Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Добре дошли в Средновековието, когато животът е кратък, но времето – дълго

Кратки тълкувания на средновековната литература от медиевиста Мишел Зенк по радио „Франс Интер“, издадени у нас в книга (откъс)

Ланселот на каруцата на срама. Илюстрация: „Добре дошли в Средновековието“ - Добре дошли в Средновековието, когато животът е кратък, но времето – дълго

Ланселот на каруцата на срама. Илюстрация: „Добре дошли в Средновековието“

В поредица от предавания в ефира на радио „Франс Интер“ през 2014-а изтъкнатият медиевист Мишел Зенк въвежда слушателите в най-същественото от френската средновековна литература. Всяко предаване продължава 210 секунди, в които авторът синтезира най-същественото от една седемвековна литературна продукция – при това не за академична аудитория, а за широката публика. По-късно тези кратки беседи са издадени в книгата „Добре дошли в Средновековието“, която днес вече може да бъде открита и на български език.

„Да предам нещо от насладата на онзи, който разбира тези средновековни поеми и разкази – това целях с тези хроники, излъчвани всекидневно от радио „Франс Интер“ през лятото на 2014 година – обяснява авторът. – Първоначално те бяха изговаряни на глас, преди да ги обединя в книга, тъй както през Средновековието се пеели или рецитирали на висок глас песните и романите, които после били записвани в ръкописи. Наистина, тогава са пели и рецитирали големи откъси. Моите бяха по три минути и половина. Навремето хората не са бързали толкова: животът е бил кратък, но времето – по-дълго.“

По думите на философа проф. Стоян Атанасов – преводач на книгата, написал и предговора ѝ, Мишел Зенк е успял там, където мнозина тесни специалисти се провалят, благодарение на три безспорни достойнства:

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

„Първо, подбрал е най-представителните творби (или откъси от тях). Второ, коментирал ги е и с оглед на тяхната художествена специфика, и в светлината на общочовешки ценности, които прокарват мост между нас и тази книжнина от далечни времена. Трето, наблюденията си Мишел Зенк е формулирал на жив език, в който няма нито един технически термин. Отказът от литературоведски жаргон, с който днес мнозина прикриват мисловната си немощ, а и отбиват от литературата хора, за които тя всъщност е създадена, е залог, че проникновенията на тази книга могат да стигнат до всяка читателска публика с духовни интереси“.

Предлагаме ви откъс от „Добре дошли в Средновековието“ (изд. „Изток-Запад).

Рицарят на каруцата

Всеки знае, че Ланселот от Езерото обича кралица Гениевра. Героят изниква от небитието в третия роман на Кретиен дьо Троа Ланселот, Рицаря на каруцата. Заглавието идва от първия епизод. Говен и Ланселот тръгват по следите на Мелеаган, който е отвлякъл Гениевра. Едно джудже им казва, че ще ги заведе до нея, ако се качат на каруцата, която то кара. Да, ама да се качиш на каруца навремето е означавало да бъдеш опозорен, казва ни Кретиен:

De ce servoitcharretelores
Don li pilori servent ores,
Et en chascunebone vile,
Ou or en a plus de trois mile,
N’en avoit a celtans que une
Et celeestoit a ces commune
Aussi con li pilori sont,
A ces qui murtre et larron sont.

Там имаше и колесарка,
да, служеше една такава
вместо позорен стълб тогава.
В град по-голям (да има той
поне три хиляди на брой)
за всички жители една
бе през ония времена,
тъй както стълб позорен днес
е за грабители без чест.

***

Quiaforfetestoitrepris
S’estoitsor la charrete mis
Et menez par totes les rues;
S’avoittotesenorsperdue*.

В злодейства всички уличени,
на колесарката качени,
развеждали ги по стъгдите,
от чест лишени (…)**. 

След вътрешен диалог между Разум (опозорен, ти вече ще си недостоен за кралицата) и Любов (любовта всичко жертва, включително и себе си, в името на любимото същество), който трае, докато Ланселот направи три крачки до каруцата, последният се качва на нея. Това ще му коства срам и унижение, но пък ще освободи кралицата. Говен отказва да се качи на каруцата. Смята, че ако язди след нея, резултатът ще е същият. Но се лъже и ще се провали жалко.

Ланселот намира Гениевра, след като заради нея се е излагал на опасности и е устоявал на изкушения, а и след като преминава моста на Меча с голи ръце и крака по острието, поставено над адския поток. Пос­ле се бие срещу Мелеаган. След всичко това кралицата му обръща гръб. Дали не му се сърди, задето се е качил на каруцата? Не, сърди му се, защото за миг се е поколебал дали да се качи. Но ще се сдобрят, и то много топло. Впоследствие кралицата иска да се убеди дали един непознат рицар, който се отличава по време на турнира, е наистина Ланселот. Тя праща придворната си дама да му нареди „да се сражава възможно най-лошо“ и с наслада ще го гледа как той най-покорно става за смях. След това обаче му повелява „да бъде възможно най-добър“.

Ланселот преминава по моста на Меча. Илюстрация: „Добре дошли в Средновековието“

Кретиен подчертава, че сюжетът на романа му е бил наложен от Мари дьо Шампан. Той няма да го завърши. Ще остави на друг тази работа. Възможно е възхвалата на една прелюбодейна страст и тиранията на женското кокетство да не са му допаднали. Във всеки случай той изгражда своето повествование, за да изтъква непрекъснато жертвоготовността в името на любовта.

Така го разбира и Луи Арагон – голям познавач на средновековната поезия:

Рицаря на каруцата

Je suis ce chevalier qu’on dit de la charrette
Qui si l’amour le mène ignore ce qu’il craint
Et devant tous s’assit parmi les malandrins
Comme choisit mourir Jésus de Nazareth
Ma dame veut savoir que rien ne m’humilie
Par elle demandé tout s’en métamorphose
Elle exige de moi de si terribles choses
Q’il faut que mon cœur saigne et que mon genou plie***.

Аз съм тоз рицар смел и ще се уверите,
че не изпитвам страх, щом следвам любовта:
пред всички дръзнал той да седне сред крадците,
тъй както и Исус сам си избрал смъртта.
Не иска мойта дама да бъда унизен,
но всичко се променя, щом каже тя самата.
Тъй стряскащи неща изисква тя от мен,
че аз превивам гръб със болка във душата****.

Не е ли все пак малко пресилено да се сравнява Ланселот с Христос? Наистина, няколко години след Кретиен един проповедник сравнява многострадална светица с Ланселот, преминаващ по моста на Меча. Вярно е също така, че приетото унижение е типично християнска добродетел – парадоксална добродетел в свят, жадуващ за слава, какъвто е рицарският, или за почести, какъвто е нашият.

Стихотворението на Арагон от цикъла „Френската Диана“ е писано в мрачните години на окупацията: да служиш на Франция е изглеждало като да служиш на любимата, заради която мъжът е понасял всякакви обиди. Романът на Кретиен дьо Троа е от ХІІ век.


* Chrétien de Troyes, Le Chevalier de la Charrette, Charles Méla éd., Paris, Le Livre de Poche, coll. „Lettres gothiques“, v. 21–328 et 333–336.

** Кретиен дьо Троа, Ланселот, Рицаря на каруцата, дословен превод от старофренски Стефан Бъчваров и Валентин Маринов, стихотворен превод Димитър Стефанов, изд. „Народна култура“, библиотека „Ариел“, София, 1986, с. 30. Изданието не посочва конкретните стихове. – Б.пр.

*** Louis Aragon, Les Yeux d’Elsa, Œuvres poétiques complètes, Paris, Gallimard, „Bibliothèque de la Pléiade“, 2007, t. 1, p. 791.

**** Превод Паисий Христов.

 

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах