„Добрите и негодниците са малко, най-много са тия помежду им“

ПАЗАЧЪТ. Ти какво искаш да кажеш – че негодниците са мнозинство? Че са повече от добрите хора, така ли?
COKPAT. Не, пазачо. Добрите и негодниците са малко на брой, най-много са тия… помежду им.
ПАЗАЧЪТ. Демосът, искаш да кажеш.
COKPAT. Както щеш ги наречи. Демос, Народ, Стадо… Различно ще ги наричат през различните времена. Не е това най-важно.
ПАЗАЧЪТ. А кое?
COKPAT. Че те вършат добро, ако следват добрите, но могат да вършат и зло, когато тръгнат след лошите. И в двата случая се превръщат в голяма сила. Човечеството има много да си пати от тази работа.
ПАЗАЧЪТ. Що трябва да си пати човечеството, да не е толкова глупаво? Тръгва след доброто – и край.
COKPAT. Де да беше така! За жалост, пазачо, тези „най-много“ са като оня човек, на когото, ако дадеш жълтица, дълго ще проверява със зъби дали не е фалшива, подхвърлиш ли му чувал с фалшиви монети грабва ги, без да проверява. На това се крепи – как я нарече преди малко?
ПАЗАЧЪТ. Демокрацията.
COKPAT. Демагогията, храбри ми пазачо, на това се крепи.

Този диалог от пиесата на Стефан Цанев „Последната нощ на Сократ“ ще прозвучи на сцената на театър 199 „Валентин Стойчев“ за 60-годишнината на театъра. Представлението ще се играе премиерно на 27 и 29 юни. За честването на юбилея е избрана точно тази пиеса, защото през 1986 г. именно в Театър 199 е била първата ù премиера.

В интерпретацията на Стефан Цанев Сократ е осъден на смърт от Атинската демокрация за това, че „развращава младежта“ и е „опасен за държавата“. В последната си нощ той чака да пропеят трети петли, когато ще бъде отровен. Присъдата трябва да бъде изпълнена от пазача – палач, който също е бил осъден на смърт, защото е организирал заговор за освобождението на Йония от хегемонията на Атина.

Режисьорът Съни Сънински е поканил за ролите в спектакъла големи актьорски имена – Ивайло Христов, Атанас Атанасов и Ирини Жамбонас. Сценографията е на Никола Тороманов, а музиката – на Милен Кукошаров.

Авторът на пиесата Стефан Цанев е създал повече от 50 книги – стихосбирки, романа „Мравки и богове“, трактата „Ars poetica“, сборници с есета и с драматургия, „Анини приказки“, „Български хроники“ в 4 тома и др. Той е и един от най-плодотворните български драматурзи, с над 30 пиеси, сред които и непоставяната все още „Убийството на Богородица“.

Сократ е роден около 470 г. пр. н. е. в Атина, в дома Алопеке. Баща му Софрониск е скулптор, а майка му Фенарета – акушерка. Като млад Сократ има близки отношения с философа Анаксагор, но философията му е повлияна от неговите разбирания само дотолкова, доколкото Сократ не отчита влиянието на боговете в човешкия живот, а смята, че човек е този, който прави живота си.

Сократ се занимава със скулптура в младостта си и е поканен от Фидий да извае трите харити на Акропола, който по това време се изграждал отново. Това е времето на впечатляващ културен, интелектуален и политически подем на Атина, която изживява разцвета си под управлението на Перикъл – велик стратег и радетел за развитието на полиса. Сократ живее с чувството за принадлежност към Атина и атинския народ и прекарва живота си в постоянен контакт с полиса и народа в него. Жени се за Ксантипа, за която се говори, че е зла и проклета жена, но, имайки предвид факта, че Сократ нито печели пари (той никога не взима пари за разговорите си), нито допринася с нещо за благополучието на семейството си, е твърде възможно Ксантипа често да е била сърдита и недоволна.

Философът не успява да докаже невинността си на скалъпения процес и бива осъден на смърт чрез отравяне с бучиниш. Приятелите му се опитват да го накарат да избяга в друг полис (при това те уреждат бягството му), но той отказва и остава твърдо на позицията си, че ако направи това, ще обезсмисли целия си живот, защото това би значело да се откаже от всичко, което е казвал и в което е вярвал. И тъй идва денят на неговата смърт: 15 февруари 399 г. пр. н. е.

2424 години от последната нощ на Сократ пред чашата с отрова, Стефан Цанев ни разказва за нея, за Стара Гърция, за България през 1986 г., за България през 2025-а, и може би за света утре…