Обичайно е да се отбелязва паметта на родените преди време, които са оставили незаличима следа в историята и културата. Днес обаче ще използваме повода, че на 15 май 1884 г. се е родил човек, чието присъствие в българската история е ярко доказателство за това, което се случва, когато посредствеността се сдобие с власт. Добри Терпешев е категорична илюстрация на общата тенденция след преврата на 9 септември – в държавната власт влизат хора като него, необразовани, без елементарно възпитание и обноски, без ориентири за добро и зло извън партийната линия, без морал. В случая с Терпешев дори не става дума за опортюнизъм, а за пълна липса на образователна база и интелект – нещо, което е било силно толерирано от заграбилите държавата веднага след 9 септември 1944 г.
В спомените си от затвора, където престоява за комунистическа и терористична дейност през 20-те години на ХХ век, Терпешев пише за себе си:
„На 10-годишна възраст тръгнах на училище. Нашето основно училище имаше тогава пет отделения; първоначално, първо, второ, трето и четвърто. Всичките пет отделения – от 80 до 100 деца – учеха в една стая. Учител ни беше един млад момък с третокласно образовавание. Неопитен, той с мъка поддържаше ред в училището. Имаше една дрянова пръчка и често ни биеше с нея по ръцете. Освен това наказваше ни да стоим прави до стената или на колене, като поставяше под тях камъчета. Някога ни държеше и без обяд. Още първата учебна година завърших двете отделения: първоначалното и първото, и то с отличие. Втората година завърших второто отделение, също с отличие. Но третата година започна зле.
В началото на годината нямахме учител, а след Димитровден избухна епидемия от скарлатина, и нас ни разпуснаха. На училище тръгнахме едва след коледната ваканция. Но бедата не беше една. Смениха учебниците. Нови не бяха доставени. Ние учехме по старите – дрипави като зелки – но те не стигаха. Тъкмо се залових да уча, ето че дойде март месец. Започнаха да се агнят овцете. Нашите ме взеха от училище и ме цаниха да помагам на стария овчар дядо Кольо Джарката за една ока черна вълна и едно агне за Гергьовден“.
Овчарчето усеща накъде духа вятърът и се записва в новосъздадената социалистическа партия още в самото начало. Прилепва се до Георги Димитров и дори след разцеплението на БРСДП не се отделя от най-радикалното ѝ крило. През 1925 г. влиза в затвора със смъртна присъда, която така и не е изпълнена. Излиза оттам през 1937 г. и веднага започва отново подривната си дейност като член на БРП (к).
В началото на септември 1944 г, по-малко от седмица преди Отечественият фронт да завземе властта, Добри Терпешев се включва в тайна среща на ОФ. Документирани са думите му, с които започва съзаклятието на превратаджиите:
„Съветските войски са решени да минат Дунава, и ако не заварят в България симпатизиращо им правителство, то ще имаме съдбата на прибалтийските републики, където разтребваха наред. Кой ще ти гледа кой е наш и кой не е. Дайте да видим кой ще взема властта“.
Добри Терпешев има запазено място в новото управление. Става министър без портфейл и тръгва да прави зулуми. Те са толкова антибългарски и разрушителни, че за човек е трудно да приеме, че са направени само от глупост, макар и всички да твърдят така – Терпешев не е получавал явни заповеди за национално предателство.
А то е факт. Още през септември 1944 г. бай Добри заминава за Беломорието. Гюмюрджина по това време е българска. Пристигането на цял министър от новата власт събира митинг на площада. Добри Терпешев застава на балкона на най-хубавия хотел „Астория“ и изкрещява:
„Братя гърци, Тракия никога не е била българска и никога няма да бъде!“.
Гърците започват да крещят „ура“, а българите подвикват потресени:
„Ние какво да правим?“.
„Който ви е довел тук, той да ви бере гайлето“, отвърнал Терпешев.
След това отишъл в Драма. Митингът се повторил, но този път Терпешев добавил и още нещо. Пред цялото население на тракийското градче той заявил:
„Българите са най-големите убийци на гръцкия народ“.
Българският свещеник, който стоял до него на балкона, се примолил на гръцкия преводач да не превежда. Не превел. Но думите останали.
Като приключил подлото си дело, Терпешев заминал при майка си на село – в Изворово, близо до Любимец. В спомените си разказва не за предателството си, а за сладката попара, която тя му направила.
След това Терпешев продължил с антибългарската си дейност, като поради пълната липса на мяра нарушил дори правилата на собствената си партия. Преди да дойде заповед от СССР, той своеволно издал заповед за връщане на българските войски от Беломорска Тракия. А територията предал не на гръцката държава, а на партизаните от гръцката комунистическа партия ЕЛАС. При това безусловно, без да поиска защита за сънародниците ни, които панически се опитвали да напуснат вече чуждите територии. Цялото имущество, държавно и частно, принадлежащо на България и българите, било предадено на червените партизани.
И не само то – Терпешев предава на ЕЛАС и хора. Държавната администрация на региона, която по това време била в Хасковския затвор, начело с областния управител д-р Клечков, била изведена от килиите, закарана в Беломорието и връчена на партизаните. Публичните мъчения и екзекуции на десетината български чиновници били ужасяващи. Д-р Клечков бил убит от ЕЛАС по особено мъчителен начин. Извадили му очите, а после го погребали жив и прав, като оставили само главата му отвън.
