Добчев направи „Антигона“ за протестиращия човек

Протестиращият човек ще види себе си в новата постановка на Иван Добчев „Антигона“ по пиесата на Жан Ануи. Представлението вдига завеса на 29 и 30 август в Созопол в рамките на 30-ото издание на фестивала „Аполония“. През октомври пък ще влезе в афиша на театър „София“. Очаква се сред гостите на премиерата да бъде Коломб Ануи д’Аркур – дъщеря на големия френски драматург.

„Нашият спектакъл е за истинските, сакрални основания на протестиращия човек, човекът, който казва “Не” на разбиращото се от само себе си “Да” и го отстоява с цената на живота си. Мисля, че го дължим на младите, склонни към протестиране българи“, обяснява Добчев посланията на своята „Антигона“.

Проводник на целите на режисьора е актрисата Каталин Старейшинска, избрана между 65 кандидатки заради хулиганското си излъчване. Именно нея Добчев натоварва с очаквания да даде плът на бунтарката срещу статуквото Антигона. В ролята на нейния противник цар Креон е Ириней Константинов.

„За мен това не е текст, а тест за интелигентни управници и политици. Изграден е върху конфликта между царя Креон и неговата племенница Антигона. Държавническите принципи и сили, логиката на властта срещу логиката на бунтаря, свободният човек, който разполага със своя живот и не се страхува да го изгуби. За проблема да кажеш “да”, да влезеш във властта и да носиш последиците от това “да”, разсъждава Константинов.

Освен дебютантката и директора на театър „София“, в представлението участват Силвия Петкова, Асен Мутафчиев, Невена Калудова и Николай Върбанов. Визията на постановката ще се допълва с инсталация на Станислав Памукчиев, която уж пренася в древна Тива, но много от елементите й водят към днешно време.

Такава е и идеята на Добчев – да говори за днешния ден, но чрез мита за Антигона. „Светът на политиците (царе, крале, императори, фюрери, президенти, генералисимуси и прости министър-председатели) от времената на Софокъл та до днес, винаги се е сблъсквал с нездравословната етична анормалност на персонажи като Антигона. Те, Антигоните, винаги противопоставят собственият си морал на каузата на държавните мъже, отказват да се подчинят на здравословните правила и закони на силните на деня и в крайна сметка заплащат нарушението с живота си. От античността до днес ние, зрителите на тези трагедии, все стигаме до очистителния катарзис, посипваме главите си с пепел, взимаме си съответните поуки от историята и така… до следващата инатлива Антигона, която не иска да се вразуми и да приеме нашата желязна държавническа логика“, размишлява Иван Добчев.