политиците, медиите, финансовите институции? В крайна сметка поне на едно място в живота си можем ние да бъдем по-силните.

Масовата истерия провокира и пълно отвращение от всички и всичко: журналистите са журналя, лекарите са убийци, политиците са за затвора, учителите – за лудницата, а футболистите – за бой. Обществото ни е влязло в спиралата на пълна деградация, като атакува само себе си. Скандалът отдавна е пуснал своите метастази и засега лечение май няма.