След като предал хора, имущество, територии и родината си, Добри Терпешев заминал за Москва като официален представител на българското правителство за подписване на примирието с антихитлеристката коалиция. Там съветските комунистически ръководители изразили недоумение от прибързаното оттегляне на армията ни от Беломорието. Но за Терпешев няма последствия и той – вече произведен в чин генерал лейтенант – продължава с предателствата си.
В края на 1944 г. като министър Добри Терпешев се намесва и в македонския въпрос. Той приветства „освобождението“ на Македония и заявява:
„Трябва да се върне този дял от Македония, който днес се намира в границите на България, и да се приобщи към Македония в Югославия”.
От поредната национална трагедия ни спасяват английски дипломати, потресени от изказването на българския „държавник“. Английското външно министерство, стреснато от думите на Терпешев, задейства всичките си канали, за да заяви официално, че е против прекрояване на българо-югославската граница.
Тогава дори партийните му съратници разбират, че глупостта на Добри Терпешев е достатъчна, за да съсипе плановете им и го поставят на уж безопасна позиция – председател на Международния съюз на борците против фашизма. От този си пост бай Добри, генерал лейтенант Терпешев, имал възможност да изговори още повече нелепости. Славел се с дългите си невнятни речи, изпъстрени с нецензурни фрази и измислени народни „мъдрости“. Именно негово е прословутото изречение, приписвано по-късно на Тодор Живков, и използвано като обяснение защо властта на комунистите няма да падне:
„И на коча мъдите се клатят, ама не падат!“.
Известно време бил председател на Върховния стопански съвет и плановата комисия. В спомените си разказва (с гордост!) за едно от своите „мъдри“ стопански решения:
„Приехме 4-годишен план за възстановяване на икономиката (1944 – 1948 ), ама нещо в него не вървеше както трябва. След голямата национализация на 23 декември 1947 г. през януари привиках директорите на 60-те най-големи предприятия и ги попитах какъв е проблемът. Отговориха ми, че няма пари. Помислих си – властта е наша, печатницата също. Тогава наредих на управителя на БНБ да се отпечатат 200 млн. лв. и така планът беше осъществен“.
Докладвали му, че енергетиката се справя добре и вече никъде в електроцентралите няма котлен камък. Бай Добри издал заповед:
„Веднага да се организира доставка на котлен камък от СССР!“.
Георги Марков разказва за него в „Задочни репортажи от България“:
„Някъде през пролетта внезапен живот изпълни двора на нашите съседи. Не можехме да повярваме на очите си, като видяхме стадо кокошки и пуйки да се разхожда из красивия парк плюс две кози, агне и куче. А всред тях, ухилен до ушите, стоеше Добри Терпешев. Той и жена му бяха новите обитатели на прокълнатата вила“.
Несъмнено вродената му липса на интелект пораждала множество истории, къде вицови, къде напълно истински, но толкова абсурдни, че хората не смеели да им повярват. Все още сред градските легенди битува историята как Добри Терпешев решил да отиде на опера.
„Два билета“ – казал на касата.
„За „Мадам Бътерфлай” ли?“.
„Не – казал генералът, – за другарката Терпешева“.
Историята от правителствения банкет също звучи като измислена, но участници по-късно твърдели, че е истина. На пищната трапеза имало плато с кюфтета. Яли каквото яли, останало само едно кюфте. Партийната йерархия не позволявала на по-нисшите да посегнат преди началниците, а те също се ослушвали. Внезапно някой загасил осветлението. Затракали вилици и някой силно изкрещял. Светнали и занемели – ръката на бай Добри била забучена с двайсетина вилици. Той направо покрил кюфтето с длан.
Другарката Терпешева била на същото ниво. Необразована и неграмотна като съпруга си, тя носела едновременно по три визонени палта едно върху друго. Всичките били конфискувани от „врагове на народа“. Ходела с по две дамски чанти – по една на всяка ръка. Казали ѝ, че не се прави така, а тя отговорила:
„Сега Терпешева има, сега Терпешева носи!“.
А мъжът ѝ заставал на трибуната на Мавзолея с две кожени ръкавици на всяка ръка и една допълнителна – за да я размахва.
Накрая глупостта все пак съсипала кариерата на партизанина комунист. Въпреки че запазил поста си чак до 1958 г., Терпешев не усетил, че идват нови тенденции. На Априлския пленум се изказал против Тодор Живков:
„Той е толкова дребен, че ние никога не сме го забелязвали – нито преди, нито след вземането на властта в София. Ако поживея още малко, може да прочета, че Живков сам е извършил революцията в България“.
Самоуверен и глупав, той не пестял думи срещу властта, която иначе защитавал. Казвал, че „изменението на състава на ЦК на БКП може да стане само с политтерор“. Затова бил изключен от партията и изселен в Плевен, отнели му пенсията и всички привилегии. Изтрили го дори от снимките.
Но той все пак остава в историята като символ на един режим, толериращ глупостта. Думите му, казани за Тодор Живков: „Когато човек се роди прост, то не е за един ден, а за цял живот“, важат с пълна сила и за самия него, а и за комунистическата върхушка от онези времена. Колкото и парадоксално да е, днес в родното му село Изворово има негов паметник, издигнат след началото на прехода.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение